С всеки изминал ден проблемът с кръводаряването в страната става

С всеки минал ден казусът с кръводаряването в страната става все по-сериозен, а аргументите за това надалеч не са една или две. Всеки е наясно, че популацията у нас понижава прогресивно и младежите, които дават отговор на условията за кръводарители, стават все по-малко и по-малко.  

Кръвните центрове в страната работят на изпарения, което отваря порти за търговия на черно. Обикновено се прави всичко допустимо да има кръв и кръвни артикули за незабавни случаи, само че за останалите заболели се изисква от околните да намерят кръводарители. Ентусиасти да дават кръв съвсем няма, като изключим ромските братя, навъртащи се около огромните лечебни заведения в страната тъкмо с тази цел – да станат дилъри на кръв, с цел да попълнят неналичията в бюджета

Така се стига до обстановката, в която банка кръв удари междинна цена от 600 лв. в Русе. Подобно е ситуацията и на други места. Най-скъпо костват банките за редките кръвни групи, които мъчно се намират – В негативна и 0 негативна. С малко повече шанс могат да се намерят и на цени от 400 лв.. Има случаи на измами, при които се желае предплатено заплащане по интернет, след което обаче околните на пациента остават и без кръв, и без пари.

В далаверата с кръвта се включиха даже ало-измамниците, които рекетират хора да купуват кръвна плаза за техни близки. Сред първите пропищели са поданици на Карнобат. Във всяко трето жилище имало телефонно позвъняване. Измамниците знаели имената на членовете на фамилията. Имали информация кой пътува до Бургас, Стара Загора или Ямбол по работа. Знаело се чии деца са в чужбина на гурбет, от какъв брой време са там и с какво се занимават. В слушалката гласовете на далавераджиите звучели решително. Жертвите бързо се разстройвали, започвали да се вайкат и да събират желаната сума.

В доверчивостта си стигали до такава степен, че започвали да се изясняват от кого ще вземат пари, че да съберат нужната сума. Мошениците ги инструктират по какъв начин да работят. Казвали, че в случай че нямат нужните пари, могат да закупят животоспасяващата кръвна плазма със златни движимости, венчални халки, тв приемници, мобилни телефони, картини и даже гоблени. Макар звучащо неуместно, наивници постоянно се намирали.

Истински благодат за мошениците били двете години на КОВИД-19. Те прибирали суми с кухото заричане, че като мине кръвопреливането, ще издадат касова записка, което, естествено, не се случило. Нямало и противоположна връзка с номерата, от които звънели, тъй като употребили предплатени карти. Говори се, че тогава се облажили с хиляди левове, тъй като имало нашенци, броили по пет хилядарки за спасението на собствен непосредствен.

„ Дефицитът на кръв занапред ще става по-голям в страната. Измамите с нея също ще порастват. Проблем с кръводаряването има и поради условията кой може да подарява. Желаещите би трябвало да тежат най-малко 56 кг., хемоглобинът им за бъде в норма, кръвното – обикновено, да не пие никакви медикаменти и да не е злоупотребил с алкохол.

Здрави хора мъчно се срещат и при младежите под 25. Сред тях има такива, които са на медикаменти, даже на антидепресанти, тъй като получават паник офанзиви. Психично лабилните изрично не би трябвало да подаряват, въпреки че измежду тях има и такива, които крият болестта си сносно. На работещите се дава два дни отпуск при кръводаряване – в деня на вземането на кръв и 24 часа по-късно. Далавера да даряваш няма. Ако не броим талончето от 8 лв., с което може да си вземеш вафли или различен тип закуски, плюс безалкохолно.

Може би би трябвало да се върнат разпоредбите, които действаха при социализма. Тогава във всеки огромен цех имаше описи със здравите хора. Знаеше се кой може да дава кръв и беше съвсем наложително. Малцина можеха да се измъкнат. Днес има хора, които се опасяват да подаряват, други в действителност са заболели и не могат, тъй като в алената течност има всички детайли от Менделеевата таблица, включително и тежките. Болните от хепатит не трябва да подаряват, само че постоянно те боледуват, без да имат признаци и идват в кръвните центрове. Връщаме ги, несъмнено!

В закона за кръвта и кръвопреливането е записано: „ Кръвта, кръвните артикули и кръвната плазма не могат да бъдат обект на възмездна договорка – член 1 ”. Същевременно член 6 от същия нормативен документ позволява лечебните заведения да вземат кръв против възнаграждение при незабавни случаи, когато няма налични количества от съответната кръвна група, за произвеждане на ваксини, серуми и имуноглобулини, а също и за научноизследователски и диагностични цели в медицината. Тази покупка се прави единствено от националния или районните центрове по хематология и трансфузиология, само че като всяко предписание и това се нарушава ”, разкрива доктор от столичната „ Бърза помощ ”.

Инфо: Уикенд