С цел да избегне кризисни ситуации в еврозоната, ЕК предупреди

С цел да избегне спешни обстановки в еврозоната, Европейска комисия предизвести 5 страни (Белгия, Франция, Испания, Португалия и Словения), че проектобюджетите им не дават отговор на целесъобразните критерии във връзка с планувания недостиг. Две от тях обаче изпъкват с фискалната си политика и плануваните обществени разноски, като по-сериозно терзание, значително и поради определящото значение на стопанските системи им за съюза.

Плановете на италианското държавно управление за забележителното нарастване на структурния недостиг през 2019 година станаха мотив за съществени диспути в Брюксел и доведоха до казус в практиката на Комисията във връзка с бюджетната политика на страна-членка - Италия би трябвало да показа нов бюджет до 2 седмици или да понесе дисциплинарни ограничения.

Италия чака бюджетен недостиг от 2,4% от Брутният вътрешен продукт за идната година, което е в границите на допустимите Маастрихтски критерии, само че държавното управление дава обещание да понижи обществения си дълг, възлизащ на над 131% от Брутният вътрешен продукт, а заложените разноски ще затруднят това.

В същото време втората най-голяма стопанска система на съюза - Франция, също претърпя рецензии във връзка с фискалната си политика. За разлика от Италия френското държавно управление цели да реализира 2,8% недостиг за 2019 година (близо до сериозните 3%), а МВФ пресмята, че за 202 година той ще доближи 3,2%. Заложеното намаляване на структурния недостиг с 0,1 % от Брутният вътрешен продукт за тази година и 0,3 през 2019 година са надалеч от предложените от Европейска комисия 0,6%. Франция също по този начин има не по-малко впечатляващ дълг от близо 98,7% от Брутният вътрешен продукт.

Двете страни не са отбелязвали бюджетен остатък отдавна - Италия не е докладвала подобен от 1995 година, когато за първи път разгласява данни, а Франция от средата на 70- те.

Критичната разлика сред двете страни е, че Франция има доста по-ниски финансови разноски от Италия. " Това е забележителна разлика в дълготрайната динамичност на дълга ", сподели Антоан Буве от Mizuho International в Лондон за DW.

Макрон пристигна на власт с про-бизнес промени и обещания да понижи безработицата с промени. Промените лишават време и близо 2 години по-късно безработицата спада единствено с 0,3% от 9,4% на 9,3% до момента в който поддръжката за президента се срутва с по-бързи темпове. Това може да е спомагателна спънка за осъществяване на по-сериозни структурни промени. МВФ желае от Франция да понижи заплатите си, да консолидира бюджетите на локалните управляващи и да преструктурира обществената, здравната и пенсионната си политика.

И до момента в който Франция е подготвена на промени Италия отхвърля да прави отстъпки в това число и да ревизира пенсионната си система.

" Франция работи върху подобряването на своя дълготраен капацитет за напредък (чрез усилване както на търсенето, по този начин и на предлагането в икономиката), Италия прави тъкмо противоположното (намалявайки пенсионна възраст и правейки обществени разноски ориентирани към ползване, а не инвестиции) " споделя Флориан Хенсе, пред CNBC.

Забавянето на растежа в еврозоната поради напрежение от световните търговски спорове е друга причина за терзание, че страните няма да може да продължат да понижават недостига си. Икономиката на Франция набъбна с 0,2% през всяко от първите две тримесечия, по-малко тази на от Италия.

Съществува и друга основна разлика сред Италия и Франция. " Франция е по-вероятно да получи помощ от превантивна стратегия на Европейският механизъм за непоклатимост (ЕМС), а оттова и поддръжката на ЕЦБ за техните пазари на облигации, до момента в който настоящето италианско държавно управление е доста по-малко евентуално да се съгласи на включените в него фискални регулации сходна ", сподели Бут.

Двете страни също не се застраховат с фискални буфери за идната финансова рецесия, предвещавана скоро от редица стопански специалисти.