С прожекция на филма Горещо пладне“ в кино Одеон“ ще

С прожекция на кино лентата „ Горещо пладне “ в кино „ Одеон “ ще бъде показан 10-и том от събраните съчинения на създателя с неговите сюжети

(Йордан Радичков с режисьора Христо Христов. Фотограф: Емил Хвърлев)

На 29-и ноември феновете на творчеството на Йордан Радичков ще могат да преоткрият филмовите сюжети на създателя, трансформирали се във значима част от историята на българското кино.

От 18:30 часа в столичното кино „ Одеон “ ще бъде показан 10-и том от събраните съчинения на Йордан Радичков. В него са събрани текстовете от първите му опити в киното, дружно с някои от най-добре познатите истории, които заживяват на огромния екран. Тук намират място филмовите сюжети за „ Горещо пладне ”, „ Последно лято ”, „ Всички и никой ”, както и нефилмираната история, озаглавена „ Без име ”.

Представянето ще бъде придружено от безвъзмездна прожекция на кино лентата „ Горещо пладне “ на режисьора Зако Хеския. За тома ще приказва съставителя на събраните съчинения на Йордан Радичков проф. Инна Пелева.

Пътят на Йордан Радичков в киното в действителност стартира с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се подреждат късите филми „ Есен “, „ Айде да бичиме пънове “ и други заглавия, чиито сюжети са изгубени. Първият филм по Йордан Радичков, който прави огромно усещане на публиката е лентата „ Горещо пладне “ на Зако Хеския. Той се оказва пълнометражният дебют както за създателя, по този начин и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино напълно сниман отвън студията на Бояна. 

С историята за човещината, която може да спре за момент целия свят в името на едно дете, филмът е видян и на филмовия фестивал в Кан през 1965 година. „ Горещо пладне “ се трансформира в едно от първите български оферти на влиятелния конгрес.

(Кадър от „ Горещо пладне ”, 1965, реж. Зако Хеския, Българска Национална Филмотека)

След триумфа на „ Горещо пладне “ от ден на ден режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. До този миг, а и до наши дни, продължава да се обръща внимание на невъзможността текстовете на създателя да бъдат екранизирани. Въпреки това българските режисьори одобряват като предизвикването поетичния език и комплексните истории на създателя, с цел да пресъздадат неговия свят на огромния екран.

През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята диря в историята на българското кино. „ Привързаният балон “ сигурно се смята за най-важния филм по сюжет на Йордан Радичков и се трансформира в една от емблематичните ленти в българското кино. Филмът, с присъединяване на някои от най-големите звезди на българското кино и спектакъл, измежду които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, получава едвам няколко прожекции и е неразрешен.

Въпреки това представители на кино разпространители съумяват да видят кино лентата и подписват контракт за прожектирането му на територията на Съединени американски щати и Канада. Българската страна бърза да анулира договорката като поема неустойките по контракта. Цензурата е безапелационна – този филм няма да види бял свят. 

След 1989-та „ Привързаният балон “ заживява своя втори живот и се утвърждава като огромния филм по Йордан Радичков. Между диалозите и възбраните обаче сюжетът на кино лентата остава вечно загубен като не участва в нито един държавен списък, нито в персоналния списък на създателя. 

(Григор Вачков в „ Последно лято ”, 1974, реж. Христо Христов, Българска Национална Филмотека)

Макар балонът да не полетява, след неговото снимане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов снима една от най-обичаните от самия артист функции на Григор Вачков във кино лентата „ Последно лято “, който ще опише за потопеното село на Йордан Радичков и неговия воин Иван Ефрейторов. По време на фотосите на „ Последно лято “ се доизгражда и мощното другарство сред артиста и Радичков, който по-късно ще напише и своята „ Лазарица “ с концепцията Вачков да вземе основната роля.

През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. „ Всички и никой “ ще е дебютът в киното на театралния режисьор Крикор Азарян.

Прожекцията на кино лентата „ Горещо пладне ” и представянето на книгата на Радичков са с вход свободен и се реализират с поддръжката на Българска национална филмотека и Филмотечно кино „ Одеон ”.

Снимки: Йордан Радичков с режисьора Христо Христов. Фотограф: Емил Хвърлев
* Кадър от „ Горещо пладне ”, 1965, реж. Зако Хеския, Българска Национална Филмотека
* Григор Вачков в „ Последно лято ”, 1974, реж. Христо Христов, Българска Национална Филмотека

Източник: Издателство НИКЕ,