С тържествено честване край Паметника на свободата на връх Шипка

С тържествено честване край Паметника на свободата на връх Шипка ще бъде маркиран през днешния ден Националният празник на Република България и 146-ата годишнина от Освобождението на страната ни. Домакин на тържествата тази година е Община Казанлък. Те ще стартират в 9:30 часа с признателен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство старозагорския митрополит Киприна в храм-паметника “Св. Рождество Христово ” в Шипка.

В 11:00 часа в подножието на Паметника на свободата ще бъде прожектиран филмът “Опълченците на Шипка ”, след което ще стартира церемонията по тържествено отбелязване на 146 години от Освобождението на България. Отслужена ще бъде заупокойна молитва и ще бъдат поднесени венци и цветя пред монумента в символ на благодарност към саможертвата на героите. Програмата ще приключи с концерт на квартет “Армейска ария ”.

В церемонията ще взе участие и президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, оповестиха от прессекретариата на президента. Той ще одобри почетния строй на представителните елементи на Българската войска и ще произнесе тържествено слово.

В честванията ще взе участие и ръководителят на Парламента Росен Желязков, осведомят от пресцентъра на Народното събрание. Той ще участва на благодарствения молебен в храм-паметника в Шипка, след което ще се включи в тържествата на историческия връх и ще произнесе слово пред Паметника на свободата.

Във връзка с Националното честване на Трети март в района е въведена краткотрайна организация на придвижването. Транзитното придвижване през прохода “Шипка ” е лимитирано и ще бъде пренасочвано към Прохода на Републиката до 18:00 часа през днешния ден. За всички участници в празненствата придвижването се реализира еднопосочно от Казанлък и Габрово към върха в часовете от 6:00 до 12:30 ч., като паркирането се прави по предписание на органите на Министерство на вътрешните работи. От 12:30 до 18:00 ч. колите ще минават еднопосочно от връх Шипка до Казанлък и Габрово.

Организаторите от Община Казанлък са обезпечили безвъзмездни рейсове за всички искащи да се включат в честването. Те ще потеглят от центъра на града към паметния връх в часовете от 7:00 до 9:00 ч. Организиран превоз има и от площад “Възраждане ” в Габрово. Автобусите потеглят от площада в 8:30 ч. и ще стигнат до лимита на прохода “Шипка ”, оповестиха от администрацията.

По мотив Националния празник Паметникът на свободата ще работи през днешния ден с вход свободен и с удължено работно време. Той ще отвори порти за гости след края на тържествената част и ще работи до 19:00 часа, осведомиха от Национален парк-музей “Шипка – Бузлуджа ”.

Честванията започнаха в Казанлък нощес с гала по издигане на националния байрак и тържествена заря инспекция на централния площад “Севтополис ”, където слово произнесе Росен Желязков. Днес във връзка Трети март тържествена стратегия има и в Габрово. Тя ще стартира с панихида в храм “Успение на Пресвета Богородица ”, след което на площад “Възраждане ” ще бъде повдигнат националният байрак.

Церемонията по издигане на Националното знаме на Република България ще стартира в 11:00 ч. пред паметника на Незнайния боец в столицата. В нея ще вземат участие представителни формирования на Националната гвардейска част и Гвардейският внушителен духов оркестър. По време на церемонията, при осъществяване на химна, ще бъде създаден салют от двадесет артилерийски залпа. На церемонията ще участва министър председателят Николай Денков.

По мотив Националния празник в 12:00 ч. ще бъде осъществена тържествена промяна на почетния гвардейски часовой пред постройката на Администрацията на президента.

От 18:30 ч. на площад „ Народно заседание “ ще се състои тържествена инспекция (заря). В нея ще вземат участие Гвардейският внушителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част, както и военнослужещи от Съвместното командване на силите. Командващ на тържествената инспекция ще бъде бригаден военачалник Димитър Хлебаров – пълководец на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана.

Реч ще произнесе президентът Румен Радев, а на зарята ще участват и ръководителят на Народното събрание, министър председателят и депутати.

В строя ще бъдат знамената-светини, знак на най-възвишените обичаи и добродетели на българското воинство, напомнящи за героичния героизъм на Българската войска: Самарско знаме, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Горнооряховските въстаници, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк, оповестиха от Министерството на защитата.

Историята

След края на Руско-турската освободителна война (1877-1878), на 19 февруари 1878 година (ст.ст). в съветската основна квартира в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан Санстефанският кротичък контракт от съветските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя - от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей, напомня Българска телеграфна агенция. С контракта се поставя завършек на войната.

Условията на контракта се създават въз основа на Одринското помирение ( " Основание на мира " ), подписано на 31 януари 1878 година в Одрин. С него се урежда ситуацията на България, която се основава като самостоятелно васално княжество с национално християнско държавно управление и национална милиция. Границите обгръщат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата ѝ повърхност възлиза на към 172 000 кв. километра. Договорът планува отпред на страната да стои княз, избиран от популацията и одобряван от Високата врата, и със единодушието на Великите сили. 

Въвеждането на новото ръководство и надзорът за неговото използване се поверява на съветски императорски комисар за период от две години. За същия период за обезпечаване на реда в страната се планува да останат съветски войски и се не разрешава пребиваването на османски войски в княжеството. Договорът урежда и въпросите за годишния налог, който България би трябвало да заплаща на Османската империя за недвижимите парцели на поданиците ѝ в България. 

Англия и Австро-Унгария се афишират срещу Санстефанския контракт, тъй като, съгласно тях, той заплашва техните ползи. По тяхна самодейност е призован Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е признат Берлинският контракт (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският кротичък контракт. 

За първи път Денят на Освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 година От 31 декември 1887 година 19 февруари стартира да се отбелязва като Ден на Освобождението на България.