С поведението си партиите дават основание да се смята, че

С държанието си партиите дават съображение да се счита, че се пробват да не се ангажират с ръководство в тази обстановка


В тежки спешни обстановки, каквато е тази у нас сега, радикалният избор получава шансове

Поредният провален парламент отваря вратата за нови политически играчи 

 

- Г-жо Петрова, какви са възможностите за сформиране на кабинет в 48-ото Народно събрание?

- Възможностите за държавно управление освен с първия, а с който и да е от мандатите, можем да оценяваме само въз основа на това, което партиите са декларирали досега. От всичко, което те са оповестили, виждаме, че възможностите за държавно управление са мощно лимитирани. Все още партиите в Народното събрание не престават да водят нещо като ситуационни борби, само че не и да приказват между тях по значимите за хората проблеми, което би било насочна точка за съставяне на кабинет. Към днешна дата възможностите наподобяват по-скоро пожелателни, в сравнение с реалистични.

- Кой въпреки всичко има по-сериозни козове да реализира компромис за държавно управление - ГЕРБ или " Продължаваме промяната "?

- Шансовете им наподобяват еднообразно мощно лимитирани. Бих позволила хипотезата, при която третият мандат се употребява, с цел да се образува вид на държавно управление за превъзмогване на зимата - програмно, експертно. То обаче, в случай че въобще се сформира, би било без политическа отговорност. А твърдо поддържам тезата, че всяко държавно управление би трябвало да има такава отговорност, т.е. да има партия, която да се ангажира със съответното ръководство. Това важи изключително за обстановка като днешната - спешна в редица посоки.

Ако изобщо съществуват шансове за съставяне на държавно управление, те са вероятно с третия мандат, с някаква форма на компромис, която обаче нито една от партиите няма да поеме като своя отговорност.

- Коя партия може да реализира по-успешно задачата да сформира кабинет с третия мандат?

- Връчването на третия мандат официално е решение на президента. Ако се стигне въобще до шанса за съставяне на кабинет с третия мандат, то би било резултат от контрактуван компромис между  партиите. Оттам нататък коя съответно партия би приела мандата, е по-скоро вторичен въпрос. Всяка от останалите четири в Народното събрание би могла да бъде притежател на третия мандат. Изключвам „ Възраждане “, която е групировка със лични позиции и единствената, за която е изрично ясно, че никоя от останалите партии не би влезнала в колаборация с нея.

- Успя ли Корнелия Нинова да върне част от престижа на Българска социалистическа партия с ролята, която социалистическата партия изигра в решаването на рецесията с избор на ръководител на Народно събрание?

- Ситуацията с Българска социалистическа партия е много проблематична и един акт като този с поддръжката им за избора на ръководител на Народно събрание не би могъл да е задоволителен за възобновяване на публичното доверие в партията. Българска социалистическа партия продължава да страда от ерозия в електоралната поддръжка и ми се коства, че са нужни надалеч повече и по-различни дейности от страна на нейното управление, с цел да успее да възвърне позициите си измежду обществото. Необходими са и дейности, свързани с решение и на вътрешнопартийните проблеми на Българска социалистическа партия.

- Вярна ли е тезата, че партиите приказват противоположното, само че в действителност никоя не желае властта в този момент поради вероятните негативи от една сложна зима, белязана с няколко рецесии?  

- Тази теза има своите учредения. Наистина властта сега е парещ картоф, провокациите са съществени във всяко направление. А и с държанието си партиите дават съображение да се счита, че се пробват да не се ангажират с ръководство в тази обстановка. Да, изцяло обяснимо е да се позволява тази догадка.

- Предварително се насади разбиране, че 48-ият парламент ще има къс живот. Може ли обаче тъкмо потребността от решение на тежки, само че значими за страната въпроси да се окаже факторът за удължение на действието на този парламент?

- За страдание, тежките въпроси, които Народното събрание би трябвало да взема решение, не са нови. Това, че би трябвало да намерят решение, беше ясно още преди разпускането на предходния парламент. Всички партии бяха наясно какво следва. Част от тях предупреждаваха, още преди разпускането на 47-ото Народно събрание, че е допустимо да попаднем в патова обстановка. Не мисля, че нуждата от решаването на тези значими въпроси би удължило или съкратило времето на битие на новия парламент. Колко дълго ще просъществува той, зависи в действителност от готовността на показаните в него партии да създадат нещо действително по тежките и значими за страната въпроси. До момента, за жалост, не виждаме изключително висока подготвеност за това, а по-скоро партиите се пробват да запазят поддръжката на гласоподавателите си, което блокира значително опцията за намиране на излаз и решение. Да, значимо е за всяка партия да се преценява с гласоподавателите си, да пази поддръжката им, само че явно в спешни времена са нужни политически жертви, каквито досега нито една от парламентарните партии не демонстрира податливост да направи.

- Каква е вероятността да отидем на избори в ранна пролет и какво биха трансформирал подобен избор?

- Вероятността да отидем на избори е доста по-голяма, в сравнение с да се сформира държавно управление. Дори да се образува кабинет, той няма да работи дълго. Вероятността да сме още веднъж на избори след няколко месеца е безусловно реалистична.

Какво биха трансформирали едни скорошни избори можем да разясняваме малко по-късно. Събитие или проблем, с които се сблъскаме в идните месеци, може да повлияе доста значително и да преструктурира въздействието на партиите. Наистина доста зависи от това какъв брой съществено хората ще усетят рецесията, зависи какво ще бъде държанието на партиите.

Много фактори въздействат, в това число доста значително въздействие върху развиването на тези процеси има и президентът Румен Радев. Той обществено приканва партиите към намиране на консенсус и съставяне на държавно управление. Но през целия интервал от повече от две години действителната роля на президента е тъкмо противоположната - в нито един миг от 2020 година насам той не направи действителни старания да стане поле за спор сред партиите в опита им да намерят решения, да притъпят личните си противоборства в името на намиране на излаз от рецесията.

- Ще има ли въобще печеливш от поредицата избори, в които се намираме? Може ли от това да се облагодетелстват популистите при идващ избор?

- Кризите са проблем за някои, само че са и късмет за триумф. При всички положения болшинството от партиите биха били губещи, без значение дали се ангажират с ръководството или не престават да се държат дистанцирано. Можем да обобщим, че в тежки спешни обстановки, съпроводени и с политически рецесии, каквато е тази у нас сега, в действителност радикалният избор получава шансове. Дали това значи още по-висок резултат за „ Възраждане “, или по-добри позиции на напълно нови партии, което следим в други страни в Европа, ще зависи от съответната обстановка. Но несъмнено в политическа рецесия по време на стопански усложнения и геополитически провокации е допустимо поддръжката за някои по-радикални обединения да бъде по-съществена. На фона на опълчванията сред парламентарните политически партии, които са ситуационни, само че и доста мощно персонализирани, изгоди от тази обстановка биха могли да извлекат адептите на тезата, че е нужна смяна в политическата система. От предходната година насам, а в последно време много по-усилено и очевидно, се декларират позиции, че е време да се мине към друга форма на ръководство на страната, в немалка степен за което работи и острата борба сред политическите партии.

Към момента няма публично очакване за смяна на политическата система, без значение от всички проблеми, без значение от борбата, болшинството от българите считат, че въпреки всичко парламентарната народна власт е най-хубавата форма на ръководство, която бихме могли да имаме. Но колкото повече сходна рецесия се задържа и вероятно се задълбочава, толкоз повече представителите на противоположната теза имат самочувствието да я стартират. Ерозията в престижа на партиите и парламентаризма дава съображение да бъде стартирана без терзание потребността от завой. Засега няма по какъв начин да се съберат нужните гласове за това в Народното събрание, само че не би трябвало да пропущаме да видим, че може би се работи и в тази посока.

- Ще налее ли вода рецесията в мелницата на някоя от по-големите партии или по-скоро ще провокира появяването на нов политически индивид?

- Не мисля, че обстановката дава преимущества - нито на ГЕРБ, нито на Политическа партия или на която и да е от останалите партии в Народното събрание. Поведението им в залата досега консолидира най-твърдите им последователи, само че огромна част от хората въобще не излязоха да гласоподават. А част от тези, които отидоха да урните, не са толкоз мощно приобщени към партиите, за които са дали гласа си, т.е. не са така наречен твърди партийни ядра. Това неизбежно ще е обвързвано с отлив на гласоподаватели на всяка от показаните в Народното събрание партии. Смятам, че е безусловно реален рискът при последващи избори - да вземем за пример напролет, интензивността да е още по-ниска.

Твърде евентуално е с това си държание партиите в Народното събрание да отворят пътя за влизане в Народно събрание на други партии - новосформирани или към този момент съществуващи на политическата сцена. Това не всеки път безусловно е неприятно, зависи от позициите на политическите партии. А и това е част от демократичния метод на ръководство и не би трябвало да се изненадваме, в случай че забележим нови играчи с по-съществени позиции на сцената.

- Има ли разрешение за понижаване на антагонизма в българската политика? Какво може да накара партиите да стартират да си приказват, вместо непрекъснато да дълбаят пропасти между тях?

-  В политическата литература има много положително проучване на американския мъдрец Никълъс Решър. Неговата теза е: плурализмът против условието за консенсус. По мое наблюдаване това е вероятен излаз от обстановката у нас. Според Решър консенсусът е неосъществим и с цел да излезем от тази обстановка, би трябвало да признаем тази недостижимост, която виждаме на процедура в 48-ото Народно събрание. Решението на философа е да се премине към приемане посредством взаимно ограничаване - част от дефиницията за плурализъм, при която в действителност се заобикалят доста по-лошите други възможности като пряк спор.

Така че евентуално решение е партиите в Народното събрание да намерят сили да признаят, че е безсмислено и нереалистично да се търси консенсус, т.е. единодушие, и да стартират да беседват, т.е. да реализират приемане посредством взаимно ограничение. Но не съм оптимист, че партиите в този парламент са в положение да работят по този метод.

Много от партиите аргументират дейностите си с претекста, че не могат да нарушат обещанията си към гласоподавателите. Но отговорност на партиите е да чуят упованието на гласоподавателите, които, без значение коя партия поддържат, желаят да бъде образувано стабилно ръководство, доколкото е допустимо при сегашните условия. Но държанието на партиите не дава мотив за оптимизъм в това отношение.

 

Геновева Петрова е шеф и част от екипа на Агенция " Алфа Рисърч " от нейното основаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за интернационалните планове в региона на маркетинговите изследвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски ”, с голям брой изявления по въпросите на локалното самоуправление, европейската интеграция и политическите настройки.