С повишаване на температурите у нас, смокинята се превръща в

С повишение на температурите у нас, смокинята се трансформира в издирван овощен тип за развъждане допълнително региони на страната, разяснява в разбор за Надежда Шопова, помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. Страната ни е северна граница за разпространяване и развъждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на типа е застъпено по всеобщо в три съществени региона – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишение на температурния капацитет и сухите интервали през лятото, смокинята провокира интерес и е издирван овощен тип за развъждане най-много в персоналното стопанство в разнообразни елементи на България. През новия климатичен интервал (1991 – 2020 г.) междинната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на дейна вегетация април – октомври това повишаване е още по-значимо. Констатирано е стопляне на зимите и позитивен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на преваляванията, специалистите виждат равнене по сезони, а в доста от регионите на Южна и Югоизточна България – повишение на количества отвън вегетационния сезон. Новите условия са с възходяща сгода и допускат по-широко развъждане на смокинята в страната. Tя има универсална приложимост и скъпи биологични и икономически качества. Поради ограничавания брой заболявания и вредители може да се отглежда и по биологичен способ, без химически средства. Почвено-климатични изисквания- смокинята избира места с доста слънчеви часове, изсъхнало лято и по-мека и влажна зима
Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или едва алкална среда. Понасят по-ниска въздушна мокрота, само че като всяко растение реагират добре на напояване. Смокинята е измежду най-студоустойчивите субтропични типове (Арендт, 1972). Предпочита места с доста слънчеви часове, изсъхнало лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на преваляванията към 600 мм са подобаващи за развъждането ѝ, като с предпочитано значение е разпределението им по сезони. През летния интервал, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са с възходяща сгода за развъждане на типа. Влажното време в интервала на зреене е причина за утежняване на качествата на плодовете (напукване, ферментация) и води до понижаване на хранителната им стойност. Затова летните засушавания, преминаващи в есенни, при условия на напояване са доста подобаващи за оптимално развиване и водят до по-рано преустановяване на вегетацията и по-добра резистентност през зимния сезон. Що се отнася до температурния фактор, смокиновите дървета избират региони с умерено до горещо лято и топла зима, със междинна от безусловно минималните температури > (-14°C). Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви региони, предпазени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове. Световна банка: Вдигането на температурите в България ще бъде с до 1,9°C до 2039 година В отчета на Световната банка (Фиг. 4) се показва, че стоплянето у нас евентуално ще е с 1,1°C до 1,9°C до 2039 година, като се чакат до три пъти по-високи стойности към 2099 година По отношение на влажността се обрисува понижение с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 година и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са доста удобни за разширението на областите на развъждане на другите сортове смокини. Всички промени в климата имат местни особености, което изисква детайлно изследване на хода на главните метеорологични детайли по региони. Оптимални остават изискванията за развъждане на смокини край Южното Черноморие, в Югоизточна България и Южен централен регион, както и Санданско-Петричката долина. При по-висока надморска височина степента на сгода също ще се увеличи. Освен трендовете към стопляне, интерес към типа у нас съставляват и скъпите му качества като: комбиниране на усет и хранителна стойност, универсална приложимост, в това число и на листата; доста бърза възстановителна дарба след зимни повреди; по-лесно развъждане заради ограничавания брой заболявания и неприятели; положителната родовитост и дълголетие; сполучливо развиване в полупланински региони (200-400 м); добра търпимост към по-ниска въздушна влажност; условия за по-сухо време през летния интервал. Смокинята се е отглеждала и се отглежда у нас, като климатичните промени в последните десетилетия допускат повишаване на степента на сгода и разширение на регионите на разпространяване на този скъп тип в страната. Целият текст може да прочетете на.