Бялата рокля с български шевици превърна Деница в най-красивата абитуриентка във Велико Търново
С приказна бяла рокля с български шевици отиде на бала си красивата Деница Георгиева, която тази година приключи Професионалната гимназия по туризъм „ Д-р Васил Берон “ във Велико Търново. Тя видяла роклята в последния миг в съветски уебсайт и доста я харесала. Тоалетът обаче коствал 1000 $ и тя решила да предложи на своя позната шивачка да опита да й го измайстори в български вид. Дизайнерката Петромира Илиева се въодушевила на мига и съумяла да сътвори същинско съвършенство за тийнейджърката. „ Когато Петя видя модела, сподели, че ще го направи, само че като за мен. Каза, че тъй като съм дребничка и слабичка, няма да ми отива натруфена национална носия, а права и семпла бяла рокля с български шевици “, споделя Деница, която се доверила на своята шивачка и на бала си събра очите на своите учители, съученици и на цялото голям брой търновци, които се събраха към аления килим да приветстват зрелостниците, написа " Борба ".
„ Падам си родолюбец и мечтаех тъкмо по този начин да се появя на бала си. Преди две години видях едно момиче с рокля с национални претекстове и доста ми хареса. Оттогава си знам, че няма да облека нищо по-различно. Мама и баща одобриха решението ми с горделивост и бяха щастливи от избора ми “, споделя още момичето. Въпреки че знаела какво тъкмо желае Деница, майка й, като всяка майка на зрелостник, почнала да приказва за бала на щерка си още през януари. „ Все ми повтаряше, че е време да тръгнем да търсим рокля, да не е в последния миг, само че при мен всичко се случва на ръба и инцидентно. И по този начин се подредиха нещата и с роклята за бала. Аз по този начин избрах и учебното заведение, което приключих – не ми беше първото предпочитание, попаднах там някак без да желая “, усмихва се Деница.
Понеже е влюбена в Русия и съветската просвета, първото й предпочитание било да учи в езикова гимназия в паралелката по британски и съветски език. Но не я приели там, а в тази по френски и британски. Тогава Деница, преди малко приключила седми клас, претърпяла тежко „ неуспеха си “, била разочарована и огорчена, че желанието й не се сбъднало. Тогава се намесила майка й и й предложила да се запише в гимназията по туризъм, с цел да има специалност, когато приключи учебно заведение.
Сега Дени е безапелационна, че не съжалява нито за момент за втория си избор. В X клас почнала да учи съветски език и в този момент го знае много по-добре от приятелката си, която съумяла да влезе в паралелката с съветски и британски. Освен това получила шанса да взе участие в европейски планове и по този начин да обиколи страни като Италия, Франция, Русия и Англия. Всъщност амбициозната и работлива Деница съумяла да се включи във всички планове, по които гимназията й работила. Пътуванията и презентациите, които трябвало да направи, срещите с връстници от други страни трансформирали радикално тийнейджърката. „ Преди бях безмълвна, затворена, бързо се сконфузвах. Сега не могат да ми затворят устата “, изрича на един мирис красивото момиче, което предходната година върви до Страсбург. Деница била част от тим, който взел участие в съревнование на Евроскола и децата съумели да завоюват посещаване на Европейския парламент в Страсбург. Там точно Деница била тази, която показала на британски по най-емоционалния метод страната, града и учебното заведение си. И направила това единствено за три минути, тъй като подобен бил регламентът.
Няколко месеца по-късно получила грамота за чудесно показване на националния исторически конкурс, проведен от фондация „ Ценности” с есе „ Живот на ръба”.
Тази година, месец преди да приключи учебно заведение, Дени взела участие в съревнование на фондация „ Дарби “ на тематика „ Образование на бъдещето “. Екипът, в който Деница била включена, трябвало да приготви презентации на британски език за шест от най-елитните задгранични университети и да дават отговор на въпроси, свързани с бъдещото им кариерното развиване. Децата се справили чудесно и получили предложение за образование и стипендии от университета в Ковънтри, Англия.
„ Исках да се запиша в университета в Ковънтри и да продължа да изучавам туризъм, тъй като в гимназията приключих такава компетентност – „ Организация на хотелиерството “. Обаче закриха курса, който си бях избрала. Те незабавно ми предложиха друга стратегия, само че специалността ми е непостижима. Трябват ми 10 000 паунда единствено за таксата, в случай че приема тяхното предложение “, споделя Дени. Тя даже се явила на езиков тест, който й обезпечава стипендия от 1500 паунда. Издържала го, спечелила стипендията, само че все пак се отказала от Англия, тъй като няма по какъв начин да се оправи с таксата там. Не желае обаче да прави взаимни отстъпки и да учи в София или Варна, където има съвсем същите специалности, за които тя мечтае. „ Имам другари, които към този момент учат там. Не споделям, че образованието в България е неприятно. Както към този момент ти признах, съм родолюбец, само че желая в действителност да изучавам. Затова съм решила да е в чужбина, пък после… ще забележим “, споделя момичето.
Дени е разочарована и от матурите, на които се явила, от обикновеното равнище, на което са били и двата й теста – и този по български език, и този по британски език. Това обикновено равнище обезсмисля труда ми в учебно заведение. Освен това учителите ни споделиха, че изпитите на седми клас са били по-сложни от нашите, подвига плещи Дени.
Затова тя е решила да пропусне една година и да не записва в никой университет, до момента в който не откри своя курс.
През тази една година Деница ще учи съветски език. Миналата година тя представяла гимназията си на Международна конференция на асоциираните към ЮНЕСКО учебни заведения в сибирския град Ханти-Мансийск. Това остава и най-интересният план, в който е взела участие като ученичка. „ О, беше такова прекарване. Хората са толкоз положителни, по този начин ни се радваха… Бяха организирали всичко по този начин, че да нямаме време да се мотаем, да си губим дните в нищоправене. Видях по какъв начин се забавляват моите връстници в Русия и съм възхитена. Свирят на китари, пеят, стихове си четат, не е като при нас купоните да приключват с алкохолни извращения “, споделя Деница.
Форумът имал спортен темперамент и тя спечелила първата премия за презентацията си за Ивановските скални манастири и флората и фауната към тях. Дени и нейната класна Нели Георгиева тогава били единствените представители на България в тази международна ученическа среща. Когато тръгнали да се прибират към България, се оказало, че би трябвало да създадат няколкочасов престой в Москва. За да им бъде добре и да видят всичко най-интересно, уредниците им пратили лидер и специфичен преводач за Дени. Така дребната групичка минала 15 км за няколко часа, а тийнейджърката се прибрала в родния си Лясковец, вечно влюбена в Русия.
Приложна логика на психиката обича да чете Деница Георгиева и употребява всяка свободна минута, с цел да потъне в някоя книга.
Казва, че е жадна да опита доста неща, по тази причина желае да работи работа, която да е прочувствена, да е непрекъснато предизвикателство. Задължително да не е обвързвана с дълго стоене в офис и да има опция да се среща и контактува с доста хора. „ Но съм оставила нещата да ми се случват, тъй като съм схванала, че едно възнамерявам, става второ, пък върша нещо напълно друго “, усмихва се Деница.
„ Падам си родолюбец и мечтаех тъкмо по този начин да се появя на бала си. Преди две години видях едно момиче с рокля с национални претекстове и доста ми хареса. Оттогава си знам, че няма да облека нищо по-различно. Мама и баща одобриха решението ми с горделивост и бяха щастливи от избора ми “, споделя още момичето. Въпреки че знаела какво тъкмо желае Деница, майка й, като всяка майка на зрелостник, почнала да приказва за бала на щерка си още през януари. „ Все ми повтаряше, че е време да тръгнем да търсим рокля, да не е в последния миг, само че при мен всичко се случва на ръба и инцидентно. И по този начин се подредиха нещата и с роклята за бала. Аз по този начин избрах и учебното заведение, което приключих – не ми беше първото предпочитание, попаднах там някак без да желая “, усмихва се Деница.
Понеже е влюбена в Русия и съветската просвета, първото й предпочитание било да учи в езикова гимназия в паралелката по британски и съветски език. Но не я приели там, а в тази по френски и британски. Тогава Деница, преди малко приключила седми клас, претърпяла тежко „ неуспеха си “, била разочарована и огорчена, че желанието й не се сбъднало. Тогава се намесила майка й и й предложила да се запише в гимназията по туризъм, с цел да има специалност, когато приключи учебно заведение.
Сега Дени е безапелационна, че не съжалява нито за момент за втория си избор. В X клас почнала да учи съветски език и в този момент го знае много по-добре от приятелката си, която съумяла да влезе в паралелката с съветски и британски. Освен това получила шанса да взе участие в европейски планове и по този начин да обиколи страни като Италия, Франция, Русия и Англия. Всъщност амбициозната и работлива Деница съумяла да се включи във всички планове, по които гимназията й работила. Пътуванията и презентациите, които трябвало да направи, срещите с връстници от други страни трансформирали радикално тийнейджърката. „ Преди бях безмълвна, затворена, бързо се сконфузвах. Сега не могат да ми затворят устата “, изрича на един мирис красивото момиче, което предходната година върви до Страсбург. Деница била част от тим, който взел участие в съревнование на Евроскола и децата съумели да завоюват посещаване на Европейския парламент в Страсбург. Там точно Деница била тази, която показала на британски по най-емоционалния метод страната, града и учебното заведение си. И направила това единствено за три минути, тъй като подобен бил регламентът.
Няколко месеца по-късно получила грамота за чудесно показване на националния исторически конкурс, проведен от фондация „ Ценности” с есе „ Живот на ръба”.
Тази година, месец преди да приключи учебно заведение, Дени взела участие в съревнование на фондация „ Дарби “ на тематика „ Образование на бъдещето “. Екипът, в който Деница била включена, трябвало да приготви презентации на британски език за шест от най-елитните задгранични университети и да дават отговор на въпроси, свързани с бъдещото им кариерното развиване. Децата се справили чудесно и получили предложение за образование и стипендии от университета в Ковънтри, Англия.
„ Исках да се запиша в университета в Ковънтри и да продължа да изучавам туризъм, тъй като в гимназията приключих такава компетентност – „ Организация на хотелиерството “. Обаче закриха курса, който си бях избрала. Те незабавно ми предложиха друга стратегия, само че специалността ми е непостижима. Трябват ми 10 000 паунда единствено за таксата, в случай че приема тяхното предложение “, споделя Дени. Тя даже се явила на езиков тест, който й обезпечава стипендия от 1500 паунда. Издържала го, спечелила стипендията, само че все пак се отказала от Англия, тъй като няма по какъв начин да се оправи с таксата там. Не желае обаче да прави взаимни отстъпки и да учи в София или Варна, където има съвсем същите специалности, за които тя мечтае. „ Имам другари, които към този момент учат там. Не споделям, че образованието в България е неприятно. Както към този момент ти признах, съм родолюбец, само че желая в действителност да изучавам. Затова съм решила да е в чужбина, пък после… ще забележим “, споделя момичето.
Дени е разочарована и от матурите, на които се явила, от обикновеното равнище, на което са били и двата й теста – и този по български език, и този по британски език. Това обикновено равнище обезсмисля труда ми в учебно заведение. Освен това учителите ни споделиха, че изпитите на седми клас са били по-сложни от нашите, подвига плещи Дени.
Затова тя е решила да пропусне една година и да не записва в никой университет, до момента в който не откри своя курс.
През тази една година Деница ще учи съветски език. Миналата година тя представяла гимназията си на Международна конференция на асоциираните към ЮНЕСКО учебни заведения в сибирския град Ханти-Мансийск. Това остава и най-интересният план, в който е взела участие като ученичка. „ О, беше такова прекарване. Хората са толкоз положителни, по този начин ни се радваха… Бяха организирали всичко по този начин, че да нямаме време да се мотаем, да си губим дните в нищоправене. Видях по какъв начин се забавляват моите връстници в Русия и съм възхитена. Свирят на китари, пеят, стихове си четат, не е като при нас купоните да приключват с алкохолни извращения “, споделя Деница.
Форумът имал спортен темперамент и тя спечелила първата премия за презентацията си за Ивановските скални манастири и флората и фауната към тях. Дени и нейната класна Нели Георгиева тогава били единствените представители на България в тази международна ученическа среща. Когато тръгнали да се прибират към България, се оказало, че би трябвало да създадат няколкочасов престой в Москва. За да им бъде добре и да видят всичко най-интересно, уредниците им пратили лидер и специфичен преводач за Дени. Така дребната групичка минала 15 км за няколко часа, а тийнейджърката се прибрала в родния си Лясковец, вечно влюбена в Русия.
Приложна логика на психиката обича да чете Деница Георгиева и употребява всяка свободна минута, с цел да потъне в някоя книга.
Казва, че е жадна да опита доста неща, по тази причина желае да работи работа, която да е прочувствена, да е непрекъснато предизвикателство. Задължително да не е обвързвана с дълго стоене в офис и да има опция да се среща и контактува с доста хора. „ Но съм оставила нещата да ми се случват, тъй като съм схванала, че едно възнамерявам, става второ, пък върша нещо напълно друго “, усмихва се Деница.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ