„Заедно срещу олигархията“: Румен Радев напуска поста и влиза в открита битка
С решението си да подаде оставка от президентския пост Румен Радев прави внезапен преход от институционална роля към открита обществено-политическа борба, като прикани българските жители за взаимна битка против олигархията, корупцията и подмяната на държавните институции, без да афишира съответна партийна форма или организационна конструкция.
постоянно преглежда сходни основни политически жестове като част от по-дълбоката рецесия на представителството и търсенето на нов публичен контракт в България.
Обръщението на Румен Радев и оповестеното решение на следващия ден да подаде оставка бележат внезапен и умишлен преход – от институционална роля към открита обществено-политическа борба. Радев не разгласи партия и не назова организационна форма, само че насочи пряк и личен апел към българските жители за взаимна битка против олигархичния модел, корупцията и систематичното подкопаване на държавните институции.
Центърът на посланието не е персонална упоритост, а политическа диагноза: официално приключилата европейска интеграция не е донесла нито непоклатимост, нито доверие, нито чувство за правдивост. Според Радев повода е управнически модел, който носи външните белези на народна власт, само че действа по логиката на задкулисието, подмяната и безконтролното въздействие на олигархични кръгове. В този подтекст оставката не наподобява като оттегляне, а като опит за излизане от рамките на институционалната изтощение.
Радев ясно очерта и границата на бъдещото си деяние: отбрана на държавността, институциите, гражданския и етническия мир, както и нуждата от нов публичен контракт, роден от дейното присъединяване на самите жители. Призивът към „ дружно “ обаче е по едно и също време мобилизиращ и изпитателен – тъй като без ясно структуриране, стратегия и механизми за отчетност всяка социална сила рискува да бъде бързо обезвредена от същата система, против която е ориентирана.
Затова същинският тест занапред следва. Не в думите, а в идващите стъпки: дали този апел ще остан
постоянно преглежда сходни основни политически жестове като част от по-дълбоката рецесия на представителството и търсенето на нов публичен контракт в България.
Обръщението на Румен Радев и оповестеното решение на следващия ден да подаде оставка бележат внезапен и умишлен преход – от институционална роля към открита обществено-политическа борба. Радев не разгласи партия и не назова организационна форма, само че насочи пряк и личен апел към българските жители за взаимна битка против олигархичния модел, корупцията и систематичното подкопаване на държавните институции.
Центърът на посланието не е персонална упоритост, а политическа диагноза: официално приключилата европейска интеграция не е донесла нито непоклатимост, нито доверие, нито чувство за правдивост. Според Радев повода е управнически модел, който носи външните белези на народна власт, само че действа по логиката на задкулисието, подмяната и безконтролното въздействие на олигархични кръгове. В този подтекст оставката не наподобява като оттегляне, а като опит за излизане от рамките на институционалната изтощение.
Радев ясно очерта и границата на бъдещото си деяние: отбрана на държавността, институциите, гражданския и етническия мир, както и нуждата от нов публичен контракт, роден от дейното присъединяване на самите жители. Призивът към „ дружно “ обаче е по едно и също време мобилизиращ и изпитателен – тъй като без ясно структуриране, стратегия и механизми за отчетност всяка социална сила рискува да бъде бързо обезвредена от същата система, против която е ориентирана.
Затова същинският тест занапред следва. Не в думите, а в идващите стъпки: дали този апел ще остан
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ