Участници в катастрофата с 2 трупа до Кадиево проговориха: Разказаха за ужаси
С разпит на двама очевидци, участници и оживели в зверското меле до Кадиево на 11 ноември предходната година, стартира делото против Петър Маринашки, управлявал колата - сиво БМВ. Първи на правосъдната банка застана Георги Недялков, возил се зад водача,
"Беше към 15 часа. Аз и Виктор (едното починало момче) отидохме към работата на Маринашки. Той завърши и се бяхме разбрали да отидем към Пловдив.
Тръгнахме, забрахме Николай Лисков и Тодор Бараков. По пътя спряхме на бензиностанцията, защото на мен и Петър ни се ходеше до тоалетна.
След това към този момент не си припомням ". Това беше разказът на Георги в залата. Кратката история предизвика доста въпроси у бранители, прокурора и частните обвинители.
В идващите минути той изясняваше елементи от картинката. "Пътувахме към Пловдив за именния ден на Виктор. Аз бях седнал зад Петър, на предната седалка беше Николай.
На бензиностанцията се бавихме към 10-15 минути. Тръгнахме обикновено ", уточни той. Георги описа, че познава Маринашки от дребен, само че почнали да излизат дружно в една компания едвам от месеци преди нещастието.
"Петър караше с естествена скорост ", съобщи той. На въпрос какво за него значи "нормална ", Георги отвърна - 60-70 км/ч.
"Маринашки не използва опиати. Аз съм употребявал преди доста години, единствено един път, с цел да опитам.
Не сме се виждали с Петър след злополуката. Предния ден ходихме до Бачково две коли. Петър караше първата, аз се возих във втората. Петър спука задна дясна гума ", съобщи той.
Адвокатът на Маринашки Йордан Давчев постоянно възразяваше против въпросите, задавани на първия очевидец предвид на това, че се повтарят, че не са заложени съответно и че някои от тях нямат отношение към предмета на производството, а точно злополуката с две жертви.
Втори като очевидец бе свикан Николай Лисков, возил се на предната седалка до Маринашки. "Петър беше на работа, чакахме да свърши.
С него се познаваме от дребни и сме в положителни връзки. Мисля, че тръгнахме към 15.30 часа за Пловдив, а на мен ми бе казано, че отиваме с цел да вземе ремонтираната гума.
Не ми е споменавано за черпене във връзка имен ден на Виктор. Спряхме до бензиностанцията в Кадиево, с цел да отиде Георги до тоалетна.
След това потеглихме. Някой откъм гърба се смееше, чух единствено гласа на Виктор, след което колата стана нестабилна. Хванах се за дръжката и последва конфликт.
Аз бях до водача, зад мен Тодор, вляво от него Виктор и зад водача Георги. Чух че Виктор се смее. Само той.
Точно откакто усетих, че колата стана нестабилна, видях километража, а той показваше сред 90 и 100 км/ч.
Петър се опита да овладее колата, навиваше кормилото наляво и надясно, колата излезе от пътя и оттова нататък нямам спомен. Събудих се на седалката с колан.
Имаше полиция, кола за спешна помощ. не виждах с лявото око, реброто доста ме болеше ", описа Лисков.
Той разясни, че рядко се е возил при Маринашки и че го познава като рационален водач. "Чувал съм, че използва опиати, само че нямам доверие.
Не виждах с лявото око, реброто ме болеше. Три дни стоях в болница, след което прекарах три месеца в домашно лекуване и рехабилитация.
Лисков показа още, че на рождения му ден, месец и половина след злополуката, на 28 декември, родителите на Маринашки са се отбили до дома му, с цел да му честитят и да му оставят сладки. Той показа и още един забавен факт.
БМВ-то на Маринашки потеглило от Стамболийски, като Тодор Бараков, който почина, бил седнал до водача. След секунди колата спряла, а Николай, който бил седнал откъм гърба си разменил мястото с Тодор. В тази класификация траяли по пътя си към Пловдив.
Тази детайлност накара бабата на умрелия Тошко да каже "Ако не бяхте си разменили местата, кой в този момент щеше да е мъртъв...? ".
Делото против Петър Маринашки продължава и на следващия ден, когато ще продължат разпитите на очевидци и движимости лица.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
"Беше към 15 часа. Аз и Виктор (едното починало момче) отидохме към работата на Маринашки. Той завърши и се бяхме разбрали да отидем към Пловдив.
Тръгнахме, забрахме Николай Лисков и Тодор Бараков. По пътя спряхме на бензиностанцията, защото на мен и Петър ни се ходеше до тоалетна.
След това към този момент не си припомням ". Това беше разказът на Георги в залата. Кратката история предизвика доста въпроси у бранители, прокурора и частните обвинители.
В идващите минути той изясняваше елементи от картинката. "Пътувахме към Пловдив за именния ден на Виктор. Аз бях седнал зад Петър, на предната седалка беше Николай.
На бензиностанцията се бавихме към 10-15 минути. Тръгнахме обикновено ", уточни той. Георги описа, че познава Маринашки от дребен, само че почнали да излизат дружно в една компания едвам от месеци преди нещастието.
"Петър караше с естествена скорост ", съобщи той. На въпрос какво за него значи "нормална ", Георги отвърна - 60-70 км/ч.
"Маринашки не използва опиати. Аз съм употребявал преди доста години, единствено един път, с цел да опитам.
Не сме се виждали с Петър след злополуката. Предния ден ходихме до Бачково две коли. Петър караше първата, аз се возих във втората. Петър спука задна дясна гума ", съобщи той.
Адвокатът на Маринашки Йордан Давчев постоянно възразяваше против въпросите, задавани на първия очевидец предвид на това, че се повтарят, че не са заложени съответно и че някои от тях нямат отношение към предмета на производството, а точно злополуката с две жертви.
Втори като очевидец бе свикан Николай Лисков, возил се на предната седалка до Маринашки. "Петър беше на работа, чакахме да свърши.
С него се познаваме от дребни и сме в положителни връзки. Мисля, че тръгнахме към 15.30 часа за Пловдив, а на мен ми бе казано, че отиваме с цел да вземе ремонтираната гума.
Не ми е споменавано за черпене във връзка имен ден на Виктор. Спряхме до бензиностанцията в Кадиево, с цел да отиде Георги до тоалетна.
След това потеглихме. Някой откъм гърба се смееше, чух единствено гласа на Виктор, след което колата стана нестабилна. Хванах се за дръжката и последва конфликт.
Аз бях до водача, зад мен Тодор, вляво от него Виктор и зад водача Георги. Чух че Виктор се смее. Само той.
Точно откакто усетих, че колата стана нестабилна, видях километража, а той показваше сред 90 и 100 км/ч.
Петър се опита да овладее колата, навиваше кормилото наляво и надясно, колата излезе от пътя и оттова нататък нямам спомен. Събудих се на седалката с колан.
Имаше полиция, кола за спешна помощ. не виждах с лявото око, реброто доста ме болеше ", описа Лисков.
Той разясни, че рядко се е возил при Маринашки и че го познава като рационален водач. "Чувал съм, че използва опиати, само че нямам доверие.
Не виждах с лявото око, реброто ме болеше. Три дни стоях в болница, след което прекарах три месеца в домашно лекуване и рехабилитация.
Лисков показа още, че на рождения му ден, месец и половина след злополуката, на 28 декември, родителите на Маринашки са се отбили до дома му, с цел да му честитят и да му оставят сладки. Той показа и още един забавен факт.
БМВ-то на Маринашки потеглило от Стамболийски, като Тодор Бараков, който почина, бил седнал до водача. След секунди колата спряла, а Николай, който бил седнал откъм гърба си разменил мястото с Тодор. В тази класификация траяли по пътя си към Пловдив.
Тази детайлност накара бабата на умрелия Тошко да каже "Ако не бяхте си разменили местата, кой в този момент щеше да е мъртъв...? ".
Делото против Петър Маринашки продължава и на следващия ден, когато ще продължат разпитите на очевидци и движимости лица.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ