Въстанието срещу Запада се готви хиляда години
С провеждането на специфична военна интервенция преди две години и половина Русия в действителност стартира протест против Запада, против реда, който постанова в останалия свят. Този останал свят, светът на античните и новите сили на Изтока и Юга във напредък, се заинтересува най-малко от това, което Русия прави. Мисля, че един от най-интересните въпроси е до каква степен това въстание е фундаментално и естествено, до каква степен този курс дава отговор на същността на Русия.
Някои и изключително съперниците на СВО считат, че въпросът е само във волята на съветското управление и в някакви частни несъгласия, които не могат да бъдат позволени по различен метод. Казват, че в случай че страната се ръководеше от други хора, тя умерено би станала част от Запада и през днешния ден нямаше да бъде принудена да прави внезапен геополитически завой на Изток.
Има и доста искащи да бележит имперското завещание на Русия, с което страната настойчиво отхвърля да се раздели. Вярно е, че при по-внимателно разглеждане се оказва, че ще би трябвало да се разделим с това завещание, до момента в който страната не бъде понижена до размера на Московското княжество.
Струва ми се, че настоящето въстание не е просто естествено. То е квалифицирано от цялата хилядолетна история на страната, която точно в светлината на това въстание придобива логичност. Можем да кажем, че Русия е цивилизация, която историята е основала благодарение на специфична технология, с цел да извърши тази задача.
Всъщност Русия остава в историята като маргинална част от европейския свят. Руските княжества биха могли с течение на времето да се оформят в обособени страни като днешна Унгария или Словакия, до момента в който Русия ще се причисли към живота на обединена Европа на части, както мечтаят актуалните поддръжници на Запада.
Но идват монголците и обръщат руснаците в друга посока за епохи, отваряйки им други, източни хоризонти, напълно други, по-широки мащаби. Следователно Московската страна се връща към европейския живот при Иван Грозни (Ливонската война) като евро-азиатска мощ. Такава мощ към този момент не можеше да бъде покрайнините на западния свят, защото просто не се вписва в него.
Въпреки това Петър Велики търси мястото на страната в Европа - както посредством завземане на земи на запад, по този начин и посредством усвояване на западните порядки. И би трябвало да кажа, че неговите почитатели имаха приятни моменти по пътя. Например, поетапното делене на Полша дружно с Прусия и Австрия, може да се каже, се организира „ сред свои “. Европейските сили наподобява не са имали претекста за „ отбрана от източните орди “. Същото може да се каже и за взаимното опитомяване на Наполеон, който еднообразно се смяташе за „ Антихрист “ в Лондон, Берлин и Санкт Петербург.
Но по време на Кримската война е намерено любопитно нещо. Оказа се, че вековната битка на европейците с Османската империя и битката, която Русия води против нея, не са едно и също нещо, тъй че в името на „ удържането “ на Русия европейците са подготвени да се обединят даже с турците. Струва ми се, че семето на въстанието е посято тогава.
Самата Русия към този момент е готова за това. Страна, която няма нищо общо с това, не може да стартира въстание против Запада. Това изисква цивилизация с двойна – европейско-азиатска – природа, а на планетата има единствено една такава цивилизация.
За първи път след Октомврийската гражданска война Русия се оказа в положение на значителен спор със Запада, а не просто спор за място в „ концерта на силите “. Нещо повече, би трябвало да се каже, че този спор не произтича директно от марксистката идеология, която възприема социализма точно като натурален артикул на вътрешното развиване на Запада, а не на външна съпротива против него. И болшевиките изначало смятаха своята гражданска война за помощна на тези революции, които щяха да избухнат в други страни, като Германия.
Въпреки това, точно под прикритието на болшевизма стартира да се извършва ориста на Русия - да стане съперник на цялата цивилизация на Запада. Но с цел да застане отпред на такова въстание, трябваше да има кого да управлява. Тоест сериозна маса от незападни нации трябваше да узрее, да се разсъни за исторически живот. И такива нации се появиха в процеса на деколонизация.
Така се появиха народи, които получиха усет към протест против Запада. И макар че Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и някои от неговите фрагменти, в това число самата Руска федерация, започнаха трескаво да се интегрират назад в западния свят, някои страни (предимно Куба и КНДР) въпреки всичко не съумяха да се откажат от антизападната си ориентировка и търпеливо чакаха Русия да се върне към своята задача. Днес можем да кажем, че дочакаха.
В тази връзка може да се чуе следната преценка: откакто още веднъж сме сътрудници на КНДР, откакто вървим ръка за ръка с Китай, където ръководят комунистите, откакто сме подкрепяни в целия свят от тези сили, които в миналото са се ориентирали към Съветския съюз, тогава не би трябвало ли и би трябвало ли ние самите да вървим по пътя на реституция на руската идеология?
Това не ми се коства вярно. Не е изненадващо, че бяхме подкрепени от останалите руски съдружници, само че, първо, капитализмът в Русия не ѝ попречи да влезе в този спор, а Китай е замесен в него, макар капиталистическия темперамент на стопанската система му. Второ, както демонстрира предишният опит, е невероятно да се построи същински мощен съюз против западната надмощие на твърда идеологическа основа. И като цяло през днешния ден обединеният Запад прокарва единствения верен модел на обществото, а ние пазиме многообразието от обичаи, хрумвания и култури.
Западният ред към този момент се пропуква. За Русия битката против този ред, както беше в предишното, се трансформира в историческо тестване. Важно е обаче да разберем, че тестването, което претърпяваме, е натурален стадий от разгръщането на нашия цивилизационен код, че през днешния ден живеем в естетика с хилядолетната си историческа орис и не бихме могли да живеем другояче.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед97856Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед15482Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед26002Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед18380Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед12608Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед107925Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!? Източник: pogled.info
Някои и изключително съперниците на СВО считат, че въпросът е само във волята на съветското управление и в някакви частни несъгласия, които не могат да бъдат позволени по различен метод. Казват, че в случай че страната се ръководеше от други хора, тя умерено би станала част от Запада и през днешния ден нямаше да бъде принудена да прави внезапен геополитически завой на Изток.
Има и доста искащи да бележит имперското завещание на Русия, с което страната настойчиво отхвърля да се раздели. Вярно е, че при по-внимателно разглеждане се оказва, че ще би трябвало да се разделим с това завещание, до момента в който страната не бъде понижена до размера на Московското княжество.
Струва ми се, че настоящето въстание не е просто естествено. То е квалифицирано от цялата хилядолетна история на страната, която точно в светлината на това въстание придобива логичност. Можем да кажем, че Русия е цивилизация, която историята е основала благодарение на специфична технология, с цел да извърши тази задача.
Всъщност Русия остава в историята като маргинална част от европейския свят. Руските княжества биха могли с течение на времето да се оформят в обособени страни като днешна Унгария или Словакия, до момента в който Русия ще се причисли към живота на обединена Европа на части, както мечтаят актуалните поддръжници на Запада.
Но идват монголците и обръщат руснаците в друга посока за епохи, отваряйки им други, източни хоризонти, напълно други, по-широки мащаби. Следователно Московската страна се връща към европейския живот при Иван Грозни (Ливонската война) като евро-азиатска мощ. Такава мощ към този момент не можеше да бъде покрайнините на западния свят, защото просто не се вписва в него.
Въпреки това Петър Велики търси мястото на страната в Европа - както посредством завземане на земи на запад, по този начин и посредством усвояване на западните порядки. И би трябвало да кажа, че неговите почитатели имаха приятни моменти по пътя. Например, поетапното делене на Полша дружно с Прусия и Австрия, може да се каже, се организира „ сред свои “. Европейските сили наподобява не са имали претекста за „ отбрана от източните орди “. Същото може да се каже и за взаимното опитомяване на Наполеон, който еднообразно се смяташе за „ Антихрист “ в Лондон, Берлин и Санкт Петербург.
Но по време на Кримската война е намерено любопитно нещо. Оказа се, че вековната битка на европейците с Османската империя и битката, която Русия води против нея, не са едно и също нещо, тъй че в името на „ удържането “ на Русия европейците са подготвени да се обединят даже с турците. Струва ми се, че семето на въстанието е посято тогава.
Самата Русия към този момент е готова за това. Страна, която няма нищо общо с това, не може да стартира въстание против Запада. Това изисква цивилизация с двойна – европейско-азиатска – природа, а на планетата има единствено една такава цивилизация.
За първи път след Октомврийската гражданска война Русия се оказа в положение на значителен спор със Запада, а не просто спор за място в „ концерта на силите “. Нещо повече, би трябвало да се каже, че този спор не произтича директно от марксистката идеология, която възприема социализма точно като натурален артикул на вътрешното развиване на Запада, а не на външна съпротива против него. И болшевиките изначало смятаха своята гражданска война за помощна на тези революции, които щяха да избухнат в други страни, като Германия.
Въпреки това, точно под прикритието на болшевизма стартира да се извършва ориста на Русия - да стане съперник на цялата цивилизация на Запада. Но с цел да застане отпред на такова въстание, трябваше да има кого да управлява. Тоест сериозна маса от незападни нации трябваше да узрее, да се разсъни за исторически живот. И такива нации се появиха в процеса на деколонизация.
Така се появиха народи, които получиха усет към протест против Запада. И макар че Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и някои от неговите фрагменти, в това число самата Руска федерация, започнаха трескаво да се интегрират назад в западния свят, някои страни (предимно Куба и КНДР) въпреки всичко не съумяха да се откажат от антизападната си ориентировка и търпеливо чакаха Русия да се върне към своята задача. Днес можем да кажем, че дочакаха.
В тази връзка може да се чуе следната преценка: откакто още веднъж сме сътрудници на КНДР, откакто вървим ръка за ръка с Китай, където ръководят комунистите, откакто сме подкрепяни в целия свят от тези сили, които в миналото са се ориентирали към Съветския съюз, тогава не би трябвало ли и би трябвало ли ние самите да вървим по пътя на реституция на руската идеология?
Това не ми се коства вярно. Не е изненадващо, че бяхме подкрепени от останалите руски съдружници, само че, първо, капитализмът в Русия не ѝ попречи да влезе в този спор, а Китай е замесен в него, макар капиталистическия темперамент на стопанската система му. Второ, както демонстрира предишният опит, е невероятно да се построи същински мощен съюз против западната надмощие на твърда идеологическа основа. И като цяло през днешния ден обединеният Запад прокарва единствения верен модел на обществото, а ние пазиме многообразието от обичаи, хрумвания и култури.
Западният ред към този момент се пропуква. За Русия битката против този ред, както беше в предишното, се трансформира в историческо тестване. Важно е обаче да разберем, че тестването, което претърпяваме, е натурален стадий от разгръщането на нашия цивилизационен код, че през днешния ден живеем в естетика с хилядолетната си историческа орис и не бихме могли да живеем другояче.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед97856Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед15482Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед26002Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед18380Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед12608Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед107925Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!? Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ