Рецензия “Козият рог” от Мария Русанова
С премиерата на балета „ Козият рог “ на 23.10. т.г. в Русе проф. Петър Луканов означи своята 91-годишнина. Има нещо съдбовно в това събитие, обединило знакова персона, знакова творба и знаково място. Русе е градът, от който в далечната 1955 година стартира пътя си към звездите именитият ни хореограф, на русенска сцена реализира и първите си постановки. „ Козият рог “ е балет-епопея, балет, който няма аналог в историята на българския танцов спектакъл, най-бляскавата драгоценност в богатото креативно завещание на проф. Луканов. А за проф. Луканов каквото и да се каже, ще е малко. Личност-епоха, не просто създател на безчет шедьоври, а създател на балетната ни история.
Петър Луканов е хореограф с мащаб, за който няма неразучени полета в необятния свят на танца, само че негова запазена марка са огромните сюжетни модерни спектакли – „ Легенда за любовта “, „ С обич за любовта “, „ Ромео и Жулиета “, Парижката света Богородица “. Безспорен е приносът на огромния ни създател към българската танцова драматургия. „ Дъщерята на Калояна “, „ Нестинарка “, „ Хайдушка ария “ и най-много „ Козият рог “ са ярки самобитни спектакли с напълно български сюжет, музика и хореография, без които не можем да си представим националния ни балетен спектакъл. Музикалност, въображение, нюх за драматичност, вродено умеене за пластично извайване на облиците – доста са качествата на гения му, само че сякаш от най-силните е умеенето да споделя посредством придвижвания – забавно, увлекателно, завладяващо. Балетът „ Козият рог “ в най-голяма степен илюстрира достолепията на Петър Луканов.
Още от първата си поява през 1983 година на сцената на Софийската опера постановката „ Козият рог “ е обречена на триумф. Съчетаването на сюжет (едноименния роман на Николай Хайтов), музика (Красимир Кюркчийски) и хореография (Петър Луканов) може да значи единствено едно – шедьовър. Това е театър, на който феновете не помнят, че гледат балет. И най-запалените фенове на техническата виртуозност стопират да броят пируети и да обръщат внимание на високите скокове и естествените данни. Всички в залата наблюдават със спотаен мирис протичащото се, а на трагичния край сълзите не са изключение. Единодушно „ Козият рог “ е разгласен за най-българския балет, а мястото му в репертоара не се слага под подозрение.
Чест прави на управлението на Русенската опера и в частност на художествения началник на балета на операта Весела Василева, че избра точно тази изключителна творба, с цел да означи годишнината на изтъкнатия ни хореограф. Освен че е отговарящ метод да се отдаде респект на проф. Луканов, Русенската сцена се снабди със театър, трансформирал се в класическо завещание на българския балетен репертоар, а русенската аудитория ще има удоволствието да се радва на тази разтърсваща и мощно въздействаща танцова драма.
Още от времето на основаването си постановката се радва на голям зрителски интерес, който не стихва към този момент съвсем четиридесет години. Към днешна дата спектакълът претърпява още три реализации – една в Русенска опера през 1997 година и две в Софийска национална опера и балет – през 2000 и 2006 година С всяка друга версия проф. Луканов работи с разнообразни екипи като художници, диригенти, актьори и трансформира танцовата си лексика в сходство с особеностите на изпълнителите и състава на трупите. Затова точно премира, а не възстановка е най-точното наименование на сегашното издание на хореографския шедьовър.
Подчертано драматургичен, разказът на Николай Хайтов ненапразно намира своята извънредно сполучлива кино, а в следствие и балетно-сценична реализация. Либретото на балета е дело на Милен Паунов и съхранява по идеален метод остро конфликтния заряд на творбата. Обикнатите от Хайтов тематики за насилието, отмъщението и любовта намират своя проницателен хореографски прочит, показан във внушителни танцови картини. „ И тази кървава история стартира с принуждение “ – това е началото на описа. „ Насилието ражда принуждение “ – формулира Петър Луканов главната концепция на спектакъла си, само че тематиката за насилието и експанзията, извънредно настояща през днешния ден, намира своето многостранно развиване в хода на постановката. В свят на свирепост любовта няма място, тя е обречена, а животът е един безконечен низ от насилия. Отмъщението, въпреки и заслужено, незабелязано завладява и погубва личността, обезсмисля се и се връща назад, сходно на бумеранг. В природата на индивида е да обича и да бъде обичан. И когато тази съществена полезност е погазена, спечелили няма, има единствено жертви и насилници, има гибел и злощастие. Драматургия, музика и хореография с героичен обсег градят внушенията си, пресъздавайки историческата атмосфера, носещи универсални човешки послания. Осемте картини, показани в две дейности, въздействащо и увлекателно илюстрират главните епизоди, като всеки от тях е пресъздаден с тъкмо открит пластически израз.
Забележителен е психологизмът в представянето на обособените персонажи. Всеки от тях си има прецизен хореографски портрет. Изключително запаметяващи са дуетите на Мария и Кара Иван, наситени с безпогрешни пластически елементи, изобразяващи душевното положение на героите. Ансамбловите подиуми като опожаряването на дома и недоволството на Лазар са шедьоври на националната танцово-симфонична драма. Безспорно най-ефектната и въздействаща сцена е финалът. Покъртителната сцена на самоубийството на основната героиня, последвано от картината на обезверения татко, висящ на чановете, като че ли разпънат сред небето и земята, е ненадмината като мощ на трагичното подстрекателство. Истински апотеоз на окаяната историческа орис на българина е финалът на балета „ Козият рог “ и хореографско-симфоничният облик се извисява до най-проникновените прозрения в българското изкуство.
Естествено, че атмосферата на Родопите и епохата на Османското господство не може да оживее без помощта на художника и сценографа. От времето на първата версия сценографията и костюмите претърпяват промени, само че остават главните детайли – завесата-символ, планината, чановете. Художници на спектакъла през годините са били имена като Иван Йорданов, Боянка Чомакова, Валентин Топенчаров, Васил Докев, Цветанка Петкова – Стойнова – имена с извънреден принос в родната оперно-балетна сценография. В актуалната версия художественото оформление бе поверено на Габриела Кърджилова. Може би заради липса на опит с огромни продукции, може би заради дефицит на средства (вечният проблем на болшинството културни институции) декорите несъмнено отстъпваха от тези на предходните постановки. Изкуствените материи, декоративно изглеждащите чанове не допринасяха за картината на историческа достоверност, която сценографията би трябвало да създаде. Костюмите, построени в по-пастелни и графични тонове, са сполучлива стилизация на националното облекло и с тази част от общото оформление на спектакъла младата художничка се е справила по-добре. Естествено, че творба като „ Козият рог “ е огромно предизвикателство за всеки сценограф, а работата с проф. Луканов несъмнено ще способства доста за израстването на Габриела Кърджилова, която е при започване на професионалния си път.
Един театър същински оживява с безапелационното актьорско пресъздаване на хореографския текст, а такова несъмнено имаше. Последната версия на „ Козият рог “ е изпълнена от актьори, които не са били родени, по времето на първата премиера. Верен на своя принцип да дава път на младите и този път проф. Луканов не промени на почерка си и повери функциите на актьори от най-новото попълнение в трупата. Както в доста от балетните театри в страната и трупата на Русенската опера не прави изключение, като е приела в редиците си доста задгранични реализатори.
.jpeg )
За пръв път в историята на балета „ Козият рог “ основните мъжки функции бяха поверени на чужденци. Красивият и грациозен италианец се превъплъти в ролята на Лазар, избраника на Мария. Голямото изобретение на проф. Луканов е японецът Масаки Такада за ролята на Кара Иван. „ В тази роля японският реализатор е стопроцентов българин “ – споделя изтъкнатият ни хореограф и е безусловно прав. С извънредно правилен нюх Масаки Такада пресъздава суровото великолепие на облика си. Мащабните скокове, внезапните придвижвания основават внушението за мощ и непреклонност. Впечатляваща е достоверността, която е постигнал в интерпретацията на този полкова български персонаж японският реализатор. Изключително нежна, излъчваща мекото зарево на старинна икона бе Станислава Караджова – Пенчева в интерпретацията си на Елина. С плавни пеещи придвижвания балерината пресъздаваше тъжната орис на героинята си. Цветелина Катрин Иванова е следващото изобретение на проф. Луканов и една от най-интересните изпълнителки на облика на Мария. В историята на балета доминират два вида тълкования, в които балерината е по-убедителна или в момчешкото преобразяване, или в лиричните подиуми на събудилата се женственост. Цветелина Катрин Иванова сплотява и двете лица на героинята си, събирайки в осъществяването си полюсни положения. Балерината демонстрира рядко срещаната, изключително за младата възраст, дарба за психичен подробност. Спонтанна и първична в пресъздаването на „ момчето “ Мария, лирична и женствена в дуетите с Лазар, същинска буря в недоволството на обичания си и с последвалия гибелен спор с Кара Иван – Цветелина Катрин Иванова показа героинята си зряло и безапелационно. Сред актьорските достижения на изпълнителския състав не може да бъде пропуснато името на Тияго Виктор. Младият бразилец извърши ролята на Хюсни, с такава сила и драматизъм, че мигновено притегли погледите към себе си. Хищните придвижвания, котешката пластика пресъздаваха естетично и виртуозно облика на звяра принудител.
И тази премиера бе посрещната с нестихващи овации. С „ Козият рог “ проф. Петър Луканов означи своя рожден ден. Вместо да получи дарове, огромният ни хореограф подари същински празник на русенската аудитория, само че самият той и цялостното му творчество са един скъп подарък за българската просвета. Дай, Боже, още дълги години да радва и въодушевява с наличието и с образеца си.
Мария Русанова
Петър Луканов е хореограф с мащаб, за който няма неразучени полета в необятния свят на танца, само че негова запазена марка са огромните сюжетни модерни спектакли – „ Легенда за любовта “, „ С обич за любовта “, „ Ромео и Жулиета “, Парижката света Богородица “. Безспорен е приносът на огромния ни създател към българската танцова драматургия. „ Дъщерята на Калояна “, „ Нестинарка “, „ Хайдушка ария “ и най-много „ Козият рог “ са ярки самобитни спектакли с напълно български сюжет, музика и хореография, без които не можем да си представим националния ни балетен спектакъл. Музикалност, въображение, нюх за драматичност, вродено умеене за пластично извайване на облиците – доста са качествата на гения му, само че сякаш от най-силните е умеенето да споделя посредством придвижвания – забавно, увлекателно, завладяващо. Балетът „ Козият рог “ в най-голяма степен илюстрира достолепията на Петър Луканов.
Още от първата си поява през 1983 година на сцената на Софийската опера постановката „ Козият рог “ е обречена на триумф. Съчетаването на сюжет (едноименния роман на Николай Хайтов), музика (Красимир Кюркчийски) и хореография (Петър Луканов) може да значи единствено едно – шедьовър. Това е театър, на който феновете не помнят, че гледат балет. И най-запалените фенове на техническата виртуозност стопират да броят пируети и да обръщат внимание на високите скокове и естествените данни. Всички в залата наблюдават със спотаен мирис протичащото се, а на трагичния край сълзите не са изключение. Единодушно „ Козият рог “ е разгласен за най-българския балет, а мястото му в репертоара не се слага под подозрение.
Чест прави на управлението на Русенската опера и в частност на художествения началник на балета на операта Весела Василева, че избра точно тази изключителна творба, с цел да означи годишнината на изтъкнатия ни хореограф. Освен че е отговарящ метод да се отдаде респект на проф. Луканов, Русенската сцена се снабди със театър, трансформирал се в класическо завещание на българския балетен репертоар, а русенската аудитория ще има удоволствието да се радва на тази разтърсваща и мощно въздействаща танцова драма.
Още от времето на основаването си постановката се радва на голям зрителски интерес, който не стихва към този момент съвсем четиридесет години. Към днешна дата спектакълът претърпява още три реализации – една в Русенска опера през 1997 година и две в Софийска национална опера и балет – през 2000 и 2006 година С всяка друга версия проф. Луканов работи с разнообразни екипи като художници, диригенти, актьори и трансформира танцовата си лексика в сходство с особеностите на изпълнителите и състава на трупите. Затова точно премира, а не възстановка е най-точното наименование на сегашното издание на хореографския шедьовър.
Подчертано драматургичен, разказът на Николай Хайтов ненапразно намира своята извънредно сполучлива кино, а в следствие и балетно-сценична реализация. Либретото на балета е дело на Милен Паунов и съхранява по идеален метод остро конфликтния заряд на творбата. Обикнатите от Хайтов тематики за насилието, отмъщението и любовта намират своя проницателен хореографски прочит, показан във внушителни танцови картини. „ И тази кървава история стартира с принуждение “ – това е началото на описа. „ Насилието ражда принуждение “ – формулира Петър Луканов главната концепция на спектакъла си, само че тематиката за насилието и експанзията, извънредно настояща през днешния ден, намира своето многостранно развиване в хода на постановката. В свят на свирепост любовта няма място, тя е обречена, а животът е един безконечен низ от насилия. Отмъщението, въпреки и заслужено, незабелязано завладява и погубва личността, обезсмисля се и се връща назад, сходно на бумеранг. В природата на индивида е да обича и да бъде обичан. И когато тази съществена полезност е погазена, спечелили няма, има единствено жертви и насилници, има гибел и злощастие. Драматургия, музика и хореография с героичен обсег градят внушенията си, пресъздавайки историческата атмосфера, носещи универсални човешки послания. Осемте картини, показани в две дейности, въздействащо и увлекателно илюстрират главните епизоди, като всеки от тях е пресъздаден с тъкмо открит пластически израз.
Забележителен е психологизмът в представянето на обособените персонажи. Всеки от тях си има прецизен хореографски портрет. Изключително запаметяващи са дуетите на Мария и Кара Иван, наситени с безпогрешни пластически елементи, изобразяващи душевното положение на героите. Ансамбловите подиуми като опожаряването на дома и недоволството на Лазар са шедьоври на националната танцово-симфонична драма. Безспорно най-ефектната и въздействаща сцена е финалът. Покъртителната сцена на самоубийството на основната героиня, последвано от картината на обезверения татко, висящ на чановете, като че ли разпънат сред небето и земята, е ненадмината като мощ на трагичното подстрекателство. Истински апотеоз на окаяната историческа орис на българина е финалът на балета „ Козият рог “ и хореографско-симфоничният облик се извисява до най-проникновените прозрения в българското изкуство.
Естествено, че атмосферата на Родопите и епохата на Османското господство не може да оживее без помощта на художника и сценографа. От времето на първата версия сценографията и костюмите претърпяват промени, само че остават главните детайли – завесата-символ, планината, чановете. Художници на спектакъла през годините са били имена като Иван Йорданов, Боянка Чомакова, Валентин Топенчаров, Васил Докев, Цветанка Петкова – Стойнова – имена с извънреден принос в родната оперно-балетна сценография. В актуалната версия художественото оформление бе поверено на Габриела Кърджилова. Може би заради липса на опит с огромни продукции, може би заради дефицит на средства (вечният проблем на болшинството културни институции) декорите несъмнено отстъпваха от тези на предходните постановки. Изкуствените материи, декоративно изглеждащите чанове не допринасяха за картината на историческа достоверност, която сценографията би трябвало да създаде. Костюмите, построени в по-пастелни и графични тонове, са сполучлива стилизация на националното облекло и с тази част от общото оформление на спектакъла младата художничка се е справила по-добре. Естествено, че творба като „ Козият рог “ е огромно предизвикателство за всеки сценограф, а работата с проф. Луканов несъмнено ще способства доста за израстването на Габриела Кърджилова, която е при започване на професионалния си път.
Един театър същински оживява с безапелационното актьорско пресъздаване на хореографския текст, а такова несъмнено имаше. Последната версия на „ Козият рог “ е изпълнена от актьори, които не са били родени, по времето на първата премиера. Верен на своя принцип да дава път на младите и този път проф. Луканов не промени на почерка си и повери функциите на актьори от най-новото попълнение в трупата. Както в доста от балетните театри в страната и трупата на Русенската опера не прави изключение, като е приела в редиците си доста задгранични реализатори.
За пръв път в историята на балета „ Козият рог “ основните мъжки функции бяха поверени на чужденци. Красивият и грациозен италианец се превъплъти в ролята на Лазар, избраника на Мария. Голямото изобретение на проф. Луканов е японецът Масаки Такада за ролята на Кара Иван. „ В тази роля японският реализатор е стопроцентов българин “ – споделя изтъкнатият ни хореограф и е безусловно прав. С извънредно правилен нюх Масаки Такада пресъздава суровото великолепие на облика си. Мащабните скокове, внезапните придвижвания основават внушението за мощ и непреклонност. Впечатляваща е достоверността, която е постигнал в интерпретацията на този полкова български персонаж японският реализатор. Изключително нежна, излъчваща мекото зарево на старинна икона бе Станислава Караджова – Пенчева в интерпретацията си на Елина. С плавни пеещи придвижвания балерината пресъздаваше тъжната орис на героинята си. Цветелина Катрин Иванова е следващото изобретение на проф. Луканов и една от най-интересните изпълнителки на облика на Мария. В историята на балета доминират два вида тълкования, в които балерината е по-убедителна или в момчешкото преобразяване, или в лиричните подиуми на събудилата се женственост. Цветелина Катрин Иванова сплотява и двете лица на героинята си, събирайки в осъществяването си полюсни положения. Балерината демонстрира рядко срещаната, изключително за младата възраст, дарба за психичен подробност. Спонтанна и първична в пресъздаването на „ момчето “ Мария, лирична и женствена в дуетите с Лазар, същинска буря в недоволството на обичания си и с последвалия гибелен спор с Кара Иван – Цветелина Катрин Иванова показа героинята си зряло и безапелационно. Сред актьорските достижения на изпълнителския състав не може да бъде пропуснато името на Тияго Виктор. Младият бразилец извърши ролята на Хюсни, с такава сила и драматизъм, че мигновено притегли погледите към себе си. Хищните придвижвания, котешката пластика пресъздаваха естетично и виртуозно облика на звяра принудител.
И тази премиера бе посрещната с нестихващи овации. С „ Козият рог “ проф. Петър Луканов означи своя рожден ден. Вместо да получи дарове, огромният ни хореограф подари същински празник на русенската аудитория, само че самият той и цялостното му творчество са един скъп подарък за българската просвета. Дай, Боже, още дълги години да радва и въодушевява с наличието и с образеца си.
Мария Русанова
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ