Непал променя постоянно условията за изкачване на Еверест – мерките не работят
С височина от 8848 метра, Еверест е прелъщение за всеки един планинар, само че не е загадка, че това също е едно от най-големите гробища, които можем да открием в света. Извисява сред границите на Китай и Непал, като постоянно се трансформира и в политически спор. Тази дестинация е известна като едно от най-великите завършения, само че идва с цена. Ето за какво и през 2017 година Непал публично добави нови правила, с които не разрешава на хора с ампутирани крака, нарушено зрение или солови спортисти, да се пробват да покоряват върха.
Причината Непал да заложи на тъкмо тази политика е, че е време да се сложи завършек на всички произшествия, с цел да се слагат нови върхове при опит за изкачването на върха. Прокарването на този закон несъмнено дава и още една доста значима опция на шерпите – несъмнено работно място, тъй като по този метод ще би трябвало да се заплати за компаньон, който в доста връзки ще достави и жизненоважният О2 в сериозни моменти.
Обикновено това е закон, който би трябвало да охлади пристрастеностите на голямата група от хора, които употребяват април и май, с цел да се опитат да се изкачат. По това време и големият брой отпадъци, които се изоставят в планината или небрежно се не помнят, стартират да тежат на множеството чиновници. Според разнообразни публицисти и създатели, през последното десетилетие Еверест се трансформира в една доста неприятна туристическа дестинация, тъй като най-неопитните хора се пробват да покорят върха, употребявайки неверни знания и ориентири.
Това, че във времето е имало хора, които са изкачили върха с разнообразни ограничавания, не значи, че той е детска разходка. Самият Бен Дикинсън споделя, че в действителност се е срещал с такива алпинисти и доста от тях са били впечатляващи спортисти, само че в никакъв случай не са работили сами и са знаели къде отиват. Останалите идващи в Непал за една по-сериозна случка, са постоянно обречени. В някои по-сериозни изключения, един планинар може да получи верен метод, само че това никога не значи, че Еверест е публично отворен за всеки.
Истината е друга, самият връх може да се доближи по доста по-леки направления. Професионалистите постоянно избират по-сериозната дестинация, която несъмнено е предизвикателство, само че всеки един квалифициран човек може да мине по рационалните пътища. Проблемът в този случай е, че кислородът стартира да се разрежда на избрана височина и продължава да понижава с всеки идващ метър. От покоряването на сър Едмунд Хилъри през 1953 година и Тензинг Норгей, документираните случаи са на повече от 17 675 души и от тях единствено 8306 съумяват да се изкачат.
Около 288 индивида с разнообразни физически ограничавания изчезват и то единствено през 2017 година За статистиката към 29 души са съумели да покорят върха и единствено 15 съумяват да се върнат. Между 2009 и 2014 година двама души умират при опит за нанагорнище. Истината е, че няма толкоз доста мераклии, които да тестват тялото си и да потвърдят, че даже с протеза могат да се изкачат. Проблемът е, че от време на време даже след изкачването, точно връщането обратно ще се трансформира в тестване.
Ето за какво и Непал в действителност желае да охлади пристрастеностите и да изясни, че въпреки и туристите да са постоянно добре пристигнали, Еверест просто не е за всеки и в никакъв случай не е могъл да бъде. Оказва се, че даже опитите за повишение на таксите – единствено документите ще костват към 11 000 $ за човек – не дават нужният резултат. Законодателството в действителност мисли най-различни разновидности, само че без резултат.
Понякога измененията се анулират, от време на време цените се подвигат, само че нищо повече – мераклиите за подчинение на най-високата точка на света към момента са повече от доста. Все отново има и изключения в огромните правила. През 2011 година Браян Дикинсън – някогашен избавител на флотата ще успее да се изкачи до върха независимо. Шерпите го изоставят на 304 метра от задачата. Дикинсън се изкачва самичък, само че в следствие снежната слепота го оставя на място. Алпинистът се спуска надолу от върха, употребявайки единствено паметта си и нищо друго. Успява и неговият героизъм се назовава сляпото нанагорнище.
