Министерството на финансите подготвя нов удължителен бюджет
С приближаването на 10 юни въпросът какво се случва с финансите на страната и ще може ли тя да се разплащата безпроблемно участва все по-настоятелно в медиите. Причината е, че на тази дата ще спре действието на в този момент настоящия удължителен закон на бюджет 2022, който разрешава на държавното управление да се разплаща обикновено, до момента в който няма признат финансов проект за годината. А подобен най-малко към този момент не се задава на хоризонта, поради задълбочаващата се политическа рецесия.
С приближаването на 10 юни въпросът какво се случва с финансите на страната и ще може ли тя да се разплащата безпроблемно участва все по-настоятелно в медиите. Причината е, че на тази дата ще спре действието на в този момент настоящия удължителен закон на бюджет 2022, който разрешава на държавното управление да се разплаща обикновено, до момента в който няма признат финансов проект за годината. А подобен най-малко към този момент не се задава на хоризонта, поради задълбочаващата се политическа рецесия.
Тази седмица служебният кабинет ще внесе в Народното събрание нов план за второ удължение на действието на миналогодишния бюджет стана ясно от думите на премиера Гълъб Донев. Междувременно - проекторешение за установяване на спомагателен период за събиране на доходи, осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния. То - жестоко казано, ще развърже ръцете на страната да прави заплащания след 10 юни до момента в който се одобри бюджет за 2023 година Или пък нов удължителен закон.
Защо е нужно
В проекторешението (което не е удължителен закон) се показва, че страната ще продължи да може да прави разноски и прехвърляния, които са равни на миналогодишните плюс всички нови разноски, признати със закон. Такъв да вземем за пример е индексирането на пенсиите от 1 юли с 12%. Това решение ще работи до приемането на Бюджет 2023 като то извършва условията на Закона за обществените финанси.
Реклама
В него се показва още в какъв ред държавното управление ще може да прави заплащания от държавния бюджет: първо са тези, свързани с обслужване на държавния дълг и за вноската на България в бюджета на ЕС; следват прехвърляния за правосъдната власт, социалноосигурителните фондове, общините, сметките за средства от Европейска комисия на Националния фонд и на Държавен фонд " Земеделие ", Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия и БНР.
Този документ може да се одобри относително бързо от Народното събрание, защото не изисква две четения в отраслова комисия и в зала. Той обаче няма да реши проблеми, които биха зародили при продължителното му използване и при нови парламентарни избори. Причината е, че до момента в който няма признат бюджет, кабинетът няма право да поема нов дълг, с който да финансира разноските си. В същото време финансите на страната към този момент са на минус и настоящите приходи са незадоволителни.
В подобен миг държавното управление нормално може да употребява насъбраните средства във фискалния запас. Част от тях са целеви, само че през годината те служат като тип оборотни средства за страната вместо тя да взима краткосрочни заеми, върху които се дължат и лихви.
При гласуването на удължителния закон обаче депутатите сложиха ограничаване страната да не може да употребява настоящо средствата по единната сметка на Сребърния фонд и на средствата на Европейски Съюз. Те са образец за такива целеви средства, които са част от фискалния запас. В случай като настоящия обаче - когато няма признат бюджет и не може да се потърси външно финансиране, в един миг
Реклама страната може да изпадне в ликвидна рецесия
Затова и от Министерството на финансите приготвят нов удължителен закон, който да работи до момента в който не се одобри бюджет 2023. И упорства в него да отпадне това ограничаване за целевите сметки. Според специалистите във ведомството до момента в който няма признат финансов проект, " не може да бъде избран съответен размер на нужния нов дълг, защото той зависи от размера на бюджетното салдо, който се дефинира с годишния закон за държавния бюджет ".
Има и още една специфичност - до момента в който страната работи с удължителни бюджетни закони дефицитът продължава да пораства, защото няма ограничения за неговото ограничение. Така на процедура рискът България да финишира в края на годината с недостиг от над 6% от Брутният вътрешен продукт наподобява все по-реален. А това, с изключение на кардинално отрицателните сигнали за трайно утежняване на фискалната дисциплинираност, би могло да докара до процедура по свръхдефицит от Брюксел, което ще постави завършек на задачата България да влезе в еврозоната в околните години.
Свързани публикации Уроците от войната в Украйна за бюджетите за защита на Запада 30 май 2023, 12:45 Какво ще стане, в случай че Америка спре да заплаща дълга си 30 май 2023, 08:57 Кои са десетте компании с най-големи контракти по проекта за възобновяване 26 май 2023, 15:25 Българската стопанска система: Охлаждането стартира 19 май 2023, 07:29
С приближаването на 10 юни въпросът какво се случва с финансите на страната и ще може ли тя да се разплащата безпроблемно участва все по-настоятелно в медиите. Причината е, че на тази дата ще спре действието на в този момент настоящия удължителен закон на бюджет 2022, който разрешава на държавното управление да се разплаща обикновено, до момента в който няма признат финансов проект за годината. А подобен най-малко към този момент не се задава на хоризонта, поради задълбочаващата се политическа рецесия.
Тази седмица служебният кабинет ще внесе в Народното събрание нов план за второ удължение на действието на миналогодишния бюджет стана ясно от думите на премиера Гълъб Донев. Междувременно - проекторешение за установяване на спомагателен период за събиране на доходи, осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния. То - жестоко казано, ще развърже ръцете на страната да прави заплащания след 10 юни до момента в който се одобри бюджет за 2023 година Или пък нов удължителен закон.
Защо е нужно
В проекторешението (което не е удължителен закон) се показва, че страната ще продължи да може да прави разноски и прехвърляния, които са равни на миналогодишните плюс всички нови разноски, признати със закон. Такъв да вземем за пример е индексирането на пенсиите от 1 юли с 12%. Това решение ще работи до приемането на Бюджет 2023 като то извършва условията на Закона за обществените финанси.
Реклама
В него се показва още в какъв ред държавното управление ще може да прави заплащания от държавния бюджет: първо са тези, свързани с обслужване на държавния дълг и за вноската на България в бюджета на ЕС; следват прехвърляния за правосъдната власт, социалноосигурителните фондове, общините, сметките за средства от Европейска комисия на Националния фонд и на Държавен фонд " Земеделие ", Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия и БНР.
Този документ може да се одобри относително бързо от Народното събрание, защото не изисква две четения в отраслова комисия и в зала. Той обаче няма да реши проблеми, които биха зародили при продължителното му използване и при нови парламентарни избори. Причината е, че до момента в който няма признат бюджет, кабинетът няма право да поема нов дълг, с който да финансира разноските си. В същото време финансите на страната към този момент са на минус и настоящите приходи са незадоволителни.
В подобен миг държавното управление нормално може да употребява насъбраните средства във фискалния запас. Част от тях са целеви, само че през годината те служат като тип оборотни средства за страната вместо тя да взима краткосрочни заеми, върху които се дължат и лихви.
При гласуването на удължителния закон обаче депутатите сложиха ограничаване страната да не може да употребява настоящо средствата по единната сметка на Сребърния фонд и на средствата на Европейски Съюз. Те са образец за такива целеви средства, които са част от фискалния запас. В случай като настоящия обаче - когато няма признат бюджет и не може да се потърси външно финансиране, в един миг
Реклама страната може да изпадне в ликвидна рецесия
Затова и от Министерството на финансите приготвят нов удължителен закон, който да работи до момента в който не се одобри бюджет 2023. И упорства в него да отпадне това ограничаване за целевите сметки. Според специалистите във ведомството до момента в който няма признат финансов проект, " не може да бъде избран съответен размер на нужния нов дълг, защото той зависи от размера на бюджетното салдо, който се дефинира с годишния закон за държавния бюджет ".
Има и още една специфичност - до момента в който страната работи с удължителни бюджетни закони дефицитът продължава да пораства, защото няма ограничения за неговото ограничение. Така на процедура рискът България да финишира в края на годината с недостиг от над 6% от Брутният вътрешен продукт наподобява все по-реален. А това, с изключение на кардинално отрицателните сигнали за трайно утежняване на фискалната дисциплинираност, би могло да докара до процедура по свръхдефицит от Брюксел, което ще постави завършек на задачата България да влезе в еврозоната в околните години.
Свързани публикации Уроците от войната в Украйна за бюджетите за защита на Запада 30 май 2023, 12:45 Какво ще стане, в случай че Америка спре да заплаща дълга си 30 май 2023, 08:57 Кои са десетте компании с най-големи контракти по проекта за възобновяване 26 май 2023, 15:25 Българската стопанска система: Охлаждането стартира 19 май 2023, 07:29
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ