С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services

С приемането на Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act – DSA) Европейският съюз (ЕС) вкара цялостна и единна рамка за контролиране на онлайн средата, която да отговори на трансграничния темперамент на цифровите услуги и на повишеното въздействие на огромните онлайн платформи върху стопанската система, публичния спор и разпространяването на информация. Регламентът размени остарялата Директива за електронната търговия от 2000 година, която се оказа неприложима към среда, доминирана от логаритми, онлайн пазари с огромен размер, обществени мрежи и нови форми на дезинформация.

Актът беше препоръчан от Европейската комисия (ЕК) в края на 2020 година след необятен публичен съвещателен развой, признат дефинитивно през 2022 година и стартира да се ползва поетапно – за доста огромните онлайн платформи и търсачки още от лятото на 2023 година, а в цялостен размер за всички посреднически услуги от 17 февруари 2024 година Тъй като цифровите услуги действат трансгранично, регламентът е признат непосредствено на европейско ниво и вкарва идентични правила за всички страни членки, за да се избегне фрагментация сред националните режими.

Основни отговорности за платформите и отбрана на потребителите

Законодателният акт за цифровите услуги обгръща всички посреднически услуги – от интернет снабдители и хостинг платформи до обществени мрежи, онлайн пазари, платформи за шерване на наличие и рекламни системи. Най-строгите условия се ползват към така наречен доста огромни онлайн платформи и доста огромни онлайн търсачки, които доближават минимум 45 млн. консуматори в Европейски Съюз и имат редовно влияние върху вътрешния пазар.

Регламентът вкарва отговорности за ефикасни механизми за докладване на нелегално наличие, работа с доверени податели на сигнали и транспарантни процедури при унищожаване или ограничение на наличие. Потребителите получават право на информация и на обжалване посредством вътрешни и извънсъдебни механизми. Онлайн пазарите са задължени да разпознават търговците, да ревизират информацията за предлаганите артикули и да осведомят потребителите при открити нарушавания.

Съществен е акцентът върху прозрачността на логаритмите за препоръчване на наличие и върху рекламните практики. Въвеждат се ограничавания за таргетирана реклама към малолетни и възбрана за потребление на чувствителни персонални данни за рекламни цели. Регламентът планува и механизъм за реакция при рецесии, който разрешава краткотрайно налагане на спомагателни отговорности при съществени закани за публичната сигурност.

Европейският модел на контрол и ролята на Европейска комисия

Прилагането на акта се основава на двустепенен модел. Европейска комисия упражнява директен контрол върху доста огромните онлайн платформи и търсачки, до момента в който във всяка страна членка действа народен координатор за цифровите услуги, виновен за използването на разпоредбите по отношение на останалите снабдители и за разглеждането на тъжби от консуматори. Координацията сред националните органи се реализира посредством Европейския съвет за цифрови услуги и посредством системата за продан на информация AGORA.

По думите на евродепутата Ева Майдел Европейска комисия към този момент не е единствено наблюдаващ, а разполага с директни пълномощия по отношение на огромните софтуерни компании. В за гарантиране на спазването на европейските правила. Националните институции, в това число регулаторите в България, имат роля да събират информация и да алармират за хипотетични нарушавания, до момента в който Комисията разполага с принадлежности за инспекции и официални процедури.

България: създаване на националната рамка и ролята на КРС

В България народен координатор по използването на Акта за цифровите услуги е Комисията за контролиране на известията (КРС). Подготовката за тази роля стартира през 2023 година, като с решения на Министерския съвет от февруари 2023 година и юни 2024 година КРС е публично избрана за координатор. От 1 ноември 2024 година в комисията действа профилирана дирекция за използването на регламента,.

С промените в Закона за електронните известия, обнародвани през ноември 2025 година, е основана цялостна национална правна рамка, която дава експлицитни надзорни пълномощия на КРС. Те включват осъществяване на инспекции, условие на данни, узаконяване на органи за извънсъдебно решение на разногласия и даване на статут на доверени податели на сигнали и тествани откриватели. От комисията акцентират, че използването на акта е комплициран и динамичен развой, който изисква непрекъснато надграждане на експертния и техническия потенциал, както и тясна съгласуваност с други национални и европейски институции.

Потребителският фокус: оценката на КЗП и пазарната подготвеност

Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) играе основна роля в потребителското измерение на Акта за цифровите услуги., че по-големите онлайн платформи и търговци в България демонстрират по-висока степен на подготвеност за сходство с новите правила, до момента в който по-малките онлайн магазини и продавачите в обществените мрежи по-често срещат усложнения, свързани с идентификацията, прозрачността и публикуването на ясни правила за модериране и алгоритмични рекомендации.

КЗП регистрира умерено повишаване на сигналите за подправени онлайн магазини, което се свързва главно с по-високата осведоменост на потребителите. Най-чести проблеми се следят при електроника, козметика и хранителни добавки, облекло и абонаментни услуги. Комисията ще следи за нарушавания, свързани с таргетиране на малолетни и уязвими групи, и ще употребява рекламните регистри, които платформите са задължени да поддържат, за целенасочени инспекции.

Защитата на малолетните и дебатът в Европейския парламент

На европейско ниво използването на Акта за цифровите услуги е придружено от деен спор за въздействието на обществените мрежи върху младежите. В свързани с възрастови ограничавания, подвеждащ маркетинг от инфлуенсъри и дизайн на платформи, който може да води до пристрастяване. Част от евродепутатите упорстват от години за по-строги и хармонизирани правила, до момента в който други показват запаси заради опасности за персоналната цялост, пропорционалността и практическата употреба на централизирани механизми за възрастова инспекция.

Провелият се през декември спор се разглеждаше като част от по-широка законодателна вероятност и се чака да повлияе върху бъдещи начинания на Европейска комисия, в това число проверката на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и подготвяния Акт за цифрова правдивост.

Практическо използване в Европейски Съюз: разнообразни национални профили и първи наказания

След влизането в цялостна мощ на регламента. В другите страни се обрисуват характерни национални профили – Ирландия като център на трансграничния контрол поради концентрацията на европейските централи на огромни платформи, Франция с фокус върху прозрачността, дезинформацията и онлайн търговията, и Германия с приоритет върху достъпа на самостоятелни откриватели до данни на платформите. По данни на немската Федерална мрежова организация от май 2024 година до края на 2025 година са постъпили към 850 тъжби, главно свързани с процедурите за сигнализиране и претекстовете за решенията на платформите.

Европейската комисия показва корав метод и по отношение на страни членки, които не са обезпечили задоволителни пълномощия или санкционни режими, както и по отношение на огромни платформи, против които към този момент се водят публични производства за нарушавания на отговорностите по регулацията. Тези дейности демонстрират, че регламентът действа освен като рамка, само че и като инструмент за действително правоприлагане.

Към началото на 2026 година използването на Законодателния акт за цифровите услуги в Европейски Съюз все по-ясно се мери не с формалното съществуване на правила или назначени органи, а със способността на институциите да реагират дейно, да координират дейностите си и да реализират проверими резултати в онлайн средата. Заедно с Акта за цифровите пазари и останалите детайли от цифровия пакет на Европейски Съюз Актът за цифровите услуги оформя нов модел на европейско контролиране, който цели да съчетае свободата на изложение, отбраната на потребителите и по-високо равнище на сигурност и отчетност в цифровото пространство.