С решение, което беше обявено на 25 октомври т.г., Европейския

С решение, което беше оповестено на 25 октомври т.г., Европейския съд по правата на индивида /ЕСПЧ/ отхвърли недоволствата на жалбоподателите по делото "Айдаров и други против България ", оповестиха правосъдното министерство.

Жалбоподателите - фамилиите Айдарови и Илиеви, български жители от ромски етнически генезис - живеят в кв. "Кремиковци ", община Гърмен. Земята, върху която се намира кварталът, е общинска и земеделска. През 2011 година ДНСК установи че постройките, в които живеят жалбоподателите, са противозаконни и издава заповеди за премахването им. Господин Айдаров апелира заповедта. Благоевградският административен съд отхвърля жалбата, като постановява, че жилището е издигнато на общинска земя, без нужните строителни бумаги и не може да бъде узаконено, защото земята е земеделска и за нея в никакъв случай не е издаван обстоен градоустройствен проект. Първоинстанционното правосъдно решение не е обжалвано. Другият жалбоподател не подава тъжба до съда.

През 2013 година ДНСК стопира осъществяването на заповедите до решаването на казуса с пренастаняването на живеещите в региона. През 2015 година, след получено писмо от регионалния шеф на Благоевград, предизвикано от конфликти сред ромското население на квартал "Кремиковци " и жителите на Гърмен, ДНСК насочва предложения до Айдаров и Илиев за непринудено осъществяване на заповедите за унищожаване. След приключване на периода за осъществяване ДНСК ангажира компания за срутване на постройките сред 13 и 24 юли 2015 година

Жалбоподателите оспорват пред административния съд дейностите по осъществяването на заповедите, като настояват, че постройките съставляват техни единствени жилища и че разрушаването им ще засегне по несъразмерен метод правото им на ценене на персоналния живот и жилище. Съдът отхвърля жалбите. На 7 септември 2015 година жилището на семейство Айдарови е разрушено. Разрушаването на жилището на семейство Илиеви е отлагано неколкократно и към момента не е изпълнено.

Пред Европейски съд по правата на човека жалбоподателите настояват, че разрушаването на домовете им би представлявало непропорционална интервенция в правото им на персонален живот, жилище и спокойно прилагане на техните притежания, както и че не разполагат с дейно средство за отбрана. Твърдят също, че подхванатите по отношение на тях ограничения са били дискриминационни и че решението за разрушение на къщите им опонира на възбраната за нечовешко и унизително отношение.

След като преглежда в детайли възраженията по допустимост на страната, Европейският съд отхвърля всички недоволства като неприемливи. Съдът изследва в детайли вътрешноправните средства за отбрана, с които жалбоподателите са разполагали. По отношение на обжалването на заповедите за унищожаване пред административните съдилища, Европейски съд по правата на човека отбелязва, че при всички положения то би било несполучливо. Този извод се постанова, защото в голям брой сходни случаи националният съд е открил, че противозаконни постройки, като тези в квартал "Кремиковци ", не подлежат на легализиране, а според непрекъснатата процедура на Върховен административен съд такива постройки подлежат на унищожаване, без значение от това дали мярката е пропорционална в характерния случай на жалбоподателите.

По отношение на обжалване на дейностите на ДНСК по заповедта за унищожаване на постройките Съдът категорично показва, че по принцип вътрешноправно средство, при което пропорционалността на мярката се изследва на стадия на осъществяването й, би могло да бъде дейно. В този смисъл Европейски съд по правата на човека показва, че административните съдилища стартират да основават процедура, в която изследват пропорционалността на ограничения по осъществяване в сходни обстановки едвам след 2015 година, т.е. все още на събитията жалбите против осъществяването са били обречени на крах.

Съдът приема, че жалбоподателите е следвало да подадат жалбата си пред Европейски съд по правата на човека още през 2011 година, и я отхвърля, защото същата се явява просрочена.

По отношение на изказванието на жалбоподателите, че дейностите на управляващите са били провокирани от митингите срещу ромите през 2015 година и дискриминационни, Европейски съд по правата на човека приема тезата на страната, че жалбоподателите са разполагали с дейно средство за отбрана, а точно подаване на тъжба или иск по реда на Закона за отбрана от дискриминация, до което не са прибегнали.

Накрая, Съдът приема, че недоволството по отношение на разрушаването на къщата на семейство Айдарови е просрочено. Другите дейности по осъществяването на заповедите за разрушение не могат да се приравнят на нечовешко отношение, защото управляващите неведнъж са отлагали осъществяването, признавайки сериозните последици, до които би довело.