С този израз, всички българи асоциират град Враца, но зад

С този израз, всички българи асоциират град Враца, само че зад него има забавна история.

Тя стартира през далечната 1926 година, когато министърът на гората и лова Иван Багрянов взема решение да предприеме акция за заличаване на нездравословните птици, които нанасят вреди на селското стопанство, както и на дребния дивеч, като фазани и яребици. Тази самодейност бива подкрепена и със съответната законодателна норма. В нея се дефинира, че популацията на гаргите би трябвало да бъде понижена до равнището на другите страни.

Кампанията против гаргите бива подкрепена и от локалните медии, които популяризират предписания за подготвяне на гарги и квалифицират тяхното месо като вкусно и потребно. Основната тежест на проекта пада на ловните дружини и се очаквало те да правят главната част от работата. Законът за възстановяване на земеделското произвеждане даже предвиждал санкции за всеки, който не извърши своята норма от гарги.

Изисква се " всеки мъж на възраст от 12 до 45 години да предава на съответната община по два чифта крайници или 10 яйца " от гарги и други хищни пернати птици.

През 1935 година локалните ловци от Враца с горделивост афишират, че са първенци в тази акция, откакто предават над 4000 чифта крайници и яйца от гарги. Този триумф на врачаните обаче бива обект на саркастична публикация в националния вестник " Утро ". В публикацията се акцентира, че огромният триумф на Враца е в това, че " във Враца врана не каца ". Вестникът даже показва мнението, че гаргите към този момент не желали да кацат във Враца заради мощната конкуренция измежду локалните поданици. Този израз се трансформира в известна имитация, обвързвана с града и остава известен и до през днешния ден.

Инфо: blitz.bg