Синът на актьора Малин Кръстев с постижение
С достижение в средите на българския спектакъл може да се похвали роденият през 1999-а наследник на артиста Малин Кръстев, който спечели конкурса за нова българска пиеса “Славка Славова ", написа " 24 часа ".
“Кулата ", от Борис Кръстев, чиято премиера се организира в Театър 199, съчетава приказка в Дисни жанр със Самюел Бекет Даниил Хармс. Актьори, стълбове в спектакъл “Възраждане " (Свежен Младенов и Йордан Ръсин), плюс Йоана Буковска-Давидова, са изборът на режисьора Съни Сънински за постановката му “Кулата " в Театър 199.Премиерата легитимира успеха на създателя на текста Борис Кръстев в последния конкурс на театъра. В програмата на спектакъла Кръстев споделя, че написал пиесата на един мирис, а околните му хора я харесали. После я предложил в състезанието на името на Славка Славова. И спечелил първо място, което дава право на режисура в Театър 199. Борис Кръстев е приключил НАТФИЗ и в този момент е артист в Пловдивския спектакъл. Може би чувството му за сцената ще стане обяснимо, в случай че допълним, че младият създател е наследник на актьорите Станка Калчева и Малин Кръстев.
Историята за непристъпна кула със заключена принцеса, която чака да бъде открита и избавена от принца, е безконечна като света. С нея израства всяко малко дете. И даже възрастните, въпреки и позагубили доста от сантименталните илюзии на детството, не престават да имат вяра в принца на бял кон, който ще се появи един ден в живота им.
В премиерното зрелище “Кулата " тази история е разказана с мигане, полу на смешка, полу на истина, по-близко до сюжетите на Хармс и Бекет, в сравнение с до приказките на Шарл Перо, братя Грим и Уолт Дисни. Това е съвременна приказка, написана в жанр вълшебен натурализъм. Авторът вкарва персонажите в нетрадиционен любовен триъгълник сред принцеса, рицар и принц. На пръв взор сюжетът е зависещ на формулата “Аз обичам него, той обича различен ", само че на по-дълбоко философско равнище това е история за пропуснатите благоприятни условия, за рицарите, които ориста ни изпраща, само че не всеки път сме подготвени да ги разпознаем и приемем, за тайните, които всеки е заключил в кулата на подсъзнанието си. Изпълнена е с метафори, като тази за стълбите затруднение или излаз, или за алената стая, в която никой не би трябвало да влиза. Сън и действителност, фантазии и реалност се размиват. Историята е смешна, на моменти пародийна, в други малко тъжна. Както се случва в живота, залостената врата постоянно се оказва отворена, единствено нашите страхове и предубеждения ни карат да мислим, че е заключена, и да чакаме някой избавител.
Едва ли има по-добър режисьор от Съни Сънински, който да са заеме с подобен текст, движещ се по ръба на приказката и парадокса. Той е решил спектакъла с доста импровизации, гегове, придвижване, танц с хореограф Мила Искренова.
Сънински, също както сътрудниците си Сашо Морфов и Теди Москов, е режисьор кукленик и си служи виртуозно с въображението, придавайки на елементарни предмети невероятен смисъл и функции. Още помним представлението му “Охранители ", в което едни дървени тояжки влизаха в ролята ту на бухалки, ту на френски франзели, ту на гимнастически лостове. В “Кулата " режисьорът жонглира с две червени топчета, които се трансформират от клоунски носове в знаци на мъжката и женската половост. Тези и още няколко смешки с сексуален привкус изтръгват смях от публиката. И тримата артисти – Йоана Буковска-Давидова, Свежен Младенов и Йордан Ръсин, се забавляват на сцената и чудесно влизат в сериозно-смешната двойствена същина на персонажите си. Музиката на Емилян Гацов - Елби и ефектната костюмография на Юлиян Табаков способстват за въздействието на представлението.
“Кулата ", от Борис Кръстев, чиято премиера се организира в Театър 199, съчетава приказка в Дисни жанр със Самюел Бекет Даниил Хармс. Актьори, стълбове в спектакъл “Възраждане " (Свежен Младенов и Йордан Ръсин), плюс Йоана Буковска-Давидова, са изборът на режисьора Съни Сънински за постановката му “Кулата " в Театър 199.Премиерата легитимира успеха на създателя на текста Борис Кръстев в последния конкурс на театъра. В програмата на спектакъла Кръстев споделя, че написал пиесата на един мирис, а околните му хора я харесали. После я предложил в състезанието на името на Славка Славова. И спечелил първо място, което дава право на режисура в Театър 199. Борис Кръстев е приключил НАТФИЗ и в този момент е артист в Пловдивския спектакъл. Може би чувството му за сцената ще стане обяснимо, в случай че допълним, че младият създател е наследник на актьорите Станка Калчева и Малин Кръстев.
Историята за непристъпна кула със заключена принцеса, която чака да бъде открита и избавена от принца, е безконечна като света. С нея израства всяко малко дете. И даже възрастните, въпреки и позагубили доста от сантименталните илюзии на детството, не престават да имат вяра в принца на бял кон, който ще се появи един ден в живота им.
В премиерното зрелище “Кулата " тази история е разказана с мигане, полу на смешка, полу на истина, по-близко до сюжетите на Хармс и Бекет, в сравнение с до приказките на Шарл Перо, братя Грим и Уолт Дисни. Това е съвременна приказка, написана в жанр вълшебен натурализъм. Авторът вкарва персонажите в нетрадиционен любовен триъгълник сред принцеса, рицар и принц. На пръв взор сюжетът е зависещ на формулата “Аз обичам него, той обича различен ", само че на по-дълбоко философско равнище това е история за пропуснатите благоприятни условия, за рицарите, които ориста ни изпраща, само че не всеки път сме подготвени да ги разпознаем и приемем, за тайните, които всеки е заключил в кулата на подсъзнанието си. Изпълнена е с метафори, като тази за стълбите затруднение или излаз, или за алената стая, в която никой не би трябвало да влиза. Сън и действителност, фантазии и реалност се размиват. Историята е смешна, на моменти пародийна, в други малко тъжна. Както се случва в живота, залостената врата постоянно се оказва отворена, единствено нашите страхове и предубеждения ни карат да мислим, че е заключена, и да чакаме някой избавител.
Едва ли има по-добър режисьор от Съни Сънински, който да са заеме с подобен текст, движещ се по ръба на приказката и парадокса. Той е решил спектакъла с доста импровизации, гегове, придвижване, танц с хореограф Мила Искренова.
Сънински, също както сътрудниците си Сашо Морфов и Теди Москов, е режисьор кукленик и си служи виртуозно с въображението, придавайки на елементарни предмети невероятен смисъл и функции. Още помним представлението му “Охранители ", в което едни дървени тояжки влизаха в ролята ту на бухалки, ту на френски франзели, ту на гимнастически лостове. В “Кулата " режисьорът жонглира с две червени топчета, които се трансформират от клоунски носове в знаци на мъжката и женската половост. Тези и още няколко смешки с сексуален привкус изтръгват смях от публиката. И тримата артисти – Йоана Буковска-Давидова, Свежен Младенов и Йордан Ръсин, се забавляват на сцената и чудесно влизат в сериозно-смешната двойствена същина на персонажите си. Музиката на Емилян Гацов - Елби и ефектната костюмография на Юлиян Табаков способстват за въздействието на представлението.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ