Портрет на жена с кауза в здравеопазването
С провокациите идват и премиите, споделя доктор Боряна Алексиева, която прави всичко с отдаденост и религия в по-доброто бъдеще
- Как стартира кариерата ви?
- Завърших медицина през 1998 година в условия на сериозна икономическа, политическа и просветителна рецесия. Бях подготвена да стартира всякаква работа в посока опазване на здравето, само че като се изключи че бяха отпаднали разпределенията на новозавършили лекари, специализациите бяха разкош. Произхождам от семейство, което не е обвързвано с медицината, а по това време това беше фактор и спомагателен късмет. Започнах работа като доктор в две села в България, само че здравните служби бяха закрити. Намерих работа по публикация за чиновник в склад за медикаменти и на изявлението даже не споделих какво съм приключила. След време се наложи да заместя един от дилърите и тогава осъзнах, че мога да продавам и да увещавам клиентите да пазарят. Това ми даде самочувствие да напредна и да попадна в интернационална фармацевтична компания.
- Кои са правилата, които ви управляват в работата?
- Винаги съм работила с сила и мощна религия в бъдещето. Била съм и в чужбина, и в България. Поведох няколко интернационалните компании и помогнах за сполучливото им показване в интерес на българския пациент, въвеждайки нови лечебни решения и процеси. През август 2019 година одобрих най-голямото предизвикателство в професионалния си живот и повярвах в задача, в която виждах изгода както за пациентите в България, по този начин и за работещите в системата на опазването на здравето. Застанах самоуверено и въодушевено със знанията и опита си и поех позиция в НЗОК в миг, когато доста малко се осмеляваха да работят почтено и с религия. Подкрепих публичната институция като специалист в миг, изпълнен с провокации и в потребност за смяна в родното опазване на здравето. С дребен екип от хора Здравната каса завърши ослепително 2019 година без нито един лев недостиг и способства за доста революционни и сполучливи механизми и промени. Изработени бяха доста процедури, затлачени в годините, както и такива, непровеждани от години. Водена беше отворена и градивна връзка както междуинституционално, по този начин и с доста професионални и пациентски организации. Въпреки компликациите, провокациите и нормативните недостатъци институцията НЗОК закупи съвременен и отворен образ. Нямах опит като държавен чиновник, само че се научих. Най-хубавото е, че съумях да направя доста хора горди, удовлетворени и усмихнати, тъй като работят в НЗОК.
- Освен експерт вие сте и майка. С какви компликации и провокации се сблъсквате?
- Аз съм майка на дете със специфични потребности и фактически извозвам доста време в покровителство за нашия наследник и поддържам хората с увреждания в България. Рядко ми задават въпроси за това каква е действителността и какви провокации има работеща майка, когато в фамилията има дете със специфични потребности. Да бъдеш родител е мъчно. Да бъдеш родител на дете със специфични потребности е извънредно мъчно. Същевременно – възнаграждаващо. Създадох философия с годините – с провокациите идват и премиите. Отглеждането на дете със специфични потребности е като маратон. Ако обаче желаете да останете в надпреварата, се постанова да вършиме всичко по едно и също време, до момента в който бягате – обикновени биологични потребности, цялостна грижа за фамилията и децата и не на последно място да работите. В този самобитен маратон осъзнах, че не е нужно да спечелвам, просто би трябвало да финиширам почтено. Човекът, който финишира на последно място в маратона, прави почивки, пие вода, след което продължава. Вярвам, че в специфична обстановка би трябвало да си подарим тези моменти, колкото и да са къси, тъй като те са в изгода за нас самите. За мен беше най-важно да не изгубя фамилията и себе си.
Това, че съм родител на дете със специфични потребности, в някои житейски посоки ме промени. Това е част от моята еднаквост. Но в дейна възраст и като работеща в бизнеса жена бях уверена, че в случай че концентрирам целия си живот, всичките си контакти, себе си към детето и неговите потребности, ще стартира да се изгубвам. През последните съвсем 12 години в действителност беше мъчно за цялото ни семейство – да запазим салдото, да не пренебрегнем по-голямото ни дете, да оцелеем дружно, да се поддържаме, да си оказваме помощ и всеки от нас да следва просветително и кариерно развиване. Аз не се отхвърлих да работя. Имахме увереност и бяхме безотказни в фамилните решения, тъй че специфичното ни дете да бъде в същото време обгрижено, само че и с интензивна терапия при експерти. Много родители със специфични деца в България не съумяват да работят.
За страдание, в страната ни няма нужната поддръжка към фамилиите и това постоянно води единия от родителите да откаже от работа. България е единствената страна в Европа, която сляпо подминава потребностите на децата със специфични потребности и техните фамилии. Много фамилии даже търсят избавление в чужбина. Държавата ги е не запомнила и ги е оставила сами да се оправят с компликациите в обществото – без съответни помощи, без регламенти и без постоянна държавна политика по отношение на хората с увреждания. За да се случи смяна, е нужно да се подтиква виновното родителство, което да бъде подкрепено с подобаващи обществени, здравни и просветителни услуги. В дейна възраст родителите на деца със специфични потребности е редно да имат опция да работят, да дават принос със познания, експертиза и интензивности към стопанската система и бранша, в който работят.
Малките неща от живота дават голяма опция за естествен живот на фамилиите с деца със специфични потребности да се забавляват, да имат обществен живот и да могат да работят. Благодаря на всички, които ни оказват помощ!
Текстът е от бр.12/2021 на сп. " Мениджър "
- Как стартира кариерата ви?
- Завърших медицина през 1998 година в условия на сериозна икономическа, политическа и просветителна рецесия. Бях подготвена да стартира всякаква работа в посока опазване на здравето, само че като се изключи че бяха отпаднали разпределенията на новозавършили лекари, специализациите бяха разкош. Произхождам от семейство, което не е обвързвано с медицината, а по това време това беше фактор и спомагателен късмет. Започнах работа като доктор в две села в България, само че здравните служби бяха закрити. Намерих работа по публикация за чиновник в склад за медикаменти и на изявлението даже не споделих какво съм приключила. След време се наложи да заместя един от дилърите и тогава осъзнах, че мога да продавам и да увещавам клиентите да пазарят. Това ми даде самочувствие да напредна и да попадна в интернационална фармацевтична компания.
- Кои са правилата, които ви управляват в работата?
- Винаги съм работила с сила и мощна религия в бъдещето. Била съм и в чужбина, и в България. Поведох няколко интернационалните компании и помогнах за сполучливото им показване в интерес на българския пациент, въвеждайки нови лечебни решения и процеси. През август 2019 година одобрих най-голямото предизвикателство в професионалния си живот и повярвах в задача, в която виждах изгода както за пациентите в България, по този начин и за работещите в системата на опазването на здравето. Застанах самоуверено и въодушевено със знанията и опита си и поех позиция в НЗОК в миг, когато доста малко се осмеляваха да работят почтено и с религия. Подкрепих публичната институция като специалист в миг, изпълнен с провокации и в потребност за смяна в родното опазване на здравето. С дребен екип от хора Здравната каса завърши ослепително 2019 година без нито един лев недостиг и способства за доста революционни и сполучливи механизми и промени. Изработени бяха доста процедури, затлачени в годините, както и такива, непровеждани от години. Водена беше отворена и градивна връзка както междуинституционално, по този начин и с доста професионални и пациентски организации. Въпреки компликациите, провокациите и нормативните недостатъци институцията НЗОК закупи съвременен и отворен образ. Нямах опит като държавен чиновник, само че се научих. Най-хубавото е, че съумях да направя доста хора горди, удовлетворени и усмихнати, тъй като работят в НЗОК.
- Освен експерт вие сте и майка. С какви компликации и провокации се сблъсквате?
- Аз съм майка на дете със специфични потребности и фактически извозвам доста време в покровителство за нашия наследник и поддържам хората с увреждания в България. Рядко ми задават въпроси за това каква е действителността и какви провокации има работеща майка, когато в фамилията има дете със специфични потребности. Да бъдеш родител е мъчно. Да бъдеш родител на дете със специфични потребности е извънредно мъчно. Същевременно – възнаграждаващо. Създадох философия с годините – с провокациите идват и премиите. Отглеждането на дете със специфични потребности е като маратон. Ако обаче желаете да останете в надпреварата, се постанова да вършиме всичко по едно и също време, до момента в който бягате – обикновени биологични потребности, цялостна грижа за фамилията и децата и не на последно място да работите. В този самобитен маратон осъзнах, че не е нужно да спечелвам, просто би трябвало да финиширам почтено. Човекът, който финишира на последно място в маратона, прави почивки, пие вода, след което продължава. Вярвам, че в специфична обстановка би трябвало да си подарим тези моменти, колкото и да са къси, тъй като те са в изгода за нас самите. За мен беше най-важно да не изгубя фамилията и себе си.
Това, че съм родител на дете със специфични потребности, в някои житейски посоки ме промени. Това е част от моята еднаквост. Но в дейна възраст и като работеща в бизнеса жена бях уверена, че в случай че концентрирам целия си живот, всичките си контакти, себе си към детето и неговите потребности, ще стартира да се изгубвам. През последните съвсем 12 години в действителност беше мъчно за цялото ни семейство – да запазим салдото, да не пренебрегнем по-голямото ни дете, да оцелеем дружно, да се поддържаме, да си оказваме помощ и всеки от нас да следва просветително и кариерно развиване. Аз не се отхвърлих да работя. Имахме увереност и бяхме безотказни в фамилните решения, тъй че специфичното ни дете да бъде в същото време обгрижено, само че и с интензивна терапия при експерти. Много родители със специфични деца в България не съумяват да работят.
За страдание, в страната ни няма нужната поддръжка към фамилиите и това постоянно води единия от родителите да откаже от работа. България е единствената страна в Европа, която сляпо подминава потребностите на децата със специфични потребности и техните фамилии. Много фамилии даже търсят избавление в чужбина. Държавата ги е не запомнила и ги е оставила сами да се оправят с компликациите в обществото – без съответни помощи, без регламенти и без постоянна държавна политика по отношение на хората с увреждания. За да се случи смяна, е нужно да се подтиква виновното родителство, което да бъде подкрепено с подобаващи обществени, здравни и просветителни услуги. В дейна възраст родителите на деца със специфични потребности е редно да имат опция да работят, да дават принос със познания, експертиза и интензивности към стопанската система и бранша, в който работят.
Малките неща от живота дават голяма опция за естествен живот на фамилиите с деца със специфични потребности да се забавляват, да имат обществен живот и да могат да работят. Благодаря на всички, които ни оказват помощ!
Текстът е от бр.12/2021 на сп. " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ