Оперната прима Красимира Стоянова за Миланската Скала преди концерта с Виртуозите на Ла Скала във Варна
С възвишеност са заредени упованията на варненските меломани за концерта на 29 април - копродукция на Европейския музикален фестивал Варна и ММФ “Варненско лято ". Тогава в морската столица ще гостува елитния камерен състав на един от великите оркестри на Европа - оркестъра на Миланската Скала. Солисти са маестрото на цигулката Марио Хосен, който и ще дирижира оркестъра, и приветстваната неведнъж на сцената на “Ла Скала " оперна прима Красимира Стоянова. Програмата на концерта включва възвисяващи духа мостри на италианския и немския барок - популярни арии от творби на Бах и Хендел, както и шедьовъра на Вивалди “Годишните времена ".
Българската оперна дива беше общителна да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева:
Г-жо Стоянова, какво е Вашето чувство за “Ла Скала " – тази емблема на оперната музика? Какво е прекарването, когато сте на тази висша сцена и обгръщате с взор залата и публиката?
Няма лесна зала, няма лесна аудитория, няма елементарен оперен спектакъл. Всеки оперен спектакъл е в подобен смисъл спорен, че би трябвало да убедите публиката, че тъкмо Вие сте индивидът, който би трябвало да бъде на това място.
Защото публиката е нашата ответна реакция, публиката е тази, поради която ние работим, поради която ние се стараем и желаеме освен от чисто егоистично възприятие да се представим добре, само че с цел да можем по някакъв метод тази аудитория да я трогнем, да я въвлечем в света на операта, в света на изкуството и музиката. “Ла Скала " има славата на най огромния, най значимия оперен спектакъл в света - да, той е исторически най-съществен.
Естествено в последните 30-40 години бих споделила, че има още няколко значими оперни театъра – това са Метрополитън, Ковънт Гардън, Виена, само че “Ла Скала " няма по какъв начин да не е именитият спектакъл, в който са пели най-големите оперни артисти в тези години, когато операта е била на върха на славата си. Моето възприятие е, че тогава е било малко по-различно.
Тогава оперната музика е била доста значима част от заниманието на хората, тъй като да отидеш на опера е било развлечение. И този метод на развлечение е бил доста откровен, значим и доста сериозен. Хората са познавали композиторите, били са в непосреден контакт с тях. Например Верди, в последните часове от живота си, е бил в един хотел на 500 м от “Ла Скала ". Стаята, която той нормално е наемал, когато е бил в Милано, е била откъм улицата. По нея са минавали карети и е било много
шумно. В тези последни часове от живота на композитора хората са спрели придвижването по улицата, с цел да е безшумно, с цел да може Маестрото, както са го наричали, да е спокоен, да не се нервира от шума, да не страда, макар че са знаели, че той умира. Ето по този метод хората са се грижели за огромните композитори, за огромните звезди, тъй като Верди е бил звезда. “Ла Скала " е велико място, велика сцена, също по този начин сложна акустически сцена, публиката е претенциозна. Но когато публиката заобича някого, тя му го демонстрира.
С кои диригенти и в кои заглавия са най-запомнящите се за Вас Ваши изяви в “Ла Скала "?
Аз съм работила с доста диригенти. Но особено в “Ла Скала " със Зубин Мета, с Мюнг Вун Чунг, с Рикардо Шаи, с Кирил Петренко - диригент на Берлинска филхармония, с който през есента ще вземам участие в “Кавалерът на розата ", с Даниеле Гати. Пяла съм в “Дон Карлос ", “Симоне Боканегра ", “Аида ", “Ариадна от Наксос ", пяла съм доста концерти с оркестър, изнасяла съм рецитали с пиано и доста други. Трябва да кажа, че публиката е доста забавна, публиката обича освен италианската музика, само че и немската музика, което не е особено за всеки италиански оперен спектакъл.
С какви упования гледате към този толкоз специфичен за нас концерт във Варна на 29 април, с който ще закрием Европейския музикален фестивал и ще открием съпътстващата стратегия на ММФ “Варненско лято ", най-стария български фестивал? Как виждате Вашето партньорство с Марио Хосен като солист и диригент? Как ще се случи съгласно Вас този концерт?
На мен не ми се желае да се случва концертът, желае ми се да стане. Марио Хосен е един доста забавен човек. Познавам го към този момент близо 35 години, от времето, когато той беше студент в Пловдив, един превъзходен млад цигулар, който беше толкоз надарен, че всички имахме очаквания за него.
Още по това време той превъзходно изпълняваше концертите на Паганини, както и други виртуозни творби. Така че аз доста добре знам на какво е кадърен Марио Хосен. Зарадвах се, когато ми се обади предходната година с концепцията да създадем този концерт. Аз кардинално не съм бароков артист, само че Барокът не ми е отдалечен като жанр. Аз съм цигулар, който е свирил и в оркестър, учейки всичките години, които са нужни да се изучи един инструмент. Завършила съм висшето си обучение в музикалната академия в Пловдив. Това значи, че композитори като Бах, Хендел и цялата плеяда барокови създатели, са основа в образованието на един инструменталист. Един цигулар няма по какъв начин да върви напред, в случай че не е минал през партитите, сонатите на Бах, които са като основа в инструменталната специфичност и стилистичното знание. Така че аз ще си доставя голямо наслаждение и наслада да изпея тези три превъзходни арии - две от Хендел и една от Бах. Такъв един концерт в навечерието на Великден на мен персонално ще ми даде ентусиазъм и доста наслада.
Казвате наслада, само че в действителност това са едни творби, които са свързани с тестванията, с пречистващата светлина на вярата, това са възвисяващи духа творения. И е доста знаково, че концертът ще бъде в навечерието на Великден. Какво обръщение ще изпратите на варненската аудитория с мисъл за най-големия християнски празник?
На мен ми се желае ние като хора, които имаме някакво отношение към вярата и Бога, да знаем, че тези тествания са в действителност тежки, в смисъла освен на думите, а и на това, което значат действително. Но би трябвало да знаем, че тестванията би трябвало да носят и наслада, тъй като посредством тях ние най-малко мъничко се опитваме да се доближим до Бога. Всъщност това е смисълът на едно тестване. Да може посредством тестването да откликне душата на зова от страна на Бога към нас. Защото Бог е постоянно с нас и ни зове. Въпросът е ние да отворим душите си към него. И тъкмо това е доста хубаво, че ние ще осъществим такива творби в навечерието на Великден, в дните на Страстната седмица. Нищо по-красиво от това. Защото посредством музиката, която е огромно задоволство за душата, ние ще можем да отправим нашия поглед към Бога, нашия поглед към вярата, към небето, и по някакъв метод да сме съпричастни към това, което Исус Христос е направил за нас. Знаете ли, ние не можем да си представим какъв брой е било грубо, какъв брой е било ужасно, мъчително, унизително, нямам думи да го назова. Това може би са го изживели апостолите и всички мъченици, които след кръстната гибел на Исус Христос са поели този път. Но въпреки това няма потребност човек да е безусловно страдалец във физическия смисъл на думата. Достатъчно е по някакъв метод да реши да бъде правилен на този път. То е отново тип страдалчество, само че това страдалчество би трябвало да носи и наслада, тъй като то ни насочва към Създателя. Хубаво е човек да бъде с отворена душа - това е нещото, което ще ни води - да бъдем с отворени души.
...
Концертът се реализира с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България и е под патронажа на Нейно превъзходителство госпожа Джузепина Дзара, дипломат на Италия в България.
Само до 18 април е дейна супер промоция на билетите за концерта - купувате 2 билета, спестявате 30 лева от постоянните цени. Налични са билети на постоянни цени от 60 до 100 лева Могат да се купят от Билетния център на ФКЦ, както и онлайн от уеб страницата на ФКЦ.
Българската оперна дива беше общителна да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева:
Г-жо Стоянова, какво е Вашето чувство за “Ла Скала " – тази емблема на оперната музика? Какво е прекарването, когато сте на тази висша сцена и обгръщате с взор залата и публиката?
Няма лесна зала, няма лесна аудитория, няма елементарен оперен спектакъл. Всеки оперен спектакъл е в подобен смисъл спорен, че би трябвало да убедите публиката, че тъкмо Вие сте индивидът, който би трябвало да бъде на това място.
Защото публиката е нашата ответна реакция, публиката е тази, поради която ние работим, поради която ние се стараем и желаеме освен от чисто егоистично възприятие да се представим добре, само че с цел да можем по някакъв метод тази аудитория да я трогнем, да я въвлечем в света на операта, в света на изкуството и музиката. “Ла Скала " има славата на най огромния, най значимия оперен спектакъл в света - да, той е исторически най-съществен.
Естествено в последните 30-40 години бих споделила, че има още няколко значими оперни театъра – това са Метрополитън, Ковънт Гардън, Виена, само че “Ла Скала " няма по какъв начин да не е именитият спектакъл, в който са пели най-големите оперни артисти в тези години, когато операта е била на върха на славата си. Моето възприятие е, че тогава е било малко по-различно.
Тогава оперната музика е била доста значима част от заниманието на хората, тъй като да отидеш на опера е било развлечение. И този метод на развлечение е бил доста откровен, значим и доста сериозен. Хората са познавали композиторите, били са в непосреден контакт с тях. Например Верди, в последните часове от живота си, е бил в един хотел на 500 м от “Ла Скала ". Стаята, която той нормално е наемал, когато е бил в Милано, е била откъм улицата. По нея са минавали карети и е било много
шумно. В тези последни часове от живота на композитора хората са спрели придвижването по улицата, с цел да е безшумно, с цел да може Маестрото, както са го наричали, да е спокоен, да не се нервира от шума, да не страда, макар че са знаели, че той умира. Ето по този метод хората са се грижели за огромните композитори, за огромните звезди, тъй като Верди е бил звезда. “Ла Скала " е велико място, велика сцена, също по този начин сложна акустически сцена, публиката е претенциозна. Но когато публиката заобича някого, тя му го демонстрира.
С кои диригенти и в кои заглавия са най-запомнящите се за Вас Ваши изяви в “Ла Скала "?
Аз съм работила с доста диригенти. Но особено в “Ла Скала " със Зубин Мета, с Мюнг Вун Чунг, с Рикардо Шаи, с Кирил Петренко - диригент на Берлинска филхармония, с който през есента ще вземам участие в “Кавалерът на розата ", с Даниеле Гати. Пяла съм в “Дон Карлос ", “Симоне Боканегра ", “Аида ", “Ариадна от Наксос ", пяла съм доста концерти с оркестър, изнасяла съм рецитали с пиано и доста други. Трябва да кажа, че публиката е доста забавна, публиката обича освен италианската музика, само че и немската музика, което не е особено за всеки италиански оперен спектакъл.
С какви упования гледате към този толкоз специфичен за нас концерт във Варна на 29 април, с който ще закрием Европейския музикален фестивал и ще открием съпътстващата стратегия на ММФ “Варненско лято ", най-стария български фестивал? Как виждате Вашето партньорство с Марио Хосен като солист и диригент? Как ще се случи съгласно Вас този концерт?
На мен не ми се желае да се случва концертът, желае ми се да стане. Марио Хосен е един доста забавен човек. Познавам го към този момент близо 35 години, от времето, когато той беше студент в Пловдив, един превъзходен млад цигулар, който беше толкоз надарен, че всички имахме очаквания за него.
Още по това време той превъзходно изпълняваше концертите на Паганини, както и други виртуозни творби. Така че аз доста добре знам на какво е кадърен Марио Хосен. Зарадвах се, когато ми се обади предходната година с концепцията да създадем този концерт. Аз кардинално не съм бароков артист, само че Барокът не ми е отдалечен като жанр. Аз съм цигулар, който е свирил и в оркестър, учейки всичките години, които са нужни да се изучи един инструмент. Завършила съм висшето си обучение в музикалната академия в Пловдив. Това значи, че композитори като Бах, Хендел и цялата плеяда барокови създатели, са основа в образованието на един инструменталист. Един цигулар няма по какъв начин да върви напред, в случай че не е минал през партитите, сонатите на Бах, които са като основа в инструменталната специфичност и стилистичното знание. Така че аз ще си доставя голямо наслаждение и наслада да изпея тези три превъзходни арии - две от Хендел и една от Бах. Такъв един концерт в навечерието на Великден на мен персонално ще ми даде ентусиазъм и доста наслада.
Казвате наслада, само че в действителност това са едни творби, които са свързани с тестванията, с пречистващата светлина на вярата, това са възвисяващи духа творения. И е доста знаково, че концертът ще бъде в навечерието на Великден. Какво обръщение ще изпратите на варненската аудитория с мисъл за най-големия християнски празник?
На мен ми се желае ние като хора, които имаме някакво отношение към вярата и Бога, да знаем, че тези тествания са в действителност тежки, в смисъла освен на думите, а и на това, което значат действително. Но би трябвало да знаем, че тестванията би трябвало да носят и наслада, тъй като посредством тях ние най-малко мъничко се опитваме да се доближим до Бога. Всъщност това е смисълът на едно тестване. Да може посредством тестването да откликне душата на зова от страна на Бога към нас. Защото Бог е постоянно с нас и ни зове. Въпросът е ние да отворим душите си към него. И тъкмо това е доста хубаво, че ние ще осъществим такива творби в навечерието на Великден, в дните на Страстната седмица. Нищо по-красиво от това. Защото посредством музиката, която е огромно задоволство за душата, ние ще можем да отправим нашия поглед към Бога, нашия поглед към вярата, към небето, и по някакъв метод да сме съпричастни към това, което Исус Христос е направил за нас. Знаете ли, ние не можем да си представим какъв брой е било грубо, какъв брой е било ужасно, мъчително, унизително, нямам думи да го назова. Това може би са го изживели апостолите и всички мъченици, които след кръстната гибел на Исус Христос са поели този път. Но въпреки това няма потребност човек да е безусловно страдалец във физическия смисъл на думата. Достатъчно е по някакъв метод да реши да бъде правилен на този път. То е отново тип страдалчество, само че това страдалчество би трябвало да носи и наслада, тъй като то ни насочва към Създателя. Хубаво е човек да бъде с отворена душа - това е нещото, което ще ни води - да бъдем с отворени души.
...
Концертът се реализира с поддръжката на Италианския културен институт и Посолството на Италия в България и е под патронажа на Нейно превъзходителство госпожа Джузепина Дзара, дипломат на Италия в България.
Само до 18 април е дейна супер промоция на билетите за концерта - купувате 2 билета, спестявате 30 лева от постоянните цени. Налични са билети на постоянни цени от 60 до 100 лева Могат да се купят от Билетния център на ФКЦ, както и онлайн от уеб страницата на ФКЦ.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ