Файтонът на Фердинанд мина през Пловдив
С възстановка на събитията от 1908 година на Комитет „ Родолюбие “, празнично слово, полагане на венци и цветя и осъществяване на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев, в Пловдив приключи общоградското честване във връзка 115-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България.
Церемонията се състоя на пл. „ 22 септември “, където се намира Колоната на Независима България.
Възстановката на комитет „ Родолюбие “ пресъздаде момента на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив.
Файтонът, в който бе настанено царското семейство, дойде на площада, където бе посрещнат от доктор Иван Кесяков – кмет на Пловдив през 1908 година и неговата брачна половинка.
След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към натрупалите се пловдивчани и посетители с думите „ Да живее свободна и самостоятелна България, да живее българският народ! ” и разгласи Независимостта на България в центъра на Пловдив.
Официално слово за празника произнесе доктор Стефан Шивачев – историк, създател на изявления за историята на Пловдивския край, началник на интернационалните и национални планове, някогашен дълготраен шеф на Регионалния исторически музей, водещ на церемонията бе Златко Павлов.
За да отдадат респект към този значим за българската история акт, на площад „ 22 септември “ участваха Областният шеф на област Пловдив доктор Илия Зюмбилев, националният представител Росен Костурков, заместник-кметовете Пламен Панов, Стефан Стоянов и Георги Титюков, кметовете на региони, публичният медиатор на община Пловдив, представители на общинската и районните администрация, общински съветници, представители на политически партии, публични организации, медии и признателни жители.
По-рано денем в храм „ Света Неделя ” в Стария град беше отслужен молебен за празника от отец Апостол, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по това време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година уредник на двете събития е Сдружение „ Център Петко Каравелов “ Пловдив.
Пловдивското певческо сдружение „ Ангел Букорещлиев “ с диригент Илиян Тиганев, също се включи в отбелязването на Деня на българската самостоятелност с концерт на площада над Хисар капия, където извърши стратегия от възрожденски и фолклорни песни, аранжирани за многогласно осъществяване.
Вижте цялостния текст на словото на доктор Стефан Шивачев
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ НА ПЛОВДИВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ,
ГОСПОДА ДЕПУТАТИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И ГРАЖДАНИ,
В националния мавзолей на българите датата 22 септември 1908 година остава като Денят на независимостта. На този ден приключва сложният 30-годишен път на България към равноправното участие в фамилията на европейските нации. На Берлинския конгрес през 1878 година Великите сили жестоко потъпкват бъдещите благоприятни условия за развиване на младата българска страна, оставяйки в деяние политическите и икономически контракти на Османската империя. Статутът на Княжество България е „ самостоятелно и подвластно на Султана княжество “. Високата врата дефинира българският представител в Цариград с сан на дипломатически сътрудник и упорства кореспонденцията на Княжеството да се води на турски, а не на интернационално одобрения френски език. В контраст е българското тълкуване на ситуацията на страната – в конституцията е записано „ всеки плебей стъпил на българска земя е свободен “, Княжеството сече монети и още от 1879 година подписва интернационалните контракти, без да желае единодушието на Империята.
Особено тежки са по този начин наречения „ режим на капитулациите “ и концесията на Източните железници. Безмитният импорт и високите транспортни цени обричат на застой българската стопанска система и провалят опитите на страната да предприеме ограничения за своята рационализация. Към крахът на националния санстефански блян се прибавя и събитието, че България се осъжда да бъде маломерна и периферна страна освен по територия и население, а и като икономически благоприятни условия.
През 1885 година е извоювана първата огромна победа – Съединението на двете самостоятелни в друга степен български територии на север и на юг от Балкана.Великите сили се помиряват с действителността от фактически битие на единна българска страна, само че юридически Източна Румелия продължава да съществува, като българският княз получава и длъжността на основен шеф на самостоятелната област. През идващите години страната отстоява желанието си да води независима икономическа и външна политика, да подписва контракти, да отваря представителства и дипломатически задачи. Дори организирането на Първото българско земеделско-промишлено ревю в Пловдив през 1892 година официално се явява нарушаване на Берлинския контракт. Постигнати са някои триумфи, само че те са извоювани с цената на жертви и взаимни отстъпки при непрекъснатото възприятие за малоценност, че България е страна с стеснен суверинитет.
Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година демонстрира, че за националното обединяване остава само пътят на войната. Но България не може да води война сама с Империята и е нужна коалиция с останалите самостоятелни християнски страни на Балканите.
Гордиевият възел, обездвижващ българското Княжество, би трябвало да бъде разсечен с оповестяване на самостоятелност, само че това е надалеч по-сложен акт от прокламиране на Съединението, който би нарушил доста повече ползи и би наложил непостижими за страната заплащания. Единственият метод е България да си откри съдружници, също заинтригувани от нарушение на статуквото. И то по опция измежду Великите сили. И българските държавници и дипломати се оправят с тази задача.
През юли 1908 година в Османската империя избухва младотурската гражданска война. Това е рисково за българите, тъй като концепцията на новите властници е популацията на страната да се назовава „ отомани “, без значение от тяхната националност. На 25 август княз Фердинанд и министър ръководителят Александър Малинов реализират единодушие за оповестяване на независимостта. Подвластен на своите заболели упоритости, изключително припрян е князът, който към този момент си е поръчал изработването на царска корона в Германия. На 30 август българският дипломатически сътрудник в Цариград пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов не е поканен на формалния банкет във връзка рождения ден на султан Абдул Хамид, в резултат на което е отзован в София. На 5 септември избухва стачка на чиновниците на Източните железници. Българското държавно управление изпраща чиновници на БДЖ, които да поемат линиите, а на идващия ден ги окупира с войски.
На 25 август Австро-Унгария, която по силата на Берлинския контракт ръководи Босна и Херцеговина към този момент 30 години, стартира подготовка за нейната анексия. Установени са контакти на най-високо равнище и на 10 септември княз Фердинанд е посрещнат в Будапеща с почестите на самостоятелен държател. На 21 септември княз Фердинанд идва с транспортен съд в Русе, посрещнат от министрите. Сценарият за тържественото събитие планува оповестяването на независимостта да стане в историческия храм „ Свети Четиридесет мъченици “ в Търново, а манифестът е написан от Александър Малинов през нощта във влака на път за старопрестолния град. В извънредно тържествена конюнктура на 22 септември 1908 година княз Фердинанд прочита манифеста и афишира България за без значение царство.
На идващия ден към този момент провъзгласеният за цар Фердинанд идва в Пловдив, където е посрещнат от въодушевените жители пред издигнатата до Военния клуб специфична триумфална арка. С това посещаване се поставя завършек на ненавижданата от всеки българин османска провинция Източна Румелия. Същия ден Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина, а Гърция причислява към своята територия самостоятелния остров Крит.
Започва битката за интернационално признание на българската самостоятелност. Следват месеци на напрегнати договаряния, военни закани и демонстрации. Министър ръководителят Александър Малинов декларира „ България ще откупи независимостта си с кръв, а не с пари “, само че триумфът е реализиран на дипломатическата маса с посредничеството на Русия. На 6 април 1909 година в Цариград е подписан протокол с който Османската империя признава независимостта на България. Русия опрощава 125 милиона златни франка отговорности на Турция от контрибуциите след Руско-турската война от 1878 година, които са покрити със подписания заем от 82 милиона златни лв. на България от Русия. Това е цената на българската самостоятелност, която включва отплата за налога на Източна Румелия за 40 милиона и откупуване на Източните железници за 42 милиона.
Обявяването на независимостта на България е едно от най-големите достижения на родната ни дипломация. На 22 септември 1908 година е направена значима стъпка по пътя на откъсването на България от нейното минало на поробена страна. Създадени са условия за освобождението на последните останали под османско притежание български земи в Тракия и Македония. При деликатния исторически прочит на събитията прозират предпоставки за неоправдана и безконтролна власт на българския монарх. Но те и несполучливите крачки в постигането на националния блян през идващото десетилетие не могат да хвърлят сянка върху тази паметна дата в българската история.
Церемонията се състоя на пл. „ 22 септември “, където се намира Колоната на Независима България.
Възстановката на комитет „ Родолюбие “ пресъздаде момента на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив.
Файтонът, в който бе настанено царското семейство, дойде на площада, където бе посрещнат от доктор Иван Кесяков – кмет на Пловдив през 1908 година и неговата брачна половинка.
След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към натрупалите се пловдивчани и посетители с думите „ Да живее свободна и самостоятелна България, да живее българският народ! ” и разгласи Независимостта на България в центъра на Пловдив.
Официално слово за празника произнесе доктор Стефан Шивачев – историк, създател на изявления за историята на Пловдивския край, началник на интернационалните и национални планове, някогашен дълготраен шеф на Регионалния исторически музей, водещ на церемонията бе Златко Павлов.
За да отдадат респект към този значим за българската история акт, на площад „ 22 септември “ участваха Областният шеф на област Пловдив доктор Илия Зюмбилев, националният представител Росен Костурков, заместник-кметовете Пламен Панов, Стефан Стоянов и Георги Титюков, кметовете на региони, публичният медиатор на община Пловдив, представители на общинската и районните администрация, общински съветници, представители на политически партии, публични организации, медии и признателни жители.
По-рано денем в храм „ Света Неделя ” в Стария град беше отслужен молебен за празника от отец Апостол, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по това време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година уредник на двете събития е Сдружение „ Център Петко Каравелов “ Пловдив.
Пловдивското певческо сдружение „ Ангел Букорещлиев “ с диригент Илиян Тиганев, също се включи в отбелязването на Деня на българската самостоятелност с концерт на площада над Хисар капия, където извърши стратегия от възрожденски и фолклорни песни, аранжирани за многогласно осъществяване.
Вижте цялостния текст на словото на доктор Стефан Шивачев
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ НА ПЛОВДИВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ,
ГОСПОДА ДЕПУТАТИ, ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ И ГРАЖДАНИ,
В националния мавзолей на българите датата 22 септември 1908 година остава като Денят на независимостта. На този ден приключва сложният 30-годишен път на България към равноправното участие в фамилията на европейските нации. На Берлинския конгрес през 1878 година Великите сили жестоко потъпкват бъдещите благоприятни условия за развиване на младата българска страна, оставяйки в деяние политическите и икономически контракти на Османската империя. Статутът на Княжество България е „ самостоятелно и подвластно на Султана княжество “. Високата врата дефинира българският представител в Цариград с сан на дипломатически сътрудник и упорства кореспонденцията на Княжеството да се води на турски, а не на интернационално одобрения френски език. В контраст е българското тълкуване на ситуацията на страната – в конституцията е записано „ всеки плебей стъпил на българска земя е свободен “, Княжеството сече монети и още от 1879 година подписва интернационалните контракти, без да желае единодушието на Империята.
Особено тежки са по този начин наречения „ режим на капитулациите “ и концесията на Източните железници. Безмитният импорт и високите транспортни цени обричат на застой българската стопанска система и провалят опитите на страната да предприеме ограничения за своята рационализация. Към крахът на националния санстефански блян се прибавя и събитието, че България се осъжда да бъде маломерна и периферна страна освен по територия и население, а и като икономически благоприятни условия.
През 1885 година е извоювана първата огромна победа – Съединението на двете самостоятелни в друга степен български територии на север и на юг от Балкана.Великите сили се помиряват с действителността от фактически битие на единна българска страна, само че юридически Източна Румелия продължава да съществува, като българският княз получава и длъжността на основен шеф на самостоятелната област. През идващите години страната отстоява желанието си да води независима икономическа и външна политика, да подписва контракти, да отваря представителства и дипломатически задачи. Дори организирането на Първото българско земеделско-промишлено ревю в Пловдив през 1892 година официално се явява нарушаване на Берлинския контракт. Постигнати са някои триумфи, само че те са извоювани с цената на жертви и взаимни отстъпки при непрекъснатото възприятие за малоценност, че България е страна с стеснен суверинитет.
Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година демонстрира, че за националното обединяване остава само пътят на войната. Но България не може да води война сама с Империята и е нужна коалиция с останалите самостоятелни християнски страни на Балканите.
Гордиевият възел, обездвижващ българското Княжество, би трябвало да бъде разсечен с оповестяване на самостоятелност, само че това е надалеч по-сложен акт от прокламиране на Съединението, който би нарушил доста повече ползи и би наложил непостижими за страната заплащания. Единственият метод е България да си откри съдружници, също заинтригувани от нарушение на статуквото. И то по опция измежду Великите сили. И българските държавници и дипломати се оправят с тази задача.
През юли 1908 година в Османската империя избухва младотурската гражданска война. Това е рисково за българите, тъй като концепцията на новите властници е популацията на страната да се назовава „ отомани “, без значение от тяхната националност. На 25 август княз Фердинанд и министър ръководителят Александър Малинов реализират единодушие за оповестяване на независимостта. Подвластен на своите заболели упоритости, изключително припрян е князът, който към този момент си е поръчал изработването на царска корона в Германия. На 30 август българският дипломатически сътрудник в Цариград пловдивчанинът Иван Стефанов Гешов не е поканен на формалния банкет във връзка рождения ден на султан Абдул Хамид, в резултат на което е отзован в София. На 5 септември избухва стачка на чиновниците на Източните железници. Българското държавно управление изпраща чиновници на БДЖ, които да поемат линиите, а на идващия ден ги окупира с войски.
На 25 август Австро-Унгария, която по силата на Берлинския контракт ръководи Босна и Херцеговина към този момент 30 години, стартира подготовка за нейната анексия. Установени са контакти на най-високо равнище и на 10 септември княз Фердинанд е посрещнат в Будапеща с почестите на самостоятелен държател. На 21 септември княз Фердинанд идва с транспортен съд в Русе, посрещнат от министрите. Сценарият за тържественото събитие планува оповестяването на независимостта да стане в историческия храм „ Свети Четиридесет мъченици “ в Търново, а манифестът е написан от Александър Малинов през нощта във влака на път за старопрестолния град. В извънредно тържествена конюнктура на 22 септември 1908 година княз Фердинанд прочита манифеста и афишира България за без значение царство.
На идващия ден към този момент провъзгласеният за цар Фердинанд идва в Пловдив, където е посрещнат от въодушевените жители пред издигнатата до Военния клуб специфична триумфална арка. С това посещаване се поставя завършек на ненавижданата от всеки българин османска провинция Източна Румелия. Същия ден Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина, а Гърция причислява към своята територия самостоятелния остров Крит.
Започва битката за интернационално признание на българската самостоятелност. Следват месеци на напрегнати договаряния, военни закани и демонстрации. Министър ръководителят Александър Малинов декларира „ България ще откупи независимостта си с кръв, а не с пари “, само че триумфът е реализиран на дипломатическата маса с посредничеството на Русия. На 6 април 1909 година в Цариград е подписан протокол с който Османската империя признава независимостта на България. Русия опрощава 125 милиона златни франка отговорности на Турция от контрибуциите след Руско-турската война от 1878 година, които са покрити със подписания заем от 82 милиона златни лв. на България от Русия. Това е цената на българската самостоятелност, която включва отплата за налога на Източна Румелия за 40 милиона и откупуване на Източните железници за 42 милиона.
Обявяването на независимостта на България е едно от най-големите достижения на родната ни дипломация. На 22 септември 1908 година е направена значима стъпка по пътя на откъсването на България от нейното минало на поробена страна. Създадени са условия за освобождението на последните останали под османско притежание български земи в Тракия и Македония. При деликатния исторически прочит на събитията прозират предпоставки за неоправдана и безконтролна власт на българския монарх. Но те и несполучливите крачки в постигането на националния блян през идващото десетилетие не могат да хвърлят сянка върху тази паметна дата в българската история.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ