Турция: Упадък и девалвация
С цели 60% е паднала цената на турската лира за последните четири години, сочи изследване на немската банка DZ. В момента един $ коства към този момент 8 турски лири – за пръв път, откогато президентът Ердоган е на власт, доларът е толкоз безценен. Според проучването, основна причина за тази наклонност са политическите условия в страната.
„ В центъра на всичко е турският президент Ердоган, който най-късно от 2016 година насам стартира да трансформира Турция в властническа страна, “ изяснява създателят на проучването Зьорен Хетлер. Според него, след несполучливия опит за прелом през 2016 година турският президент е поел курс към еднолично ръководство.
Проблематична външна политика
Положението на лирата се утежнява в допълнение заради външнополитическия курс на страната. Анкара през последните години се намеси в какви ли не спорове. Само като образец: Турция преди малко се набърка в новоизбухналата война сред Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.
Такава външна политика съществено подкопава доверието към националната валута, считат създателите на проучването. „ Ердоган целеустремено търси борбата. Все едно дали ще е в газовия спор с Европейски Съюз или пък в настоящия спор за Нагорни Карабах. Така той се пробва да отклони вниманието от компликациите вътре в страната и да укрепи властта си, “ изяснява Хетлер.
Изследването на банката стига до извода, че все по-авторитарният курс на Ердоган и честите му намеси във външнополитически спорове основават и неустановеност у евентуалните вложители. Освен това вложителите постоянно разчитат на положителни лихви по своите вложения, а при падащия на курс на лирата това не е допустимо.
На този декор Ердоган все по-често приказва за някакви „ валутни терористи “ и „ лихвени лобисти “, които предумишлено подкопавали курса на лирата и били отговорни за влошаващото се икономическо състояние на страната. Всъщност за икономическия крах и девалвацията на лирата е отговорен основно президентът Ердоган, настояват създателите на проучването.
Разправията към главната рента
Зьорен Хетлер схваща предпазливостта на вложителите. Те са изключително стреснати и от обстоятелството, че властническият курс на Ердоган не зачита даже независимостта на Централната банка. Президентът упорства емисионната банка да поддържа ниска рента, надявайки се, че евтините заеми ще съживят стопанската система. Бившият началник на банката Мурат Четинкая, който внезапно увеличи лихвите, през 2019 година небрежно беше отхвърлен.
Но тази мярка не даде упования резултат, в противен случай. Сегашното проучване на немската банка сочи, че турската Централна банка е трябвало да работи доста внимателно посредством повишение на лихвата и, колкото и да е политически нежелано, да се опълчи против повишението на цените и девалвацията на лирата. Все отново турското управление сякаш към този момент е решило да следва този съвет: банката подвигна водещата рента от 8,25 на цели 10,25%.
„ В центъра на всичко е турският президент Ердоган, който най-късно от 2016 година насам стартира да трансформира Турция в властническа страна, “ изяснява създателят на проучването Зьорен Хетлер. Според него, след несполучливия опит за прелом през 2016 година турският президент е поел курс към еднолично ръководство.
Проблематична външна политика
Положението на лирата се утежнява в допълнение заради външнополитическия курс на страната. Анкара през последните години се намеси в какви ли не спорове. Само като образец: Турция преди малко се набърка в новоизбухналата война сред Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.
Такава външна политика съществено подкопава доверието към националната валута, считат създателите на проучването. „ Ердоган целеустремено търси борбата. Все едно дали ще е в газовия спор с Европейски Съюз или пък в настоящия спор за Нагорни Карабах. Така той се пробва да отклони вниманието от компликациите вътре в страната и да укрепи властта си, “ изяснява Хетлер.
Изследването на банката стига до извода, че все по-авторитарният курс на Ердоган и честите му намеси във външнополитически спорове основават и неустановеност у евентуалните вложители. Освен това вложителите постоянно разчитат на положителни лихви по своите вложения, а при падащия на курс на лирата това не е допустимо.
На този декор Ердоган все по-често приказва за някакви „ валутни терористи “ и „ лихвени лобисти “, които предумишлено подкопавали курса на лирата и били отговорни за влошаващото се икономическо състояние на страната. Всъщност за икономическия крах и девалвацията на лирата е отговорен основно президентът Ердоган, настояват създателите на проучването.
Разправията към главната рента
Зьорен Хетлер схваща предпазливостта на вложителите. Те са изключително стреснати и от обстоятелството, че властническият курс на Ердоган не зачита даже независимостта на Централната банка. Президентът упорства емисионната банка да поддържа ниска рента, надявайки се, че евтините заеми ще съживят стопанската система. Бившият началник на банката Мурат Четинкая, който внезапно увеличи лихвите, през 2019 година небрежно беше отхвърлен.
Но тази мярка не даде упования резултат, в противен случай. Сегашното проучване на немската банка сочи, че турската Централна банка е трябвало да работи доста внимателно посредством повишение на лихвата и, колкото и да е политически нежелано, да се опълчи против повишението на цените и девалвацията на лирата. Все отново турското управление сякаш към този момент е решило да следва този съвет: банката подвигна водещата рента от 8,25 на цели 10,25%.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ