След 6 месеца в Афганистан прегърнах детето си и заживях отново
С родопски гайди бяха посрещнати българските военнослужещи, които се завърнаха след сполучлива задача в Афганистан. С тях на родна земя кацнаха и тримата военни медици, които се грижеха за здравето им по време на шестмесечния им чуждестранен престой.
Прибрах се с приповдигнато въодушевление... за срещата с моя наследник Димитър. Той ми липсваше най-вече. Последната ни прегръдка беше на летище Пловдив преди 179 дни и през вчерашния ден, когато го прегърнах на летище София, към този момент започнах да пребивавам. Това разяснява пред news.bg няколко часа откакто се прибра вкъщи старши сержант Яна Иванова - здравна сестра - борден.
Заради дълга, поради мисионерската тръпка и адреналина тя отпътува за четвъртата си задгранична задача при започване на 2018 година. 6 месеца по-късно се връща с усмивка и след срещата със сина си, незабавно се насочва към своя втори дом, както самата тя се показва - ВМА.
Това е моето второ семейство. Първото нещо, което направих, влизайки в болничното заведение, бе да отида в операционната - да я видя, да я усетя. Много ми липсваше в тази задача, защото за разлика от предходните, когато бях във военно-полеви лечебни заведения, в този момент бяхме в медицински пункт, а там операционна нямаше, показа Яна.
Въпреки че не са имали съществени здравословни " проблеми " за решение, обогатеният опит е на разположение: " Ако човек желае, постоянно има какво да научи. "
Извън работата под ракетен обстрел, облечена в бронежилетка и с каска на главата, медсестрата си спомня и радостни моменти. За трети път чества рожден ден по време на задача, има записани коледни и новогодишни задачи в Афганистан... По време на тази българските военнослужещи означиха няколко национални празника на хиляди километри от Родината - 3-ти март, 6-ти май...
За 1-ви март бяхме подготвили мартенички за всички, а за националните празници успяхме да изненадаме съдружните сътрудници с питка, украсена в цветовете на трикольора. За Великден пък проведох боядисването на над 1000 яйца. Стараем се да компенсираме ненапълно неналичието на домашния уют по време на такива събирания, споделя още Яна.
Като човек, който се грижи за здравното обезпечаване на контингента, Яна намерила " лек " и за сивотата, която им носи пустинната конюнктура, съумяла да пребори и бойния стрес... с цветна градинка: Обиколих цялата база, открих цветя и направих наша градина, където да релаксираме, да виждаме зелено... Нямате и концепция какъв брой е хубаво да си измежду зеленина, споделя медсестрата и не крие насладата си от есенните температури и дъжда, които ги посрещната на родна земя, на фона на 56-градусовите жеги в Афганистан.
Именно на хладина и на зелено - в планината, има намерение да си почине бойната медсестра преди да се завърне с цялостни сили в операционната зала. За последваща задача към този момент не мисли, само че не желае да се зарича: Аз нося пагони и дългът е на първо място!
Прибрах се с приповдигнато въодушевление... за срещата с моя наследник Димитър. Той ми липсваше най-вече. Последната ни прегръдка беше на летище Пловдив преди 179 дни и през вчерашния ден, когато го прегърнах на летище София, към този момент започнах да пребивавам. Това разяснява пред news.bg няколко часа откакто се прибра вкъщи старши сержант Яна Иванова - здравна сестра - борден.
Заради дълга, поради мисионерската тръпка и адреналина тя отпътува за четвъртата си задгранична задача при започване на 2018 година. 6 месеца по-късно се връща с усмивка и след срещата със сина си, незабавно се насочва към своя втори дом, както самата тя се показва - ВМА.
Това е моето второ семейство. Първото нещо, което направих, влизайки в болничното заведение, бе да отида в операционната - да я видя, да я усетя. Много ми липсваше в тази задача, защото за разлика от предходните, когато бях във военно-полеви лечебни заведения, в този момент бяхме в медицински пункт, а там операционна нямаше, показа Яна.
Въпреки че не са имали съществени здравословни " проблеми " за решение, обогатеният опит е на разположение: " Ако човек желае, постоянно има какво да научи. "
Извън работата под ракетен обстрел, облечена в бронежилетка и с каска на главата, медсестрата си спомня и радостни моменти. За трети път чества рожден ден по време на задача, има записани коледни и новогодишни задачи в Афганистан... По време на тази българските военнослужещи означиха няколко национални празника на хиляди километри от Родината - 3-ти март, 6-ти май...
За 1-ви март бяхме подготвили мартенички за всички, а за националните празници успяхме да изненадаме съдружните сътрудници с питка, украсена в цветовете на трикольора. За Великден пък проведох боядисването на над 1000 яйца. Стараем се да компенсираме ненапълно неналичието на домашния уют по време на такива събирания, споделя още Яна.
Като човек, който се грижи за здравното обезпечаване на контингента, Яна намерила " лек " и за сивотата, която им носи пустинната конюнктура, съумяла да пребори и бойния стрес... с цветна градинка: Обиколих цялата база, открих цветя и направих наша градина, където да релаксираме, да виждаме зелено... Нямате и концепция какъв брой е хубаво да си измежду зеленина, споделя медсестрата и не крие насладата си от есенните температури и дъжда, които ги посрещната на родна земя, на фона на 56-градусовите жеги в Афганистан.
Именно на хладина и на зелено - в планината, има намерение да си почине бойната медсестра преди да се завърне с цялостни сили в операционната зала. За последваща задача към този момент не мисли, само че не желае да се зарича: Аз нося пагони и дългът е на първо място!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ