Лекар за ранните белези на деменция при болест на Алцхаймер и как трябва да постъпят близките
С удължаването на продължителността на човешкия живот нараства броят на хората страдащи от деменция. Засягането на популацията към 65-годишна възраст е към 6%, а над 90 годишна възраст доближава до 30 %.
Деменцията е болест, която може да настъпи в резултат на голям брой разнообразни фактори: генетични, съдови болести, контузии, инфекции, интоксикации, тумори и метаболитни нарушавания. Най-често срещани са деменцията при болест на Алцхаймер - 60-70%, следвана от Съдова деменция – в 15-20% от случаите. Те имат друга етиология и начало, нo водят до еднакъв край.
Деменцията се вмъква в живота на пациентите като натрапен посетител и тухла по тухла унищожава света им като нарушава паметта, визира езиковите функционалности, способността за ориентировка, обмисляне и самообслужване, изяснява доктор Лилия Николова. Вследствие на болестта пациентите губят надзор над всекидневието си и стават подвластни от грижите на околните си.
Болестта минава през няколко степени на тежест на признаците. Понякога сред обособените етапи може да има интервал на застой, който да продължи от седмици до години, след което заболяването още веднъж да прогресира.
В началната (най-лека) фаза пациентите имат епизодични усложнения в назоваването на хора и предмети, моменти на комплициране в непозната конюнктура, възприятие на несигурност в всекидневието, обедняване на ползите.
С придвижване на заболяването, паметовият недостиг се задълбочава, визира се ориентацията в позната конюнктура, може да се появят халюцинации и неприязън. Нарушава се способността за запомняне на близки събития, при детайлно съхранени мемоари от далечното минало. Често тази съхранена памет за минали събития носи утешение на околните, отсрочва търсенето на профилирана помощ и опцията за навреме лекуване.
В последната фаза упадъкът на когнитивните функции води до загуба на способността за независимо хранене, обличане и хигиена. Пациентите не разпознават околните си, постоянно не знаят даже личното си име, речта е лексикално бедна и неправилна до цялостна некадърност да приказват, добавят се и отпадни неврологични признаци (парези, разстройства в зрението и координацията, гълтателни нарушавания, загуба на надзор над тазови резервоари). За страдание спонтанните моменти на припомняне не са белег за противоположен ход на заболяването.
Въпреки напредъка на медицината към момента няма лекуване, което да възстанови паметовите качества до равнището им преди началото на заболяването. При постигане на крайната фаза на болестта положението е необратимо и могат да бъдат повлияни единствено психотичните признаци (халюцинации и налудности) и да бъдат редуцирани афективните и нападателни прояви.
Основни рискови фактори за развиване на деменция са неконтролираните артериална хипертония и захарен диабет, хиперхолестеролемията, хроничните стрес и бодърствуване, генетичната предразположеност. Скоро след появяването си Коронавирус -19 се очерта като сериозен рисков фактор за бъдещо повишение на заболяемостта от деменции. Социалната изолираност, влошеното качество на живот по време на пандемията и отрицателното влияние на вируса върху мозъчната функция доведоха до лавинообразно повишаване на новопоявилите се клинично значими когнитивни нарушавания, както и до утежняване на симптоматиката при към този момент диагностицирани пациенти с деменция.
Основна цел на лекарите е ранната диагностика и предварителна защита на болестта.
В случаите на фамилна обремененост решаващи за отключване на заболяването са метода на живот и контрола над рисковите фактори. Ето защо пациентите и околните им не би трябвало да неглижират измененията в паметта и действието и да ги считат за естествени признаци на стареенето. Системното следене от експерт, невропсихологичното тестуване и нагледно проучване в композиция с смяна в метода на живот и използване на невропротектори дават опция за ранната диагностика, предварителна защита и профилактика и потвърдено трансформират хода на заболяването.
Деменцията е болест, която може да настъпи в резултат на голям брой разнообразни фактори: генетични, съдови болести, контузии, инфекции, интоксикации, тумори и метаболитни нарушавания. Най-често срещани са деменцията при болест на Алцхаймер - 60-70%, следвана от Съдова деменция – в 15-20% от случаите. Те имат друга етиология и начало, нo водят до еднакъв край.
Деменцията се вмъква в живота на пациентите като натрапен посетител и тухла по тухла унищожава света им като нарушава паметта, визира езиковите функционалности, способността за ориентировка, обмисляне и самообслужване, изяснява доктор Лилия Николова. Вследствие на болестта пациентите губят надзор над всекидневието си и стават подвластни от грижите на околните си.
Болестта минава през няколко степени на тежест на признаците. Понякога сред обособените етапи може да има интервал на застой, който да продължи от седмици до години, след което заболяването още веднъж да прогресира.
В началната (най-лека) фаза пациентите имат епизодични усложнения в назоваването на хора и предмети, моменти на комплициране в непозната конюнктура, възприятие на несигурност в всекидневието, обедняване на ползите.
С придвижване на заболяването, паметовият недостиг се задълбочава, визира се ориентацията в позната конюнктура, може да се появят халюцинации и неприязън. Нарушава се способността за запомняне на близки събития, при детайлно съхранени мемоари от далечното минало. Често тази съхранена памет за минали събития носи утешение на околните, отсрочва търсенето на профилирана помощ и опцията за навреме лекуване.
В последната фаза упадъкът на когнитивните функции води до загуба на способността за независимо хранене, обличане и хигиена. Пациентите не разпознават околните си, постоянно не знаят даже личното си име, речта е лексикално бедна и неправилна до цялостна некадърност да приказват, добавят се и отпадни неврологични признаци (парези, разстройства в зрението и координацията, гълтателни нарушавания, загуба на надзор над тазови резервоари). За страдание спонтанните моменти на припомняне не са белег за противоположен ход на заболяването.
Въпреки напредъка на медицината към момента няма лекуване, което да възстанови паметовите качества до равнището им преди началото на заболяването. При постигане на крайната фаза на болестта положението е необратимо и могат да бъдат повлияни единствено психотичните признаци (халюцинации и налудности) и да бъдат редуцирани афективните и нападателни прояви.
Основни рискови фактори за развиване на деменция са неконтролираните артериална хипертония и захарен диабет, хиперхолестеролемията, хроничните стрес и бодърствуване, генетичната предразположеност. Скоро след появяването си Коронавирус -19 се очерта като сериозен рисков фактор за бъдещо повишение на заболяемостта от деменции. Социалната изолираност, влошеното качество на живот по време на пандемията и отрицателното влияние на вируса върху мозъчната функция доведоха до лавинообразно повишаване на новопоявилите се клинично значими когнитивни нарушавания, както и до утежняване на симптоматиката при към този момент диагностицирани пациенти с деменция.
Основна цел на лекарите е ранната диагностика и предварителна защита на болестта.
В случаите на фамилна обремененост решаващи за отключване на заболяването са метода на живот и контрола над рисковите фактори. Ето защо пациентите и околните им не би трябвало да неглижират измененията в паметта и действието и да ги считат за естествени признаци на стареенето. Системното следене от експерт, невропсихологичното тестуване и нагледно проучване в композиция с смяна в метода на живот и използване на невропротектори дават опция за ранната диагностика, предварителна защита и профилактика и потвърдено трансформират хода на заболяването.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ