С ритуали в цялата страна ще бъде отбелязан рожденият ден

С ритуали в цялата страна ще бъде маркиран рожденият ден на един от най-великите български поети. Ще се проведат ритуали с присъединяване на представителни подразделения от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специфичните интервенции, Националната гвардейска част.

 

Ботев е роден на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Учи в Карлово, а по-късно продължава образованието си под управлението на татко си в Калоферското учебно заведение. 

Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник " Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Хр. Ботев - " Майце си ". 

 

В края на септември 1867 година Христо Ботев идва в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – измежду тях е Хаджи Димитър и много участници в проведените през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. По-късно Ботев отпътува за Одеса, само че не стига до там. Вместо това стига до Браила, където при започване на 1868 година се намират доста хъшове. Самият Христо Ботев се записва в четата на Желю челник, на която е избран за писар, като тогава написа стихотворението " На сбогуване “. През пролетта Ботев играе в проведените от Войников театрални постановки, само че откакто взе участие в сборичкване с група турци в градския парк, през идващите месеци се укрива от полицията в печатницата на Димитър Паничков, където работи по това време.

 

С негово подпомагане стартира да издава в. “Дума на българските емигранти ” през 1871 година който би трябвало да размени закритите малко преди този момент български емигрантски вестници “Свобода “ и “Дунавска зора “. Вестникът излиза в единствено пет броя, като главната част от наличието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от главните му публицистични работи: “Наместо стратегия “, “Примери от турското правораздаване “, “Народът – през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден “, „ Смешен рев “, “Петрошан “, " Решен ли е черковният въпрос? “. В „ Дума “ за пръв път са оповестени и няколко негови стихотворения – “До моето първо либе “, отдаденото на Мария Горанова “Пристанала “ и отдаденото на нейния брат Б. Горанов “Борба “.

 

През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. СЪщата година идва в Букурещ.

 

Той стартира работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „ Свобода “, преименуван малко по-късно на “Независимост “, а напролет на 1873 година управлява издаването на замисления от Каравелов язвителен вестник “Будилник “. През втората половина на 1873 година Христо Ботев разгласява в “Независимост “ някои от най-известните си стихотворения.

 

През пролетта на 1874 година Ботев получава работа като преподавател в българското учебно заведение в Букурещ.

 

През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва интензивно в работата на Българския революционен централен комитет.

 

Априлското въстание го подтиква да сътвори чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба " Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.