Проф.Георги Чобанов: Китай продължава да бъде „локомотива” в световната икономика
С право има претенциите за лидерската роля в развиването на космонавтиката, счита ученият
предлага диалог за КМГ с известния български професор доктор на икономическите науки и Директор на Центъра по стопанска система и политика на Китай към Софийския университет „ Св. Климент Охридски Георги Чобанов за развиването на стопанската система след пандемията, за галактическите достижения на КНР, за бъдещото съдействие сред двете страни.
- Проф. Чобанов, какво е положението сега на стопанските системи на другите страни и по-специално на Китай, откакто към този момент обстановката с пандемията от COVID-19 е по-спокойна?
- От една страна пандемията завърши съвсем отчасти, въпреки че не е изключено през есента още веднъж да има обособени „ експлоадирания ” на този вирус, както в България, по този начин и на други места. Засега има известно мъртвило и вяра, че нова пандемична конюнктура може да ни отмине... Но тя оказа голямо отрицателно въздействие върху стопанските системи на всички страни в целия свят.
Нека погледнем каква е обстановката с стопанските системи, както на Китай, по този начин и на България, а също и на света след пандемията.
Можем решително да кажем, че китайците се оправиха най-добре в битката с COVID-19, те първи овладяха обстановката и понижиха единствено отчасти растежа на своята стопанска система. Те съумяха да се оправят с появилите се компликации в икономическо отношение с минимални загуби. Поради това, китайската стопанска система продължава да е „ локомотива ” на международната стопанска система. КНР продължава да се движи напред.
Разбира се и там има някои прояви на спад, само че китайската страна и управление съумяват да ги „ потушат ” навреме, както съумяха да се оправят и с пандемията. Вече всичко се възстановява, а това дава вяра за положително бъдещо развиване. Но, в действителност е доста значимо – както акцентира и непрекъснатият представител на Китай в Организация на обединените нации, преди дни, и чийто думи аз изцяло поддържам – „...съживяването и развиването на международната стопанска система би трябвало да бъде приоритет на цялата интернационална общественост ”.
- Какво е мнението Ви за достиженията и напредъка на Китай в региона на галактическото развиване и проучвания в Космоса?
- На 5 юни Китай изпрати още веднъж още трима тайконавти на шестмесечна задача в Космоса на кораба „ Шънджоу 14 ”. В екипажа е включена и първата жена-тайконавт. В рамките на идните шест месеца, тайконавтите ще извършат разнообразни научни и софтуерни действия и опити в открития Космос. Всичко това е присъщ образец за опциите на Китай да заеме първото място измежду трите „ галактически страни ” все още. КНР освен съумя да ги настигне, само че към този момент стартира да ги изпреварва! Китай продължава напълно методично да изследва Космоса. Това е доста позитивна наклонност за развиването на космонавтиката въобще. А КНР се движи непреклонно напред и в региона на космонавтиката. Китай с цялостно право има претенциите за лидерската роля в развиването на космонавтиката.
- Икономическите връзки сред България и Китай сега имат прочут „ застой ”, точно заради пандемичната конюнктура и ограниченията против COVID-19. Кажете какво е Вашето персонално мнение и какви проекти имате за бъдещото съдействие сред България и Китай?
- Оптимист съм и считам, че още веднъж ще се върнем пълноценно към предходното съдействие сред нашите две страни. Ще можем да продължим да действаме интензивно по мега-инициативата на китайския президент Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”, което не е спирало, само че към този момент всичко се прави онлайн. Вече и Китайският културен център в София стартира да организира „ събития онлайн ”, откакто две години действаше единствено онлайн, а това ще окаже неизбежно позитивното си значение за популяризирането у нас на достиженията на Китай в региона на стопанската система, науката и културата и ще даде нови благоприятни условия за развиване на бизнеса.
Нашият Център и аз персонално работим доста сполучливо с ККЦ, и то в едни от най-важните насоки – в региона на науката и на стопанската система. Имаме и доста положителни взаимни контакти сред Софийския университет и няколко китайски университета, с които имаме проекти за съдействие и съвместен продан на студенти. Като образец, мога да дам усилените ни взаимни действия с Технологичния университет в гр. Нинбо по плана „ Пътят на коприната ”, който е включен към този момент от 10 години в листата на Световното завещание на ЮНЕСКО. Както знаем, Нинбо е най-голямото и съвременно пристанище в света и е част точно от „ морския път на коприната ”. Ние имаме огромен интерес към този план, тъй като това значи построяването на супермодерна транспортна и логистична инфраструктура, което за България е извънредно значимо, да не кажа „ съдбоносно ”! За страдание, заради пандемията, нещата се забавиха, само че се надявам, че стартират да се раздвижват и засилват. Интересът е съвместен, при нас той в никакъв случай не е намалявал. Тази самодейност има извънредно значимо икономическо влияние. Много се надявам да продължим плодотворните си взаимни дейности и връзки, тъй като хората и в България, и в Китай имат интерес и приятелско отношение едни към други. А това също е значимо изискване за развиването на положителното ни съдействие.
предлага диалог за КМГ с известния български професор доктор на икономическите науки и Директор на Центъра по стопанска система и политика на Китай към Софийския университет „ Св. Климент Охридски Георги Чобанов за развиването на стопанската система след пандемията, за галактическите достижения на КНР, за бъдещото съдействие сред двете страни.
- Проф. Чобанов, какво е положението сега на стопанските системи на другите страни и по-специално на Китай, откакто към този момент обстановката с пандемията от COVID-19 е по-спокойна?
- От една страна пандемията завърши съвсем отчасти, въпреки че не е изключено през есента още веднъж да има обособени „ експлоадирания ” на този вирус, както в България, по този начин и на други места. Засега има известно мъртвило и вяра, че нова пандемична конюнктура може да ни отмине... Но тя оказа голямо отрицателно въздействие върху стопанските системи на всички страни в целия свят.
Нека погледнем каква е обстановката с стопанските системи, както на Китай, по този начин и на България, а също и на света след пандемията.
Можем решително да кажем, че китайците се оправиха най-добре в битката с COVID-19, те първи овладяха обстановката и понижиха единствено отчасти растежа на своята стопанска система. Те съумяха да се оправят с появилите се компликации в икономическо отношение с минимални загуби. Поради това, китайската стопанска система продължава да е „ локомотива ” на международната стопанска система. КНР продължава да се движи напред.
Разбира се и там има някои прояви на спад, само че китайската страна и управление съумяват да ги „ потушат ” навреме, както съумяха да се оправят и с пандемията. Вече всичко се възстановява, а това дава вяра за положително бъдещо развиване. Но, в действителност е доста значимо – както акцентира и непрекъснатият представител на Китай в Организация на обединените нации, преди дни, и чийто думи аз изцяло поддържам – „...съживяването и развиването на международната стопанска система би трябвало да бъде приоритет на цялата интернационална общественост ”.
- Какво е мнението Ви за достиженията и напредъка на Китай в региона на галактическото развиване и проучвания в Космоса?
- На 5 юни Китай изпрати още веднъж още трима тайконавти на шестмесечна задача в Космоса на кораба „ Шънджоу 14 ”. В екипажа е включена и първата жена-тайконавт. В рамките на идните шест месеца, тайконавтите ще извършат разнообразни научни и софтуерни действия и опити в открития Космос. Всичко това е присъщ образец за опциите на Китай да заеме първото място измежду трите „ галактически страни ” все още. КНР освен съумя да ги настигне, само че към този момент стартира да ги изпреварва! Китай продължава напълно методично да изследва Космоса. Това е доста позитивна наклонност за развиването на космонавтиката въобще. А КНР се движи непреклонно напред и в региона на космонавтиката. Китай с цялостно право има претенциите за лидерската роля в развиването на космонавтиката.
- Икономическите връзки сред България и Китай сега имат прочут „ застой ”, точно заради пандемичната конюнктура и ограниченията против COVID-19. Кажете какво е Вашето персонално мнение и какви проекти имате за бъдещото съдействие сред България и Китай?
- Оптимист съм и считам, че още веднъж ще се върнем пълноценно към предходното съдействие сред нашите две страни. Ще можем да продължим да действаме интензивно по мега-инициативата на китайския президент Си Дзинпин „ Един пояс, веднъж ”, което не е спирало, само че към този момент всичко се прави онлайн. Вече и Китайският културен център в София стартира да организира „ събития онлайн ”, откакто две години действаше единствено онлайн, а това ще окаже неизбежно позитивното си значение за популяризирането у нас на достиженията на Китай в региона на стопанската система, науката и културата и ще даде нови благоприятни условия за развиване на бизнеса.
Нашият Център и аз персонално работим доста сполучливо с ККЦ, и то в едни от най-важните насоки – в региона на науката и на стопанската система. Имаме и доста положителни взаимни контакти сред Софийския университет и няколко китайски университета, с които имаме проекти за съдействие и съвместен продан на студенти. Като образец, мога да дам усилените ни взаимни действия с Технологичния университет в гр. Нинбо по плана „ Пътят на коприната ”, който е включен към този момент от 10 години в листата на Световното завещание на ЮНЕСКО. Както знаем, Нинбо е най-голямото и съвременно пристанище в света и е част точно от „ морския път на коприната ”. Ние имаме огромен интерес към този план, тъй като това значи построяването на супермодерна транспортна и логистична инфраструктура, което за България е извънредно значимо, да не кажа „ съдбоносно ”! За страдание, заради пандемията, нещата се забавиха, само че се надявам, че стартират да се раздвижват и засилват. Интересът е съвместен, при нас той в никакъв случай не е намалявал. Тази самодейност има извънредно значимо икономическо влияние. Много се надявам да продължим плодотворните си взаимни дейности и връзки, тъй като хората и в България, и в Китай имат интерес и приятелско отношение едни към други. А това също е значимо изискване за развиването на положителното ни съдействие.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ