В Плевен беше почетена 145-та годишнина от Третия щурм за града
С боен обред, отслужване на панихида и поднасяне на венци и цветя, на 9-ти септември бешепочетена 145-та годишнина от най-драматичния и кръвопролитен Трети взлом за Плевен по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 година
Събитието се състоя пред Костницата в „ Скобелев парк музей ” в наличието на регионалния шеф Иван Петков и неговия заместител Александър Трайков, зам.-кмета на Плевен Стефан Милев, представители на РВИМ-Плевен, който е уредник на събитието, както и доста жители.
Панихидата беше отслужена от плевенски свещеници, след което шефът на Регионален исторически музей – плевен доктор Володя Попов сподели:
„ Достойнството на един народ, на една нация и на една страна се регистрира и по това по какъв начин те показват своята признателност и съпричастие към подвига на героите и го предават към поколенията. Ние надълбоко осъзнаваме, че хилядите съветски и румънски бойци и офицери, оставили своите кости в тази котловина, са го създали за свободата на България ".
Зам.-кметът на Община Плевен Стефан Милев сподели:
„ Панихидата е нашата благодарност към всички герои, оставили своите кости тук, с цел да може нас да ни има и да живеем в една свободна страна “. Той добави, че саможертвата на воините край Плевен ни задължава да помним техния героизъм. „ Свободата е мъчно нещо и би трябвало да се борим за нея всеки ден, с цел да можем да кажем, че сме свободни “, сподели Стефан Милев.
След ритуала, във връзка 145-та годишнина от Третия взлом за Плевен в Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” беше открита галерия живопис „ 145 година Плевенска епопея 1877 година ” с картини от фонда на РВИМ-Плевен.
Същия ден – 9-ти септември в парка на Къща музей " Цар Освободител Александър II " в плевен беше открита и Постерна галерия - винил " Медицинско обслужване ".
През 1907 година, по самодейност на Комитет „ Цар Освободител Александър ІІ ”, се отслужва панихида в памет на починалите на 11 и 12 септември 1877 година в Третия взлом за Плевен съветски и румънски воини. С дребни спирания във времето, този обред става традиция и част от публичния и нравствен живот на Плевен и до през днешния ден.
Събитието се състоя пред Костницата в „ Скобелев парк музей ” в наличието на регионалния шеф Иван Петков и неговия заместител Александър Трайков, зам.-кмета на Плевен Стефан Милев, представители на РВИМ-Плевен, който е уредник на събитието, както и доста жители.
Панихидата беше отслужена от плевенски свещеници, след което шефът на Регионален исторически музей – плевен доктор Володя Попов сподели:
„ Достойнството на един народ, на една нация и на една страна се регистрира и по това по какъв начин те показват своята признателност и съпричастие към подвига на героите и го предават към поколенията. Ние надълбоко осъзнаваме, че хилядите съветски и румънски бойци и офицери, оставили своите кости в тази котловина, са го създали за свободата на България ".
Зам.-кметът на Община Плевен Стефан Милев сподели:
„ Панихидата е нашата благодарност към всички герои, оставили своите кости тук, с цел да може нас да ни има и да живеем в една свободна страна “. Той добави, че саможертвата на воините край Плевен ни задължава да помним техния героизъм. „ Свободата е мъчно нещо и би трябвало да се борим за нея всеки ден, с цел да можем да кажем, че сме свободни “, сподели Стефан Милев.
След ритуала, във връзка 145-та годишнина от Третия взлом за Плевен в Панорама „ Плевенска епопея 1877 година ” беше открита галерия живопис „ 145 година Плевенска епопея 1877 година ” с картини от фонда на РВИМ-Плевен.
Същия ден – 9-ти септември в парка на Къща музей " Цар Освободител Александър II " в плевен беше открита и Постерна галерия - винил " Медицинско обслужване ".
През 1907 година, по самодейност на Комитет „ Цар Освободител Александър ІІ ”, се отслужва панихида в памет на починалите на 11 и 12 септември 1877 година в Третия взлом за Плевен съветски и румънски воини. С дребни спирания във времето, този обред става традиция и част от публичния и нравствен живот на Плевен и до през днешния ден.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ