С приключването на войната в Сирия някои наблюдатели виждат възможен

С приключването на войната в Сирия някои наблюдаващи виждат вероятен и даже евентуален съюз на Русия с Турция и Иран в Близкия изток. Те виждат възходящо властническа Русия и Иран обединени с властническа Турция да преобладават в Близкия изток.

Тази вероятност прави две огромни страни и един съюз най-нещастни. Първата страна, несъмнено, са Съединените щати, които преобладават в Близкия изток от няколко десетилетия. Те са недоволни от възхода на коренно ислямисткия Иран, възраждането на Русия, победена от американската суперсила през Студената война, и отдръпването на Турция от основната й роля в проведената от американците НАТО.

След това идва Израел, който има най-силната военна мощ в Близкия изток, най-хубавите високи технологии и е единствената народна власт в района. Той е неудовлетворен от вероятността Русия да се сплоти с някогашната другарска Турция и враждебния Иран, с цел да се сътвори шиитска дъга в района. Още по-лошо, дребният Израел е изправен пред вероятността да бъде по средата, обграден от редица врагове, подсилени от огромна мощ като Русия и междинни сили като Иран и Турция.

Най-накрая са сунитските врагове на Иран. Те не виждат Иран като съдружник, а като смъртен зложелател. Саудитска Арабия, един от техните водачи, счита Ислямска република Иран за максимален зложелател. Току-що Анкара се съгласи да купи оръжия за 3 милиарда $ от Русия. По същия метод египтяните си спомнят с трогване Русия като снабдител на оръжия на Египет на стойност десетки милиарди долари от 1955 до 1977 година

Руснаците няма да се усещат удобно с турците, с които са водили 10 войни в продължение на няколко епохи, както и с армиите на Персийската империя, които те победиха четири пъти през последните два века. Персийската империя и Османската турска империя са били главните районни врагове на царска Русия. От своя страна е малко евентуално Турция да се откаже от специфичната си роля в НАТО.

Руснаците не биха виждали безусловно враговете на Иран и Турция като свои врагове. Всъщност Русия, даже по време на руската ера, се е трансформирала в отношението си към Израел. През 1947 година гласовете на Русия и нейните източноевропейски спътници са жизненоважни за гласуването на израелската самостоятелност. Ранните водачи на Израел са съветски евреи, като Давид Бен-Гурион, Хаим Вайцман и Голда Меир. Ционизмът и социализмът, олицетворени от Лейбъристката партия, са основани в царска Русия в края на XIX век. Повече от един милион съветски евреи са се преместили в Израел след рухването на Съветския съюз през 90-те години на предишния век. Само в Израел министърът на защитата би могъл да бъде човек, роден и израснал в Съветския съюз - Авигдор Либерман. Когато бях в Москва в съветското външно министерство, попитах посланик къде би желал той да бъде изпратен след Вашингтон. Той сподели: "Разбира се Израел".

Освен това президентът Владимир Путин е първият съветски държавен глава след Ленин, който е харесвал семитите. Путин посети Израел два пъти,а министър председателят Бенямин Нетаняху посети Русия шест пъти за малко повече от две години. Като юноша в Санкт Петербург той е бил непосредствен с еврейския си треньор по битка и неговата гимназиална учителка. Когато Путин посети Израел през 2005 година и разбра какъв брой бедна е някогашната му учителка, той й купи апартамент. Той разреши нов еврейски музей в Москва и даже помоли съветските евреи да се завърнат в Русия. Той приказва постоянно с Нетаняху и съветския основен равин в Москва. Дори доста от неговите олигарси са евреи.

Израел е огромна военна мощ, измежду челните 10 в света и номер 1 в Близкия изток. Съобщава се, че има 80-100 атомни бомби, които могат да се доставят по въздух, море и земя. Също по този начин има една от петте най-големи разследващи организации в света. Освен това в наши дни голям брой сунитски страни - Египет, Йордания, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и народът без страна – кюрдите, работят с израелци.

Следователно заради доста аргументи този руско-турско-ирански съюз е вероятен, само че не е евентуален. /БГНЕС

----------

Джонатан Аделман, професор в Денвърския университет, в. “Джерусалем пост “.