Конституционният съд излезе с противоконституционно решение
С решение, което лимитира правата на благосъстоятелност на над 1 млн. българи излезе през днешния ден Конституционният съд. С това решение се блокира 1/3 от територията на страната. Тя се трансформира в резерват, посредством който зелени Неправителствени организации да печелят пари от непозната благосъстоятелност. Според адвокати това е политическо решение на Конституционен съд. Ето какво реши съдът:
Заповедите, с които дадена територия се афишира за предпазена зона, не подлежат на правосъден надзор и това не опонира на Конституцията.
КС отхвърли да „ анулира “ член 12, алинея 7 от Закона за биологичното многообразие (ЗБР). Какви са претекстовете му ще стане ясно, когато бъде оповестено решението му, само че се чака то да стъпва на задължението на страната (и по Конституция, и съгласно правото на ЕС) за запазване на околната среда и поддържането на живата природа.
Конституционен съд беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който преглежда проблем на притежатели на парцели в предпазената зона „ Калиакра “. Виждането на висшите съдии беше, че възбраната да се апелират заповедите на екоминистъра за оповестяване на дадена територия за предпазена изцяло лимитира отбраната на правото на благосъстоятелност. Тезата им беше, че по този начин не може да се реши дали наложените ограничаващи ограничения за съответната зона опонират на правилото за пропорция.
В настояването си до Конституционен съд тримата висши съдии обявиха, че член 12, алинея 7 от Закон за биологичното разнообразие лишава притежателите от правосъден надзор върху административен акт, който визира техни права и ползи. И допълниха: „ Ограничаването на достъпа до правосъдна отбрана не може да визира реализацията на съществени права и свободи на жителите, с изключение на когато не е обусловено от висша конституционна полезност, каквато съдът смята, че в тази ситуация не е налице “.
Тази теза се сблъсква с другото виждане – че опазването на околната среда и на живата природа са конституционна полезност, поради която правото на благосъстоятелност може да търпи ограничавания (те се показват в налагане на разнообразни ограничавания в използването на парцелите в предпазените територии). А процедурата за оповестяване на дадена територия, която приключва със заповедта на екоминистъра, е сложна и минава през доста стадии, в част от които могат да взе участие всички заинтригувани лица – в това число и притежателите на парцели.
Освен това с контракта си за присъединение към Европейски Съюз България е поела ангажимент да дефинира и разгласи зони за запазване на типовете и местообитанията. Материята е и строго контролирана от Правото на Европейски Съюз, измежду актовете му могат да се посочат директивата за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (за НАТУРА 2000), както и директивата за опазването на дивите птици.
Началото на процедурата по изследване дали дадена зона да бъде разгласен за предпазена зона се афишира обществено от Министерство на околната среда и водите на уеб страницата му и в пресата. Екоминистеврството прави лист предложение за избрани територии, което се преглежда от Националния съвет по биологично многообразие. След като съветът го прегледа, описът с всички особени отзиви по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и предстои на обжалване. Междувременно описът с евентуалните предпазени зони се изпраща за утвърждение на Европейската комисия. Едва по-късно министърът на околната среда изготвя план на заповедта за оповестяване избрани територии за предпазени зони. Той още веднъж се разгласява и стартира публично разискване, при което мнения и възражения могат да дадат всички заинтригувани, в това число и притежателите на парцели в дадената околност. Едва по-късно се издава заповедта.
Именно на правото Европейски Съюз стъпва и Конституционният съд в решението си, защото със Закон за биологичното разнообразие у нас са транспонирани двете наставления – за местообитанията и за птиците.
„ Като народен юридически инструмент за транспониране на директивите на Европейски Съюз в региона на биоразнообразието, които конкретизират задачите на Съюза в тази област и дефинират резултатите, обвързващи страните членки при известна независимост на преценка за съответните ограничения в Защитена зона от мрежата Натура 2000, Закон за биологичното разнообразие е акт на националния законодател, основаван на правото на Европейски Съюз. Това слага Закон за биологичното разнообразие, част от който е и оспорената наредба на чл.12, ал.7, в приложното поле на съюзното право с всички произлизащи от това последствия за органите на държавна власт при използването му, в това число и за всички национални съдилища “, показва Конституционен съд акцентира, че двете наставления са признати на съображение на Дофовора за действието на Европейски Съюз.
Конституционен съд акцентира, че Директивата по отношение на оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда планува, че „ единствено наложителна причина от по-голям публичен интерес, а не частен подобен (дори и при частен темперамент на проекта), и заради липса на различно решение, може да оправдае даден проект или план, засягащ предпазена зона, да бъде сбъднат, при оценка за значително отрицателно влияние върху местообитанията и типовете на нейната територията “.
„ Същественото е, че наложителните аргументи би трябвало да са от предпочитан обществен интерес, от обществен или стопански темперамент – т.е. единствено значими публични ползи могат да бъдат съпоставяни с задачите на опазването на естествените местообитания, на дивата флора и фауна, посочени в директивата “, декларират конституционните съдии.
И допълват: „ В реалност, от никой частноправен индивид не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно владеене –природата и биоразнообразието постоянно са били и би трябвало да останат за актуалните и бъдещите генерации общодостъпно богатство “
Конституционен съд написа, че Съдът на Европейски Съюз е отхвърлял причините на страните членки, когато се обосновават с изключения по стопански съображения. И изяснява, че разпореждания на националното право, които лимитират опцията за приемането на защитни ограничения, с цел да не се пречи на оторизирано икономическо прилагане на засегнатите територии, е кардинално несъвместимо с директивата за местообитанията.
Що се отнася до тезата, че с необжалваемостта на заповедите за установяване на дадена територия за предпазена зона, се визира неприкосновеността на частната лична Конституционен съд припомня, че неприкосновеността не е равнозначана на възбрана за налагане на всевъзможни ограничавания. „ Самата Конституция планува предпочитана протекция, обвързвана и с ограничението на собствеността, за открити в нея висши полезности като да вземем за пример запазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), запазване на обработваемата земя за аграрни цели (чл. 21), запазване на националното историческо и културно завещание (чл.23). По естеството си възбраните или рестриктивните мерки на действия, противоречащи на задачите за запазване на „ съответната “ Защитена зона, са законово закрепен инструмент за осъществяване на тези конституционни повели “, се показва в решението.
В него се декларира, че прогласеният в Конституцията ангажимент на България „ да обезпечава опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и рационалното потребление на естествените благосъстояния и ресурсите на страната “ е императив, който се отнася до „ всички действия и до всички форми на благосъстоятелност “.
„ Приоритетната отбрана на този важен обществен интерес на национално и наднационално равнище допуска всеки член на обществото да понесе известни ограничавания, в това число и при използването на принадлежащата му благосъстоятелност, само че по едно и също време, всеки споделя с всички останали изгодите от съхраненото удобно положение на природата, като общодостъпно богатство “, изяснява Конституционен съд.
Той акцентира, че Директивата за местообитанията няма правна уредба на достъпа до правораздаване на засегнатите, от откритите ограничавания и забрани в предпазените зони. Най-общо методът е не да се дава опция за обжалване на актовете, а за присъединяване на заинтригуваните в процедурата във допустимо най-ранен стадий. Като Конституционен съд припомня, че той се основава на актуалното схващане, че „ индивидът е неразделна част от природата и дружно те действат най-добре в партньорство “.
На финала на решението си Конституционен съд прави следния коментар: „ Обществено целесъобразно е в едно демократично общество да се окаже дължимото почитание към свободата на преценка на законодателното институция в такава сензитивна материя каквато е балансирането на икономическите ползи на частноправните субекти и обществения интерес от опазването на екосистемите в удобно естествено положение като причина за публичното здраве, за живота и благоденствие на всеки човек, при лимитираните екосистемни запаси на планетата и рисковите климатични промени, на които сме очевидци все по – постоянно през днешния ден, налагащи промяна на модела на връзките човек – природа във всички области на публичен живот. То стои най – близко и показва най – директно волята на титуляра на държавна власт при избора на мярката за съхраняването на природата и биоразнообразието като споделена европейска полезност и общо естествено завещание “.
Докладчик по делото е проф. Мариана Карагьозова.
Заповедите, с които дадена територия се афишира за предпазена зона, не подлежат на правосъден надзор и това не опонира на Конституцията.
КС отхвърли да „ анулира “ член 12, алинея 7 от Закона за биологичното многообразие (ЗБР). Какви са претекстовете му ще стане ясно, когато бъде оповестено решението му, само че се чака то да стъпва на задължението на страната (и по Конституция, и съгласно правото на ЕС) за запазване на околната среда и поддържането на живата природа.
Конституционен съд беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който преглежда проблем на притежатели на парцели в предпазената зона „ Калиакра “. Виждането на висшите съдии беше, че възбраната да се апелират заповедите на екоминистъра за оповестяване на дадена територия за предпазена изцяло лимитира отбраната на правото на благосъстоятелност. Тезата им беше, че по този начин не може да се реши дали наложените ограничаващи ограничения за съответната зона опонират на правилото за пропорция.
В настояването си до Конституционен съд тримата висши съдии обявиха, че член 12, алинея 7 от Закон за биологичното разнообразие лишава притежателите от правосъден надзор върху административен акт, който визира техни права и ползи. И допълниха: „ Ограничаването на достъпа до правосъдна отбрана не може да визира реализацията на съществени права и свободи на жителите, с изключение на когато не е обусловено от висша конституционна полезност, каквато съдът смята, че в тази ситуация не е налице “.
Тази теза се сблъсква с другото виждане – че опазването на околната среда и на живата природа са конституционна полезност, поради която правото на благосъстоятелност може да търпи ограничавания (те се показват в налагане на разнообразни ограничавания в използването на парцелите в предпазените територии). А процедурата за оповестяване на дадена територия, която приключва със заповедта на екоминистъра, е сложна и минава през доста стадии, в част от които могат да взе участие всички заинтригувани лица – в това число и притежателите на парцели.
Освен това с контракта си за присъединение към Европейски Съюз България е поела ангажимент да дефинира и разгласи зони за запазване на типовете и местообитанията. Материята е и строго контролирана от Правото на Европейски Съюз, измежду актовете му могат да се посочат директивата за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (за НАТУРА 2000), както и директивата за опазването на дивите птици.
Началото на процедурата по изследване дали дадена зона да бъде разгласен за предпазена зона се афишира обществено от Министерство на околната среда и водите на уеб страницата му и в пресата. Екоминистеврството прави лист предложение за избрани територии, което се преглежда от Националния съвет по биологично многообразие. След като съветът го прегледа, описът с всички особени отзиви по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и предстои на обжалване. Междувременно описът с евентуалните предпазени зони се изпраща за утвърждение на Европейската комисия. Едва по-късно министърът на околната среда изготвя план на заповедта за оповестяване избрани територии за предпазени зони. Той още веднъж се разгласява и стартира публично разискване, при което мнения и възражения могат да дадат всички заинтригувани, в това число и притежателите на парцели в дадената околност. Едва по-късно се издава заповедта.
Именно на правото Европейски Съюз стъпва и Конституционният съд в решението си, защото със Закон за биологичното разнообразие у нас са транспонирани двете наставления – за местообитанията и за птиците.
„ Като народен юридически инструмент за транспониране на директивите на Европейски Съюз в региона на биоразнообразието, които конкретизират задачите на Съюза в тази област и дефинират резултатите, обвързващи страните членки при известна независимост на преценка за съответните ограничения в Защитена зона от мрежата Натура 2000, Закон за биологичното разнообразие е акт на националния законодател, основаван на правото на Европейски Съюз. Това слага Закон за биологичното разнообразие, част от който е и оспорената наредба на чл.12, ал.7, в приложното поле на съюзното право с всички произлизащи от това последствия за органите на държавна власт при използването му, в това число и за всички национални съдилища “, показва Конституционен съд акцентира, че двете наставления са признати на съображение на Дофовора за действието на Европейски Съюз.
Конституционен съд акцентира, че Директивата по отношение на оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда планува, че „ единствено наложителна причина от по-голям публичен интерес, а не частен подобен (дори и при частен темперамент на проекта), и заради липса на различно решение, може да оправдае даден проект или план, засягащ предпазена зона, да бъде сбъднат, при оценка за значително отрицателно влияние върху местообитанията и типовете на нейната територията “.
„ Същественото е, че наложителните аргументи би трябвало да са от предпочитан обществен интерес, от обществен или стопански темперамент – т.е. единствено значими публични ползи могат да бъдат съпоставяни с задачите на опазването на естествените местообитания, на дивата флора и фауна, посочени в директивата “, декларират конституционните съдии.
И допълват: „ В реалност, от никой частноправен индивид не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно владеене –природата и биоразнообразието постоянно са били и би трябвало да останат за актуалните и бъдещите генерации общодостъпно богатство “
Конституционен съд написа, че Съдът на Европейски Съюз е отхвърлял причините на страните членки, когато се обосновават с изключения по стопански съображения. И изяснява, че разпореждания на националното право, които лимитират опцията за приемането на защитни ограничения, с цел да не се пречи на оторизирано икономическо прилагане на засегнатите територии, е кардинално несъвместимо с директивата за местообитанията.
Що се отнася до тезата, че с необжалваемостта на заповедите за установяване на дадена територия за предпазена зона, се визира неприкосновеността на частната лична Конституционен съд припомня, че неприкосновеността не е равнозначана на възбрана за налагане на всевъзможни ограничавания. „ Самата Конституция планува предпочитана протекция, обвързвана и с ограничението на собствеността, за открити в нея висши полезности като да вземем за пример запазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), запазване на обработваемата земя за аграрни цели (чл. 21), запазване на националното историческо и културно завещание (чл.23). По естеството си възбраните или рестриктивните мерки на действия, противоречащи на задачите за запазване на „ съответната “ Защитена зона, са законово закрепен инструмент за осъществяване на тези конституционни повели “, се показва в решението.
В него се декларира, че прогласеният в Конституцията ангажимент на България „ да обезпечава опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и рационалното потребление на естествените благосъстояния и ресурсите на страната “ е императив, който се отнася до „ всички действия и до всички форми на благосъстоятелност “.
„ Приоритетната отбрана на този важен обществен интерес на национално и наднационално равнище допуска всеки член на обществото да понесе известни ограничавания, в това число и при използването на принадлежащата му благосъстоятелност, само че по едно и също време, всеки споделя с всички останали изгодите от съхраненото удобно положение на природата, като общодостъпно богатство “, изяснява Конституционен съд.
Той акцентира, че Директивата за местообитанията няма правна уредба на достъпа до правораздаване на засегнатите, от откритите ограничавания и забрани в предпазените зони. Най-общо методът е не да се дава опция за обжалване на актовете, а за присъединяване на заинтригуваните в процедурата във допустимо най-ранен стадий. Като Конституционен съд припомня, че той се основава на актуалното схващане, че „ индивидът е неразделна част от природата и дружно те действат най-добре в партньорство “.
На финала на решението си Конституционен съд прави следния коментар: „ Обществено целесъобразно е в едно демократично общество да се окаже дължимото почитание към свободата на преценка на законодателното институция в такава сензитивна материя каквато е балансирането на икономическите ползи на частноправните субекти и обществения интерес от опазването на екосистемите в удобно естествено положение като причина за публичното здраве, за живота и благоденствие на всеки човек, при лимитираните екосистемни запаси на планетата и рисковите климатични промени, на които сме очевидци все по – постоянно през днешния ден, налагащи промяна на модела на връзките човек – природа във всички области на публичен живот. То стои най – близко и показва най – директно волята на титуляра на държавна власт при избора на мярката за съхраняването на природата и биоразнообразието като споделена европейска полезност и общо естествено завещание “.
Докладчик по делото е проф. Мариана Карагьозова.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ