С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд /ВКС/ е

Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроси, свързани със Закона за наследството

С предписание на ръководителя на Върховния касационен съд /ВКС/ е формирано Тълкувателно дело № 4/2024 година за приемане от Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд на тълкувателно решение по въпросите: „ Подлежи ли на анулация на съображение член 303 Граждански процесуален кодекс актът на районния съд по член 51, алинея 2 от Закона за наследството? “ и „ Подлежи ли на обжалване правосъдният акт, с който съдът по реда на член 51 от Закона за наследството е разпоредил регистриране в книгата по член 49 от Закона за наследството на изказването на призования към заместничество за приемане или отвод от завещание, респективно, че правото му да одобри наследството е изгубено, в случай че не е дал отговор в избрания период? “.

Тълкувателното дело е формирано по искане на ръководителя на Върховен касационен съд заради съществуването на спорна правосъдна процедура по поставените въпроси .
По първия въпрос – по отношение на допустимостта на молбите за анулация на влязлото в действие решение на районния съд по член 51, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс – е открита спорна процедура на сформира на Върховен касационен съд, обособена в две групи правосъдни актове, застъпващи противоположни тези.

В едната група актове се приема, че нормата на член 540 от Граждански процесуален кодекс категорично планува ирелевантност на наредбите на член 303 – 309 от Граждански процесуален кодекс за актове, издадени в охранителни производства, в какъвто смисъл е и тълкуването, направено с т. 3 и т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 година по тълк. д. № 7/2014 година на Общо събрание на гражданските и търговски колегии на Върховен касационен съд и с ТР № 6 от 20.05.2022 година по тълк. д. № 6/2020 година на Общо събрание на гражданските и търговски колегии на Върховен касационен съд. В другата група правосъдни актове се поддържа визията, че спецификата на производството по член 51 от Закона за наследството /ЗН/ обуславя извод, че на призования към заместничество, на който е бил избран период, с цел да съобщи дали приема наследството или се отхвърля от него, следва да бъде прието както правото да апелира решението, с което съдът е разпоредил регистриране в особената книга на съда , по този начин и да подаде молба за анулация на това решение, когато поддържа, че правото му на присъединяване в производството е било нарушено.

По втория въпрос – по отношение на допустимостта на обжалването на правосъдния акт, с който съдът по реда на член 51 от ЗН е разпоредил регистриране в книгата по член 49 от ЗН на изказването на призования към заместничество за приемане или отвод от завещание, респективно, че правото му да одобри наследството е изгубено , в случай че не е дал отговор в избрания период – в настояването са представени правосъдни актове, постановени от сформира на Върховен касационен съд и на окръжните съдилища в Сливен и Велико Търново, в които са обективирани разнопосочни мнения. В определение по ч. гр. д. № 80/2017 година на Окръжен съд – Велико Търново са изложени съображения, че според наредбата на член 538 от Граждански процесуален кодекс на обжалване предстои единствено отводът на съда да издаде претенции в границите на охранителното произвеждане акт, до момента в който определението на съда, с което е постановено регистриране, че призованият към заместничество е изгубил правото да одобри наследството, не дава съществуването на отвод.

В избрания по ч. гр. д. № 3684/2017 година на ІІ година о. на Върховен касационен съд и ч. гр. д. № 7693/2013 година на ІІІ година о. на Върховен касационен съд е развито мнение, че актовете, с които съдът, откакто е определил по реда на член 51 от ЗН период за приемане на завещание, е разпоредил регистриране на приемане или отвод от завещание, респективно, че е изгубено правото да се одобри наследството, или е отказал да извърши съответното регистриране, не подлежат на обжалване. С определение по ч. гр. д. № 351/2016 година Окръжен съд – Сливен се е произнесъл по частна тъжба срещу определение на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е вписано на съображение на член 51, алинея 1 вр. член 49, алинея 1 от ЗН в особената книга на съда, че правоприемник е изгубил право да одобри завещание.

Прието е, че жалбата е позволена, само че неоснователна , защото избраният от съда период е бил задоволителен, а призованото към заместничество лице е било известено, в това число и за последствията от неподаването на отговор. Въззивният съд затова е направил преценка дали избраният период е бил задоволителен , като е приел, че определянето на периода предстои на инстанционен надзор, макар че настояването по член 51, алинея 1 от ЗН е било прегледано и почетено. В избрания по в. ч. гр. д. № 735/2016 година на Окръжен съд – Велико Търново и ч. гр. д. № 6634/2013 година на І година о. на Върховен касационен съд правосъдните сформира са приели, че обжалването на актовете, с които съдът е разпоредил или е отказал да разпореди регистриране в книгата по член 49 от ЗН на изказване за приемане или отвод от завещание, респективно, че е изгубено правото да се одобри наследството, при избран по реда на член 51 от ЗН период, е възможно.

В разпореждането на ръководителя на Върховен касационен съд са показва, че установената нееднозначна процедура на съдилищата по използването на член 51 от Закона за наследството обуславя нужда от практикуване на тълкувателните пълномощия на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд.