Ядреното копче е всичко, което му остава
С нуклеарно оръжие се рекитира интернационалната общественост
Когато през 40-те години на предишния век за първи път се появят и стартират да се популяризират нуклеарните оръжия, те са знак на мощта на страните, които ги имат (САЩ и СССР). Десетилетия по-късно, стремежът за придобиване и потребление на нуклеарно оръжие реферира към тъкмо назад: слабостта на страните, които са трансформирали нуклеарното копче в екзистенциалната чакра на държавния им организъм. Типичен образец за това е Северна Корея.
Пхенян разполага с нуклеарно оръжие не тъй като е научно-технически авангард или социално-икономически просперираща страна, а тъй като е всичко, наобратно на това. Когато обаче естествените свойства на цивилизования свят са невъзможни в тоталитарни условия - от електричество и топла вода без спиране, през свободното волеизявление и преса, до високо-технологични услуги - съответният деспот взема решение, че може да има единствено едно преимущество пред другите. И това е да построи монопол върху насилието. Така се основават полицейските страни, които да пазят вожда от вътрешната съпротива, и нуклеарните оръжия, които да го пазят от интернационалната.
В XXI-ви век нуклеарното оръжие са чифтето пищови на голия задник, съгласно националното казване.
Заплахата на Владимир Путин, че Русия, в това число анексираните от нея украински Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, ще употребява всички вероятни средства (тоест и нуклеарно оръжие), с цел да отбрани териториалната си целокупност, значи, че Европа към този момент граничи със Северна Корея. И не заради това, че Русия е нуклеарна страна, освен това най-голямата такава, а тъй като манталитетът и логиката на психиката на Кремъл към този момент наподобяват севернокорейски. Какво ще рече това?
На първо място, нуклеарното оръжие е застраховката живот. По принцип на Ким Чен-ун, само че към този момент очевидно и на Владимир Путин. Стандартната логичност на диктатора е прозаична: в случай че имаш нуклеарен бутон, каквито и зулуми да правиш, никой не би рискувал да те махне от власт. Ако нямаш нуклеарно оръжие обаче, те чака ориста на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
На второ място, още веднъж съгласно диктаторската логичност, нуклеарното оръжие, изключително когато то бива интегрирано на върха на ракета с отдалечен обхват, допуска, че другите страни би трябвало да бъдат изключително респектирани от сходна мощност, под сиянието на която те да вършат отстъпки. Тоест, с цел да няма нуклеарни опити и изстрелване на ракети (докато го пиша това, траекторията на севернокорейска такава мина над Япония), съответният режим желае нормално останалите страни да си затварят очите за някои неща и да си отварят джобовете за други.
С две думи, нуклеарното оръжие ти разрешава да хулиганстваш у дома и да рекетираш другите по кварталните улици.
И нуклеарното оръжие в реторическия боеприпас на представителите на Кремъл тези дни има за цел да направи тъкмо това: да рекетира интернационалната общественост, тъй че последната да преглътне хулиганствата на Владимир Путин в Украйна. Руските проксита към този момент дисциплинирано транслират посланието на Кремъл: коства ли си едната Украйна нуклеарен спор?
Идеята за прибягване до нуклеарния боеприпас на Москва въобще не идва в инцидентен миг. Руските въоръжени сили - от тяхната мотивация да се бият до качеството на военния им хардуер - бяха компрометирани на украинска територия. Обявената " частична " готовност също върви тромаво (като не е ясно кои са повече: дали руснаците в боеспособна възраст, напуснали в това време страната си, или тези, които се отзоваха на мобилизацията). Украинците напредват и на източния, и на южния фронт. Европейците и американците наподобяват единни в поддръжката си за Украйна, а Китай имал съображения по отношение на войната (както разбрахме от самия Путин при провеждането на последната среща на Шанхайската организация за съдействие, на която даже и индийският министър председател Нарендра Моди му сподели, че в този момент не е времето за военни конфликти).
На този декор Владимир Путин имаше потребност от внезапна смяна, която вероятно да придаде друга динамичността на спора в Украйна. Оттук все по-настойчиво стартира да се приказва за опцията Кремъл да употребява тактически нуклеарни оръжия (тоест такива с по-малка мощност) при отбраната на територията си, към която, съгласно разбиранията на Москва, към този момент влизат и завзетите украински области. Целта на размахването на нуклеарното копче е двояка: да прекрати както украинското контранастъпление към Донецк и Херсон, по този начин и военната помощ на Съединени американски щати и сътрудници за Украйна. А дружно с това Владимир Путин се пробва да си върне и нещо символно: още веднъж ролята, в която той приказва от позицията на силата. Това е изключително значимо, защото китайският му сътрудник Си Дзинпин ще почита съветския държавен глава, до момента в който последният е силен; до момента в който Путин може да образува условия в Европа. Развоят на войната в Украйна обаче компрометират позициите на Владимир Путин - освен пред националистическото лоби в Руската федерация, само че и пред китайските управляващи.
Именно по образеца на логиката на психиката и манталитета на севернокорейската тирания, с развяването на нуклеарната хореография Кремъл в действителност изобличава общоприетите си недостатъци и признава, че ще загуби спора в Украйна, в случай че той продължава да се развива с стандартни военни средства. А когато дадени средства не сработят, те биват сменяни. Оттук и " размърдването " в арктическите води на съветската подводница К-329 Белгород, способна да изстрела торпедо с нуклеарна бойна глава, както и напредването на съветска територия на ракетни комплекси Искандер-М, върху които също може да се конфигурира нуклеарен накрайник.
Ако нямаме визия по какъв начин Владимир Путин би управлявал Северна Корея, към този момент придобиваме такава какво би било, в случай че Ким Чен-ун бе отпред на Русия.
*Коментарът е на доцент Мартин Табаков, политически анализатор, учител в Нов български университет, заглавието е на Флагман.бг
Когато през 40-те години на предишния век за първи път се появят и стартират да се популяризират нуклеарните оръжия, те са знак на мощта на страните, които ги имат (САЩ и СССР). Десетилетия по-късно, стремежът за придобиване и потребление на нуклеарно оръжие реферира към тъкмо назад: слабостта на страните, които са трансформирали нуклеарното копче в екзистенциалната чакра на държавния им организъм. Типичен образец за това е Северна Корея.
Пхенян разполага с нуклеарно оръжие не тъй като е научно-технически авангард или социално-икономически просперираща страна, а тъй като е всичко, наобратно на това. Когато обаче естествените свойства на цивилизования свят са невъзможни в тоталитарни условия - от електричество и топла вода без спиране, през свободното волеизявление и преса, до високо-технологични услуги - съответният деспот взема решение, че може да има единствено едно преимущество пред другите. И това е да построи монопол върху насилието. Така се основават полицейските страни, които да пазят вожда от вътрешната съпротива, и нуклеарните оръжия, които да го пазят от интернационалната.
В XXI-ви век нуклеарното оръжие са чифтето пищови на голия задник, съгласно националното казване.
Заплахата на Владимир Путин, че Русия, в това число анексираните от нея украински Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, ще употребява всички вероятни средства (тоест и нуклеарно оръжие), с цел да отбрани териториалната си целокупност, значи, че Европа към този момент граничи със Северна Корея. И не заради това, че Русия е нуклеарна страна, освен това най-голямата такава, а тъй като манталитетът и логиката на психиката на Кремъл към този момент наподобяват севернокорейски. Какво ще рече това?
На първо място, нуклеарното оръжие е застраховката живот. По принцип на Ким Чен-ун, само че към този момент очевидно и на Владимир Путин. Стандартната логичност на диктатора е прозаична: в случай че имаш нуклеарен бутон, каквито и зулуми да правиш, никой не би рискувал да те махне от власт. Ако нямаш нуклеарно оръжие обаче, те чака ориста на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
На второ място, още веднъж съгласно диктаторската логичност, нуклеарното оръжие, изключително когато то бива интегрирано на върха на ракета с отдалечен обхват, допуска, че другите страни би трябвало да бъдат изключително респектирани от сходна мощност, под сиянието на която те да вършат отстъпки. Тоест, с цел да няма нуклеарни опити и изстрелване на ракети (докато го пиша това, траекторията на севернокорейска такава мина над Япония), съответният режим желае нормално останалите страни да си затварят очите за някои неща и да си отварят джобовете за други.
С две думи, нуклеарното оръжие ти разрешава да хулиганстваш у дома и да рекетираш другите по кварталните улици.
И нуклеарното оръжие в реторическия боеприпас на представителите на Кремъл тези дни има за цел да направи тъкмо това: да рекетира интернационалната общественост, тъй че последната да преглътне хулиганствата на Владимир Путин в Украйна. Руските проксита към този момент дисциплинирано транслират посланието на Кремъл: коства ли си едната Украйна нуклеарен спор?
Идеята за прибягване до нуклеарния боеприпас на Москва въобще не идва в инцидентен миг. Руските въоръжени сили - от тяхната мотивация да се бият до качеството на военния им хардуер - бяха компрометирани на украинска територия. Обявената " частична " готовност също върви тромаво (като не е ясно кои са повече: дали руснаците в боеспособна възраст, напуснали в това време страната си, или тези, които се отзоваха на мобилизацията). Украинците напредват и на източния, и на южния фронт. Европейците и американците наподобяват единни в поддръжката си за Украйна, а Китай имал съображения по отношение на войната (както разбрахме от самия Путин при провеждането на последната среща на Шанхайската организация за съдействие, на която даже и индийският министър председател Нарендра Моди му сподели, че в този момент не е времето за военни конфликти).
На този декор Владимир Путин имаше потребност от внезапна смяна, която вероятно да придаде друга динамичността на спора в Украйна. Оттук все по-настойчиво стартира да се приказва за опцията Кремъл да употребява тактически нуклеарни оръжия (тоест такива с по-малка мощност) при отбраната на територията си, към която, съгласно разбиранията на Москва, към този момент влизат и завзетите украински области. Целта на размахването на нуклеарното копче е двояка: да прекрати както украинското контранастъпление към Донецк и Херсон, по този начин и военната помощ на Съединени американски щати и сътрудници за Украйна. А дружно с това Владимир Путин се пробва да си върне и нещо символно: още веднъж ролята, в която той приказва от позицията на силата. Това е изключително значимо, защото китайският му сътрудник Си Дзинпин ще почита съветския държавен глава, до момента в който последният е силен; до момента в който Путин може да образува условия в Европа. Развоят на войната в Украйна обаче компрометират позициите на Владимир Путин - освен пред националистическото лоби в Руската федерация, само че и пред китайските управляващи.
Именно по образеца на логиката на психиката и манталитета на севернокорейската тирания, с развяването на нуклеарната хореография Кремъл в действителност изобличава общоприетите си недостатъци и признава, че ще загуби спора в Украйна, в случай че той продължава да се развива с стандартни военни средства. А когато дадени средства не сработят, те биват сменяни. Оттук и " размърдването " в арктическите води на съветската подводница К-329 Белгород, способна да изстрела торпедо с нуклеарна бойна глава, както и напредването на съветска територия на ракетни комплекси Искандер-М, върху които също може да се конфигурира нуклеарен накрайник.
Ако нямаме визия по какъв начин Владимир Путин би управлявал Северна Корея, към този момент придобиваме такава какво би било, в случай че Ким Чен-ун бе отпред на Русия.
*Коментарът е на доцент Мартин Табаков, политически анализатор, учител в Нов български университет, заглавието е на Флагман.бг
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ