Проф. д-р Андрей Чорбанов: Защо мерките са абсурдни, а зеленият сертификат излишен
С развиването на международната пандемия и разпространяването на ковид през последните 2 години станахме очевидци на голям брой както средновековни, по този начин и иновативи подходи на международните държавни управления във връзка с извънредно несполучливите опити за въздържане на вирусното разпространяване. Нашите държавни управления – постоянно и две служебни се включиха в общата вълна, копирайки много от тези ограничения с друга активност на приложение.
Средновековните подходи, като ограничаване на хората да се придвижват в градовете, сред градовете, на моменти да се разхождат по паркове и градинки, планини и плажове стигайки до цялостни “локдауни “ по домовете с нищо не се отличаваха от методите в мрачните епохи на средновековието.
Цялата ни софтуерна горделивост от управляеми галактически кораби, свръх-оръжия, изкуствен интелект и 5G технологии се сринаха пред гения на природата, съсредоточен в една не-толкова сложно-организирана група от молекули, които даже не са жив организъм. Тогава всички разбрахме, че напъните ни за първокласен и съвременен живот са били за сметка на проучванията на заобикалящия ни свят, който не стопира да ни изненадва с нови форми на битие и еволюция, от време на време взимащи доста човешки животи.
Тогава, на другия полюс се появиха нововъведенията под формата на нова генерация ваксини, която, обаче, в никакъв случай не беше тествана в действителни условия. Създадени за приложимост единствено след няколко месеца тестване те бяха връчени на страните с експлицитното изискване фирмите-производители да не носят отговорност за каквито и да е последици, юридически обосновани в документ за осведомено единодушие, което всеки евентуален пациент би трябвало да подпише преди имунизация. Този факт, естествено, докара до песимизъм в огромен % от хората според най-много от доверието в институциите и ръководещите престижи. Тогава се случи това, което допреди 2 години изглеждаше невероятно: потреблението на всевъзможни недемократични способи за напън върху популациите, с цел да бъдат имунизирани. Въведените зелени документи дадоха на ваксинираните дискриминиращи преимущества пред неимунизираните, заобикалящи всевъзможни конституционни правила и харти за правата на индивида.
Стигна се до невижданата възбрана за практикуване на работа – нещо, залегнато като безусловно право във всяка конституция. Дойде ред и нашето държавно управление да се включи в този параноиден набор от ограничения, притиснато от Европейските институции, учудващо загрижени за здравето на българския жител. Същата угриженост не беше следена във връзка с непрекъснатото ни последно място в Европейски Съюз за междинна дълготрайност на живота и най-висока смъртност на единица население, следена през последните доста години преди пандемията.
Независимо от едвам 20% имунизирани хора у нас, здравните управляващи вкараха зелен документ за посещаване на редица обществени места, обричайки редица бизнеси на обезпечен банкрут. Така наречените стимулиращи ограничения всъщност са дискриминационни и несъвместими с съществени закони както в страната, по този начин и в Европейски Съюз. Върхът на тази дискриминация е наложителното имунизиране на здравните служащи в подмяна на правото им да упражняват своята специалност.
Защо ограниченията са неуместни и този зелен документ ненужен.1. Идеята за ограничавания е недопускането на разпространяване на болестта от имунизирани хора, което по хипотеза би трябвало да е по този начин, а и предварителните поръчки за имунизациите бяха за невероятна успеваемост. Това въобще не се случи и всички съществени научни проучвания демонстрираха, че имунизираните популяризират вирусния товар изцяло съизмеримо с неимунизираните, което автоматизирано изключва така наречен социална сигурност и запазване на обществото. В случай на посещаване на публични места като кино, спектакъл, ресторант и впрочем, вируса ще продължи да се популяризира сред имунизираните, които в следствие да го предадат на неимунизираните си родственици, другари и сътрудници. В случая пък със здравните служащи – няма никакъв проблем имунизираният доктор да болести пациент с тежко заболяване по горе-изложените аргументи, тъй че и този аргумент отпада.
2. Изключването от зелените документи на големи групи хора, които на процедура са действително безвредните и предпазени от вируса човеци. Прекаралите болестта. И до момента в който тези, които са регистрирани с позитивен тест получават унизителните 6 месеца узаконяване, без значение от фрапантно по-високата отбрана по отношение на имунизираните, то тези с изминал период, а и нерегистрираните прекарали болестта нямат никакви права и биват притискани да се имунизират. Независимо, че международната научна литература потвърждава, че прекаралите вирусната зараза имат доста по-силна и евентуално доживотна отбрана против заболяването, то те са безусловно дискриминирани без предоставяне на опция по лабораторен път посредством разбор да се потвърди, че те са предпазени. На процедура на всеки излиза наяве, че цялата концепция е нацията да се имунизира, без значение дали има потребност от това.
Аз изрично не съм склонен с въвеждането на здравни документи като изискване за каквото и да е ограничаване и настояваме за унищожаване на рестриктивните мерки, наложени за хора непритежаващи този документ. Смятам, че здравните управляващи би трябвало да намерят безусловно непринуден и недискриминиращ метод, причини и експерти, които да показват имунизацията по метод, убеждаващ колебаещите се, без да бъдат дискриминирани твърдо несъгласните.
За тази цел предлагам незабавно въвеждане на здравна стратегия за проучване на популацията за съществуване на Т-клетъчен имунитет, който е най-хубавия индикатор за момента за съществуване на дълготрайна имунна памет, гарантиращ отбрана от заразяване от дългогодишен темперамент. Това ще даде опция за отдеференциране на групите хора, евентуално рискуващи заразяване от такива, които нямат сходен риск. Така ще бъде предоставена нужната информация на здравните управляващи да създадат нужният разбор и планове какво може да се чака като равнище на възможна вълна от инфектирани.
Вярвам, че колабориращите с управляващите десетки математици ще имат опция за справедлива изява и прогнози.
Друг метод е закупуването в огромни количества на бързи антигенни проби, които да се употребяват за постоянен и действителен надзор на равнището на заболеваемост измежду популацията и възможните последици, които може да настъпят.
И най-после – упорствам хората, които ще договарят за закупуването на двата типа проби да не са същите, които са преговаряли за закупуването на имунизациите. Компетенцията на вторите е изрично компрометирана.
Източник
Проф. доктор Андрей Чорбанов е приключил магистратура по „ Генно и клетъчно инженерство “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Той е началник на лабораторията по пробна имунология в Института по микробиология „ Стефан Ангелов “ на Българска академия на науките. Заедно със своя екип проф. д-р Чорбанов създава българската ваксина. Научните му ползи са свързани с тематиките на генетиката, имунологичните способи, вирусните патологии и автоимунитета.
Гледайте тук запис на срещата ни с проф. доктор Андрей Чорбанов от началото на годината в нашето предаване LIVE в 8 със Списание 8!
Средновековните подходи, като ограничаване на хората да се придвижват в градовете, сред градовете, на моменти да се разхождат по паркове и градинки, планини и плажове стигайки до цялостни “локдауни “ по домовете с нищо не се отличаваха от методите в мрачните епохи на средновековието.
Цялата ни софтуерна горделивост от управляеми галактически кораби, свръх-оръжия, изкуствен интелект и 5G технологии се сринаха пред гения на природата, съсредоточен в една не-толкова сложно-организирана група от молекули, които даже не са жив организъм. Тогава всички разбрахме, че напъните ни за първокласен и съвременен живот са били за сметка на проучванията на заобикалящия ни свят, който не стопира да ни изненадва с нови форми на битие и еволюция, от време на време взимащи доста човешки животи.
Тогава, на другия полюс се появиха нововъведенията под формата на нова генерация ваксини, която, обаче, в никакъв случай не беше тествана в действителни условия. Създадени за приложимост единствено след няколко месеца тестване те бяха връчени на страните с експлицитното изискване фирмите-производители да не носят отговорност за каквито и да е последици, юридически обосновани в документ за осведомено единодушие, което всеки евентуален пациент би трябвало да подпише преди имунизация. Този факт, естествено, докара до песимизъм в огромен % от хората според най-много от доверието в институциите и ръководещите престижи. Тогава се случи това, което допреди 2 години изглеждаше невероятно: потреблението на всевъзможни недемократични способи за напън върху популациите, с цел да бъдат имунизирани. Въведените зелени документи дадоха на ваксинираните дискриминиращи преимущества пред неимунизираните, заобикалящи всевъзможни конституционни правила и харти за правата на индивида.
Стигна се до невижданата възбрана за практикуване на работа – нещо, залегнато като безусловно право във всяка конституция. Дойде ред и нашето държавно управление да се включи в този параноиден набор от ограничения, притиснато от Европейските институции, учудващо загрижени за здравето на българския жител. Същата угриженост не беше следена във връзка с непрекъснатото ни последно място в Европейски Съюз за междинна дълготрайност на живота и най-висока смъртност на единица население, следена през последните доста години преди пандемията.
Независимо от едвам 20% имунизирани хора у нас, здравните управляващи вкараха зелен документ за посещаване на редица обществени места, обричайки редица бизнеси на обезпечен банкрут. Така наречените стимулиращи ограничения всъщност са дискриминационни и несъвместими с съществени закони както в страната, по този начин и в Европейски Съюз. Върхът на тази дискриминация е наложителното имунизиране на здравните служащи в подмяна на правото им да упражняват своята специалност.
Защо ограниченията са неуместни и този зелен документ ненужен.1. Идеята за ограничавания е недопускането на разпространяване на болестта от имунизирани хора, което по хипотеза би трябвало да е по този начин, а и предварителните поръчки за имунизациите бяха за невероятна успеваемост. Това въобще не се случи и всички съществени научни проучвания демонстрираха, че имунизираните популяризират вирусния товар изцяло съизмеримо с неимунизираните, което автоматизирано изключва така наречен социална сигурност и запазване на обществото. В случай на посещаване на публични места като кино, спектакъл, ресторант и впрочем, вируса ще продължи да се популяризира сред имунизираните, които в следствие да го предадат на неимунизираните си родственици, другари и сътрудници. В случая пък със здравните служащи – няма никакъв проблем имунизираният доктор да болести пациент с тежко заболяване по горе-изложените аргументи, тъй че и този аргумент отпада.
2. Изключването от зелените документи на големи групи хора, които на процедура са действително безвредните и предпазени от вируса човеци. Прекаралите болестта. И до момента в който тези, които са регистрирани с позитивен тест получават унизителните 6 месеца узаконяване, без значение от фрапантно по-високата отбрана по отношение на имунизираните, то тези с изминал период, а и нерегистрираните прекарали болестта нямат никакви права и биват притискани да се имунизират. Независимо, че международната научна литература потвърждава, че прекаралите вирусната зараза имат доста по-силна и евентуално доживотна отбрана против заболяването, то те са безусловно дискриминирани без предоставяне на опция по лабораторен път посредством разбор да се потвърди, че те са предпазени. На процедура на всеки излиза наяве, че цялата концепция е нацията да се имунизира, без значение дали има потребност от това.
Аз изрично не съм склонен с въвеждането на здравни документи като изискване за каквото и да е ограничаване и настояваме за унищожаване на рестриктивните мерки, наложени за хора непритежаващи този документ. Смятам, че здравните управляващи би трябвало да намерят безусловно непринуден и недискриминиращ метод, причини и експерти, които да показват имунизацията по метод, убеждаващ колебаещите се, без да бъдат дискриминирани твърдо несъгласните.
За тази цел предлагам незабавно въвеждане на здравна стратегия за проучване на популацията за съществуване на Т-клетъчен имунитет, който е най-хубавия индикатор за момента за съществуване на дълготрайна имунна памет, гарантиращ отбрана от заразяване от дългогодишен темперамент. Това ще даде опция за отдеференциране на групите хора, евентуално рискуващи заразяване от такива, които нямат сходен риск. Така ще бъде предоставена нужната информация на здравните управляващи да създадат нужният разбор и планове какво може да се чака като равнище на възможна вълна от инфектирани.
Вярвам, че колабориращите с управляващите десетки математици ще имат опция за справедлива изява и прогнози.
Друг метод е закупуването в огромни количества на бързи антигенни проби, които да се употребяват за постоянен и действителен надзор на равнището на заболеваемост измежду популацията и възможните последици, които може да настъпят.
И най-после – упорствам хората, които ще договарят за закупуването на двата типа проби да не са същите, които са преговаряли за закупуването на имунизациите. Компетенцията на вторите е изрично компрометирана.
Източник
Проф. доктор Андрей Чорбанов е приключил магистратура по „ Генно и клетъчно инженерство “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Той е началник на лабораторията по пробна имунология в Института по микробиология „ Стефан Ангелов “ на Българска академия на науките. Заедно със своя екип проф. д-р Чорбанов създава българската ваксина. Научните му ползи са свързани с тематиките на генетиката, имунологичните способи, вирусните патологии и автоимунитета.
Гледайте тук запис на срещата ни с проф. доктор Андрей Чорбанов от началото на годината в нашето предаване LIVE в 8 със Списание 8!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ