Украйна няма да приеме плана на Тръмп за мир. Ето защо
С текста си Стив Уиткоф се подреди в почетния лист на тези от Запад, които Москва сполучливо е успявала да обработи
Американско-руският проект за мир, който администрацията на Доналд Тръмп подмятна през вчерашния ден на Киев, сътвори мощни страсти измежду всички лагери. Русофилите, да вземем за пример, наяве се зарадваха, че най-сетне омразният им „ режим “ на Зеленски, определен на свободни избори, само че именуван от тях „ нацистки “, ще бъде смачкан. В Украйна, тъкмо противоположното, точките в проектодоговора провокираха измежду изнуреното от войната и убийствата население на първо място яд.
Прави обаче усещане, че до момента в който Вашингтон счита, че елементарно ще реализира триумф, като сега ползва нормалните си похвати, с цел да притиска украинските управляващи да се подчинят и да подпишат документа, Москва заема доста по-сдържана позиция. Обитателите в Кремъл, към този момент опарили се един път от лъжливото предусещане „ Киев за три дни “, са си научили урока, че в Украйна лесни победи няма. Външното министерство, посредством неизменимата Мария Захарова, даже даде заден ход, като съобщи, че там не разполагат с никакъв американски проектодоговор и даже не знаят за съществуването му.
Макар показан като творчество на специфичния делегат Стив Уиткоф, наличието на 28-точковия текст не оставя никакво подозрение, че е писан напълно под съветска диктовка. От една страна той обслужва единствено ползите на агресора. От друга, Уиткоф не е посланик, не е осведомен по какъв начин се водят договаряния, не владее тънкостите на политиката. Няма никакви предпоставки да се счита, че в текста има и две думи, които да са негово авторство. Преди Доналд Тръмп да го спусне като парашутист за специфичен делегат за Украйна, той се занимаваше чисто и просто с недвижими парцели.
Изстрелването от политическото нищо във високата дипломация на сходен персонаж, който не умее да балансира сред две враждебни сили, не е осведомен с историята им и с дълбоките аргументи за актуалната война, постоянно крие риск той да попадне под зависимостите на едната. Кремъл има богат опит в това да прикотква капризни в доволството си западни представители, които нямат и грам концепция по какъв начин работи една класическа тирания. В момента Русия е тъкмо такава: опозицията е или избита, или изхвърлена зад граница, или гние в затвора; последните свободни медии бяха неразрешени още през 2022 г.; всеки представител на гражданското общество, надигнал глас на митинг, е от дълго време наказан за „ екстремизъм “ и пратен също на дълги години решетки. Дори хора, които си кротуват, за всеки случай са окичени със званието „ задграничен сътрудник “, което ги лишава от съвсем всякаква опция да се изявяват. А и да не забравяме главния орнамент на класическата тирания - водач, който ръководи до памперс, че и по-късно.
Уиткоф даже не е измежду най-ярките заблудени западняци, които Кремъл е съумял да омае и опитоми за свои цели. Класически образец е ирландецът Бърнард Шоу, който през 1931 година, когато е на 75, жертва всичко - цялото си писателско добро име, нобеловата си премия за литература, тежестта си на държавник, като стартира да прави всевъзможни
френски удоволствия на Сталин. Той посещава Москва по персонална покана на кръвожадния деспот, оставя се да бъде добре обработен от пропагандата му, като са му показани единствено добре подбрани лъскави места. А когато се връща назад в свободния свят, написа хвалебствия за Съветска Русия. „ Аз там непрекъснато преяждах “, дава отговор той в разгара на гладомора, когато го питат дали е видял умиращи от апетит хора.
Осигурена от Сталин лимузина развежда Бърнард Шоу (на задната седалка) из Москва
Джордж Бърнард Шоу, несъмнено, не е единственият, който кремълската агитация е намачкала като пластилин в комфортна за нея форма. Но щом човек с богат мироглед за света като него се е оставил да бъде по този начин добре обработен и сит „ до преяждане “, да се чака, че Уиткоф е съумял да се опази от тези „ грижи “ е наивно. Затова и проектодоговорът за мир, който в петък се появи по медиите, е точно в този си тип.
Подобен проект няма да сработи. Той в никакъв случай няма да бъде признат от Киев, без значение от натиска, който ползва сега и ще продължи да ползва още няколко дни администрацията на Тръмп. Украинските управляващи няма да бъдат принудени
психологически да клекнат и от касапницата, която, редом с американския рекет, организира сега и Русия, като втора линия на напън — убийствата на дами и деца в Тернопил на 19 ноември, всеобщите бомбардировки на Одеса през днешния ден. Впрочем в Одеса живеят и 60 000 българи, само че в нито един миг не сме чули от водача на „ най-българската “ партия даже дума на угриженост, че Русия убива и наши сънародници в тази война.
Русия нападна цивилни цели в Запорижжя (Запорожие) на 19 ноември. Сред убитите единствено в този блок са и три деца
Да се върнем обаче на проекта и аргументите, заради които той ще бъде отритнат, въпреки и не изрично и не незабавно - за последните 11 месеца управляващите в Киев съумяха да се научат по какъв начин да работят с администрацията на Доналд Тръмп. След прословутия скандал в Белия дом, Володимир Зеленски разбра, че към американския президент е необходим мек и „ памучен “ метод: не се правят внезапни придвижвания, всичко се прави без остри изказвания, без доста звук и без обществени кавги.
Текстът планува де факто (и отчасти де юре) признание на Крим, Донецка и Луганска области за съветски територии. Ако в Украйна управляваше деспот, който не се съобразяваше с публичното мнение, а Народното събрание му бе на дистанционно управление, сходна точка можеше и да мине. В света обаче не съществува свободно определен водач, който непринудено би се отказал от държавна територия. За него това би било равностойно на самоубийство. Въпросната точка на процедура узаконява анексията от 2014 година и окупацията от 2022 година, само че нарушава и Хартата на Организация на обединените нации. Тук даже не
говорим, че е в нарушаване и на Будапещенския меморандум (1994 г.), по който Съединени американски щати и Русия подсигуряваха териториалната целокупност на Украйна против нуклеарното ѝ разоръжаване. Този меморандум е от дълго време нарушен от всички. За Украйна това значи загуба на 7–8% от територията, и на милиони жители, без никаква отплата.
Оттеглянето на украинските сили от следените от тях към 25% от Донецка област значи непринудено подчинение на територия на врага. Така Русия би получила премия за експанзията си — зима още земя без пердах. Прилича на повтаряне на Минските съглашения, които либерал-глобалистите отпред с Ангела Меркел се опитваха да натрисат на Киев, с цел да угодят на Владимир Путин, който им бе съдружник. Няма политик в Украйна, който би разписал сходен текст.
Лукашенко приветства преди малко кацналата в беларуската столица немска канцлерка Ангела Меркел. Тя бе измежду най-упоритите последователи на „ минския развой “, в който Украйна трябваше да се съгласява с съветската окупация на
част от територията ѝ
Намаляването на украинската войска до 400 000 души и отводът ѝ от избрани типове въоръжение, като дългобойни ракети и тежка артилерия, би било равно на самоубийство. В момента Въоръжените сили на Украйна наброяват над 1 милион души. Съкращаването им с 40–60% ще ги направи неспособни да пазят страната от последваща съветска експанзия, каквато единствено слепец не би провидял. Това е класическа имперска скица — Русия резервира армията и нуклеарното си оръжие непокътнати, само че нападнатият се смачква, с цел да бъде комфортен за нов удар. Причините за войната, които се коренят в същността на съветския империализъм, непризнаващ по принцип съществуването на украинска нация (а в предишното на полска и т. н.), на никое място не са се дянали.
Макар Украйна да е твърдо срещу и против идната точка, в целия текст тя е в действителност най-приемливата: непрекъснат отвод от участие в НАТО. Западният боен блок сега претърпява най-кризисните си времена. От всичко, протичащо се в последните месеци, може да се направи обосновано съмнение, че той не е боеспособен. Нещо повече — наподобява като да се ръководи от страхливи командири, които, наместо в дисциплинирана организация, са го трансформирали в скършена в китките паркетна либерал-глобалистка групичка по ползи, която умее единствено да бърбори.
Държавите от НАТО ежедневно са жертва на военни и терористични провокации, за които надали някой се съмнява от кое място се поръчват. ЖП трасета в Полша бяха прекратени от терористи, което едвам не докара да големи човешки жертви. Там падат постоянно и съветски дронове, които постоянно посещават също и Румъния и предизвикват вреди. Летищата на редица столици са през вечер затворени, тъй като (не)идентифицираните дронове са заплашили полетите. НАТО обаче мълчи и даже притиска страните си членки също да мълчат — единствено и единствено да не се постанова да се задействат прословутите
членове за групова защита 4 и 5. Каква тъкмо сигурност на Украйна би подсигурило такова НАТО? Та то не е в положение да опази даже сегашните си членове...
Двама съветски сътрудници, които Полша към този момент разпознава, съумяха да прережат част от релсите по трасето Варшава-Люблин, което се употребява за връзка с Украйна. По щастлива случайност не бе провокирана голяма злополука с жертви. Извършителите съумяха да избягат в Беларус. НАТО, както нормално, избра да резервира безмълвие по случая.
Създаването на някаква взаимна американо-руска „ работна група за сигурност “ и „ Съвет за мир “, управляван от Доналд Тръмп, наподобяват на „ Ялта 1945 година “, където в миналото бе решена и ориста на България за бъдещите 45 години. Би ли се съгласило украинското управление на нещо сходно? Краткият отговор е не.
Въвеждането на съветския език като формален в никакъв случай повече няма да се случи в самостоятелна Украйна. Това е все едно учредителното заседание във Велико Търново през 1979 година да прогласи турския за формален в България. Който е в течение на протичащото се измежду украинците сега, знае, че даже хора, израснали в рускоговорящи фамилии, по своя самодейност минават на украински език. В градове като Одеса, които допреди войната бяха съвсем напълно рускоговорящи, сега е необичайност да се чуе някой, който употребява езика на страната, която ежедневно изпраща там ракети, с цел да убива. Това е дребна, само че въпреки всичко забележима обособена демонстрация на опозиция против нападателя.
Русия бомбардира старинния хотел „ Бристол “ в Одеса предходната година малко откакто от там си бе тръгнала делегация с български публицисти. В Одеса живеят близо 60 000 българи, а в региона броят им е 150 000. Руските ракети и дронове ежедневно летят и против тях
Украйна е изморена от тази продължителна война и фактически се нуждае от мир. Но както се вижда, мирът, препоръчан от Стив Уиткоф, е в действителност капитулация, с която украинското общество в никакъв случай няма да се съгласи. В същото време и Русия има потребност войната да завърши. Въпреки военните си триумфи тази година с бавното придвижване в Донецка област, Москва е в стратегическа невъзможност. Огромните човешки загуби, инфлацията, глобите, дефицитът на работна ръка, софтуерното закъснение са все проблеми, които голямата страна не може повече да отсрочва. Дори не приказваме, че скоро ще станат пет години, откогато съветската войска потегли да завзема Киев „ за три дни “ — т.е. задачата на т. нар. специфична военна интервенция “ все по този начин си остава неизпълнена. На този декор сега по всичко наподобява в Кремъл тече и
някакъв пренос на властта. За това приказват чистките измежду втория и третия ешелон на ръководещите.
Мирът би оказал помощ на съветските управляващи да консолидират властта и да се заемат с възобновяване на стопанската система. Само по този начин биха могли да се приготвят за нова експанзия против Украйна, която да е готова по-добре. Когато обаче войната не е извоювана, мир обаче може да се реализира единствено при вземане предвид с ползите на двете страни и с компромиси. Планът на Уиткоф не съдържа нищо от това. Той съставлява ултиматум, който награждава агресора и санкционира жертвата. Украйна към този момент загуби стотици хиляди животи, с цел да отбрани независимостта си, и няма по какъв начин да се чака, че ще се съобщи в този момент. Независимо от натиска.
В това отношение Украйна има няколко потребни хода, само че два от тях наподобяват най-вероятни. Властите ще се опитат да протакат колкото се може по-дълго, без ясно да декларират, че са срещу договорката, до момента в който ентусиазмът на Доналд Тръмп, а затова и желанието му да пресира президента Володимир Зеленски, намалеят. Това е обвързвано и с корупционния скандал, тресящ сега Киев, който съзнателно се раздува още повече по линия на американския напън, като един от лостовете за наложително послушание. Другият работещ вид е Украйна да нанесе мъчителен удар на Москва. Толкова мощен, че самите ръководещи в Кремъл да се откажат от издиктувания от тях „ кротичък “ контракт. Което и от двете да бъде предпочетено, резултатът е явен - автограф под проекта за капитулация няма да има.
Американско-руският проект за мир, който администрацията на Доналд Тръмп подмятна през вчерашния ден на Киев, сътвори мощни страсти измежду всички лагери. Русофилите, да вземем за пример, наяве се зарадваха, че най-сетне омразният им „ режим “ на Зеленски, определен на свободни избори, само че именуван от тях „ нацистки “, ще бъде смачкан. В Украйна, тъкмо противоположното, точките в проектодоговора провокираха измежду изнуреното от войната и убийствата население на първо място яд.
Прави обаче усещане, че до момента в който Вашингтон счита, че елементарно ще реализира триумф, като сега ползва нормалните си похвати, с цел да притиска украинските управляващи да се подчинят и да подпишат документа, Москва заема доста по-сдържана позиция. Обитателите в Кремъл, към този момент опарили се един път от лъжливото предусещане „ Киев за три дни “, са си научили урока, че в Украйна лесни победи няма. Външното министерство, посредством неизменимата Мария Захарова, даже даде заден ход, като съобщи, че там не разполагат с никакъв американски проектодоговор и даже не знаят за съществуването му.
Макар показан като творчество на специфичния делегат Стив Уиткоф, наличието на 28-точковия текст не оставя никакво подозрение, че е писан напълно под съветска диктовка. От една страна той обслужва единствено ползите на агресора. От друга, Уиткоф не е посланик, не е осведомен по какъв начин се водят договаряния, не владее тънкостите на политиката. Няма никакви предпоставки да се счита, че в текста има и две думи, които да са негово авторство. Преди Доналд Тръмп да го спусне като парашутист за специфичен делегат за Украйна, той се занимаваше чисто и просто с недвижими парцели.
Изстрелването от политическото нищо във високата дипломация на сходен персонаж, който не умее да балансира сред две враждебни сили, не е осведомен с историята им и с дълбоките аргументи за актуалната война, постоянно крие риск той да попадне под зависимостите на едната. Кремъл има богат опит в това да прикотква капризни в доволството си западни представители, които нямат и грам концепция по какъв начин работи една класическа тирания. В момента Русия е тъкмо такава: опозицията е или избита, или изхвърлена зад граница, или гние в затвора; последните свободни медии бяха неразрешени още през 2022 г.; всеки представител на гражданското общество, надигнал глас на митинг, е от дълго време наказан за „ екстремизъм “ и пратен също на дълги години решетки. Дори хора, които си кротуват, за всеки случай са окичени със званието „ задграничен сътрудник “, което ги лишава от съвсем всякаква опция да се изявяват. А и да не забравяме главния орнамент на класическата тирания - водач, който ръководи до памперс, че и по-късно.
Уиткоф даже не е измежду най-ярките заблудени западняци, които Кремъл е съумял да омае и опитоми за свои цели. Класически образец е ирландецът Бърнард Шоу, който през 1931 година, когато е на 75, жертва всичко - цялото си писателско добро име, нобеловата си премия за литература, тежестта си на държавник, като стартира да прави всевъзможни
френски удоволствия на Сталин. Той посещава Москва по персонална покана на кръвожадния деспот, оставя се да бъде добре обработен от пропагандата му, като са му показани единствено добре подбрани лъскави места. А когато се връща назад в свободния свят, написа хвалебствия за Съветска Русия. „ Аз там непрекъснато преяждах “, дава отговор той в разгара на гладомора, когато го питат дали е видял умиращи от апетит хора.
Осигурена от Сталин лимузина развежда Бърнард Шоу (на задната седалка) из Москва Джордж Бърнард Шоу, несъмнено, не е единственият, който кремълската агитация е намачкала като пластилин в комфортна за нея форма. Но щом човек с богат мироглед за света като него се е оставил да бъде по този начин добре обработен и сит „ до преяждане “, да се чака, че Уиткоф е съумял да се опази от тези „ грижи “ е наивно. Затова и проектодоговорът за мир, който в петък се появи по медиите, е точно в този си тип.
Подобен проект няма да сработи. Той в никакъв случай няма да бъде признат от Киев, без значение от натиска, който ползва сега и ще продължи да ползва още няколко дни администрацията на Тръмп. Украинските управляващи няма да бъдат принудени
психологически да клекнат и от касапницата, която, редом с американския рекет, организира сега и Русия, като втора линия на напън — убийствата на дами и деца в Тернопил на 19 ноември, всеобщите бомбардировки на Одеса през днешния ден. Впрочем в Одеса живеят и 60 000 българи, само че в нито един миг не сме чули от водача на „ най-българската “ партия даже дума на угриженост, че Русия убива и наши сънародници в тази война.
Русия нападна цивилни цели в Запорижжя (Запорожие) на 19 ноември. Сред убитите единствено в този блок са и три деца Да се върнем обаче на проекта и аргументите, заради които той ще бъде отритнат, въпреки и не изрично и не незабавно - за последните 11 месеца управляващите в Киев съумяха да се научат по какъв начин да работят с администрацията на Доналд Тръмп. След прословутия скандал в Белия дом, Володимир Зеленски разбра, че към американския президент е необходим мек и „ памучен “ метод: не се правят внезапни придвижвания, всичко се прави без остри изказвания, без доста звук и без обществени кавги.
Текстът планува де факто (и отчасти де юре) признание на Крим, Донецка и Луганска области за съветски територии. Ако в Украйна управляваше деспот, който не се съобразяваше с публичното мнение, а Народното събрание му бе на дистанционно управление, сходна точка можеше и да мине. В света обаче не съществува свободно определен водач, който непринудено би се отказал от държавна територия. За него това би било равностойно на самоубийство. Въпросната точка на процедура узаконява анексията от 2014 година и окупацията от 2022 година, само че нарушава и Хартата на Организация на обединените нации. Тук даже не
говорим, че е в нарушаване и на Будапещенския меморандум (1994 г.), по който Съединени американски щати и Русия подсигуряваха териториалната целокупност на Украйна против нуклеарното ѝ разоръжаване. Този меморандум е от дълго време нарушен от всички. За Украйна това значи загуба на 7–8% от територията, и на милиони жители, без никаква отплата.
Оттеглянето на украинските сили от следените от тях към 25% от Донецка област значи непринудено подчинение на територия на врага. Така Русия би получила премия за експанзията си — зима още земя без пердах. Прилича на повтаряне на Минските съглашения, които либерал-глобалистите отпред с Ангела Меркел се опитваха да натрисат на Киев, с цел да угодят на Владимир Путин, който им бе съдружник. Няма политик в Украйна, който би разписал сходен текст.
Лукашенко приветства преди малко кацналата в беларуската столица немска канцлерка Ангела Меркел. Тя бе измежду най-упоритите последователи на „ минския развой “, в който Украйна трябваше да се съгласява с съветската окупация на част от територията ѝ
Намаляването на украинската войска до 400 000 души и отводът ѝ от избрани типове въоръжение, като дългобойни ракети и тежка артилерия, би било равно на самоубийство. В момента Въоръжените сили на Украйна наброяват над 1 милион души. Съкращаването им с 40–60% ще ги направи неспособни да пазят страната от последваща съветска експанзия, каквато единствено слепец не би провидял. Това е класическа имперска скица — Русия резервира армията и нуклеарното си оръжие непокътнати, само че нападнатият се смачква, с цел да бъде комфортен за нов удар. Причините за войната, които се коренят в същността на съветския империализъм, непризнаващ по принцип съществуването на украинска нация (а в предишното на полска и т. н.), на никое място не са се дянали.
Макар Украйна да е твърдо срещу и против идната точка, в целия текст тя е в действителност най-приемливата: непрекъснат отвод от участие в НАТО. Западният боен блок сега претърпява най-кризисните си времена. От всичко, протичащо се в последните месеци, може да се направи обосновано съмнение, че той не е боеспособен. Нещо повече — наподобява като да се ръководи от страхливи командири, които, наместо в дисциплинирана организация, са го трансформирали в скършена в китките паркетна либерал-глобалистка групичка по ползи, която умее единствено да бърбори.
Държавите от НАТО ежедневно са жертва на военни и терористични провокации, за които надали някой се съмнява от кое място се поръчват. ЖП трасета в Полша бяха прекратени от терористи, което едвам не докара да големи човешки жертви. Там падат постоянно и съветски дронове, които постоянно посещават също и Румъния и предизвикват вреди. Летищата на редица столици са през вечер затворени, тъй като (не)идентифицираните дронове са заплашили полетите. НАТО обаче мълчи и даже притиска страните си членки също да мълчат — единствено и единствено да не се постанова да се задействат прословутите
членове за групова защита 4 и 5. Каква тъкмо сигурност на Украйна би подсигурило такова НАТО? Та то не е в положение да опази даже сегашните си членове...
Двама съветски сътрудници, които Полша към този момент разпознава, съумяха да прережат част от релсите по трасето Варшава-Люблин, което се употребява за връзка с Украйна. По щастлива случайност не бе провокирана голяма злополука с жертви. Извършителите съумяха да избягат в Беларус. НАТО, както нормално, избра да резервира безмълвие по случая. Създаването на някаква взаимна американо-руска „ работна група за сигурност “ и „ Съвет за мир “, управляван от Доналд Тръмп, наподобяват на „ Ялта 1945 година “, където в миналото бе решена и ориста на България за бъдещите 45 години. Би ли се съгласило украинското управление на нещо сходно? Краткият отговор е не.
Въвеждането на съветския език като формален в никакъв случай повече няма да се случи в самостоятелна Украйна. Това е все едно учредителното заседание във Велико Търново през 1979 година да прогласи турския за формален в България. Който е в течение на протичащото се измежду украинците сега, знае, че даже хора, израснали в рускоговорящи фамилии, по своя самодейност минават на украински език. В градове като Одеса, които допреди войната бяха съвсем напълно рускоговорящи, сега е необичайност да се чуе някой, който употребява езика на страната, която ежедневно изпраща там ракети, с цел да убива. Това е дребна, само че въпреки всичко забележима обособена демонстрация на опозиция против нападателя.
Русия бомбардира старинния хотел „ Бристол “ в Одеса предходната година малко откакто от там си бе тръгнала делегация с български публицисти. В Одеса живеят близо 60 000 българи, а в региона броят им е 150 000. Руските ракети и дронове ежедневно летят и против тях Украйна е изморена от тази продължителна война и фактически се нуждае от мир. Но както се вижда, мирът, препоръчан от Стив Уиткоф, е в действителност капитулация, с която украинското общество в никакъв случай няма да се съгласи. В същото време и Русия има потребност войната да завърши. Въпреки военните си триумфи тази година с бавното придвижване в Донецка област, Москва е в стратегическа невъзможност. Огромните човешки загуби, инфлацията, глобите, дефицитът на работна ръка, софтуерното закъснение са все проблеми, които голямата страна не може повече да отсрочва. Дори не приказваме, че скоро ще станат пет години, откогато съветската войска потегли да завзема Киев „ за три дни “ — т.е. задачата на т. нар. специфична военна интервенция “ все по този начин си остава неизпълнена. На този декор сега по всичко наподобява в Кремъл тече и
някакъв пренос на властта. За това приказват чистките измежду втория и третия ешелон на ръководещите.
Мирът би оказал помощ на съветските управляващи да консолидират властта и да се заемат с възобновяване на стопанската система. Само по този начин биха могли да се приготвят за нова експанзия против Украйна, която да е готова по-добре. Когато обаче войната не е извоювана, мир обаче може да се реализира единствено при вземане предвид с ползите на двете страни и с компромиси. Планът на Уиткоф не съдържа нищо от това. Той съставлява ултиматум, който награждава агресора и санкционира жертвата. Украйна към този момент загуби стотици хиляди животи, с цел да отбрани независимостта си, и няма по какъв начин да се чака, че ще се съобщи в този момент. Независимо от натиска.
В това отношение Украйна има няколко потребни хода, само че два от тях наподобяват най-вероятни. Властите ще се опитат да протакат колкото се може по-дълго, без ясно да декларират, че са срещу договорката, до момента в който ентусиазмът на Доналд Тръмп, а затова и желанието му да пресира президента Володимир Зеленски, намалеят. Това е обвързвано и с корупционния скандал, тресящ сега Киев, който съзнателно се раздува още повече по линия на американския напън, като един от лостовете за наложително послушание. Другият работещ вид е Украйна да нанесе мъчителен удар на Москва. Толкова мощен, че самите ръководещи в Кремъл да се откажат от издиктувания от тях „ кротичък “ контракт. Което и от двете да бъде предпочетено, резултатът е явен - автограф под проекта за капитулация няма да има.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ