Великите балкански мечти възраждат призрака на катастрофалните балкански войни
" С последните си изказвания, в които сложи обединяването на Албания с Косово във Велика Албания като съществена цел на политическата си кариера, албанският министър председател Еди Рама подвигна капака на кутията на Пандора с рискови балкански " велики хрумвания ", написа " Катимерини ".
Реакцията на другия балкански " популярен идеалист ", Белград, бе бърза: министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин сподели, че обединяването на сърбите е " единствената преграда пред Велика Албания ". А зад Белград се е Кремъл, който оголва зъбите си против Рама и Запада, аплодирайки " филантропичните начинания на Белград за сръбския народ ", т.е. " Велика Сърбия ".
Както се показаха сърбите - в прочут смисъл не незаслужено: " Не можете да възбраните на сърбите това, което позволявате на албанците. А тези, които мълчат за изказванията на Рама за основаването на " Велика Албания ", би трябвало да мълчат, когато ние, сърбите, приказваме за " Сръбския свят ".
Албанците и сърбите тестват водите при всяка опция в последно време, все по-често, очаквайки с неспокойствие бъдещо преструктуриране на границите на Балканите, посредством които ще реализиран по този начин мечтаната национална интеграция, посредством интеграция в някакъв общ народен дом на техните етнически " братя ", които остават " в капан " в прилежащи страни, след кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.
Българският шовинизъм не изостава, възраждайки историческите искания против Северна Македония; Хърватия чака шанса да се разшири при положение на преструктуриране на границите за да отнеме част от Босна.
Това не е първият път, когато Рама приказва за албански съюз, както постоянно са го правили неговите прародители в Тирана и Прищина. Нито пък сърбите изоставят фантазиите си за владичество над балканските славяни, а надълбоко вкоренения български шовинизъм в никакъв случай не е спрял да мечтае за нов Санстефански кротичък контракт (подписан през 1878 година сред Руската и Османската империи и който планува България, доста по-голяма от актуалните й граници).
Идеите за иредентизъм постоянно са дебнели на Балканите, изплуващи, когато исторически и геополитически условия разрешават. Бихме желали да имаме вяра, че с края на югославските войни, когато нациите се избиваха една друга, с цел да основат свои лични страни и бяха посрещнати с външна интервенция, национализмът е обезвреден. Постепенното унищожаване на границите посредством обещаната интеграция в Европейския съюз бе част от западната тактика за консолидиране на мира и стабилността в района, както и за основаване на безвредна зона на въздействие в сухопътния кулоар от Адриатическо до Черно море.
The Economist: Балканите са в конкуренция за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия
Преди 30 година Сърбия води война с дребни съседи, не с по-големи като България или Румния, обградена е от НАТО, само че желае да е подготвена
" Злонамерени " играчи
Жаравата на национализма обаче към момента гори под повърхността и понякога бива канализирана от мощни играчи - или " злонамерени ", както ги разказа президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за " Катимерини " - за подкрепяне на техните ползи. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат идните неприятности и бързат ли да оформят своя дневен ред?
Мнозина виждат заплахата цялото следвоенно положение в региона да се разпадне с тъжни последствия. Бившият дипломат на Съединени американски щати в Белград Уилям Монтгомъри (онзи, който преди назначението си там ръководеше акцията за свалянето на сърбина Слободан Милошевич през 2000 г.) сподели неотдавна за хърватската телевизия за опасенията си, че могат да избухнат нови спорове на Балканите, тъй като, както той сподели, нито един от проблемите не е решен, предупреждавайки, че регионът към този момент не е приоритет за външната политика на Съединени американски щати. Този факт, последователното затихване на интереса на Съединени американски щати към района в името на други геополитически цели - Тихия океан, Китай, по-широкият район на Източна Азия - кара някои да потръпнат.
Американците постановиха балканската карта след гражданската война и остават гаранти на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и непоклатимост. Харесва ли ви или не, Съединени американски щати са преобладаващата мощ в района и тяхното неявяване ще сътвори рискова празнина, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, задоволително мощни, с цел да потопят региона в безпорядък. Дали в действителност Съединени американски щати ще се измъкнат от зоната, единствено те си знаят; този боязън обаче е необятно публикуван. Дипломати и политици обезпокоително се пробват да си показват " утрешния ден " на Балканите, без мощната ръка на Съединени американски щати върху контрола, който подсигурява мир и непоклатимост и поддържа геополитически съюзи.
Доскоро отговорът можеше да бъде: американците си отиват, само че идват французите, германците и Европейският съюз. Вече не. Изглежда западнобалканските общества са изгубили доверие в Европа. Силите на Европейски Съюз вземат участие всяка в своя дискретна игра за власт, с цел да продължат своите държавни и стопански ползи. Нежеланието на Брюксел да продължи процеса на участие на претендентите популяризира отчаяние измежду хората, които усещат, че европейците ги заблуждават. И на проевропейските водачи, и на жителите наподобява им омръзна.
В един миг френският президент Еманюел Макрон блокира договарянията с Албания и Северна Македония, с цел да се пазари с Берлин; въпреки това, Гърция или България ги стопират поради исторически конфликти; даже някогашният немски канцлер Ангела Меркел, която тръбеше за тактиката за интеграция на Западните Балкани в Европейски Съюз, им заби нож в гърба на неотдавнашна среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предлагането на словенското председателство за установяване на 2030 година като целева дата за привършване на договарянията за присъединение. В страните от Западните Балкани доминира убеждението, че " те не ни желаят ".
Руското предложение
" Съединени американски щати не участват толкоз в региона, те имат други световни цели, а европейците рядко показват общ фронт по доста въпроси. Европейската вероятност губи своята прелест и от ден на ден хора в региона търсят други други възможности ", предизвести Пендаровски, намеквайки за съветско предложение, което се разнася на Балканите и присъединението към Евразийския съюз.
В атмосфера на безпокойствие за " утрешия ден " на Балканите без американците, гласовете за ново нареждане на границите, което да помогне за окончателното решение на трите " горещи " исторически казуса на района (албански, македонски, сръбски) стават все по-силни. Не е инцидентно, че всекидневен документ, приписван на словенския министър председател Янез Янша - което той отхвърля - бе публикуван предходната пролет в дипломатическите кръгове и медиите в Западните Балкани, което провокира неспокойствие. Сред предложенията му бе " мирното делене " на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, основаване на съюз на Албания и Косово и автономност за следено от сърби Северно Косово.
" Промяната на граници би отворила кутията на Пандора ", сподели тогавашният висш представител за Босна Валентин Инцко. " Ако някой желае да мисли за смяна на граници, първо би трябвало да посети военните гробища от Франция до Сталинград ", до момента в който БиБиСи разяснява, че неофициалният документ се чете като " етнонационалистически лист с стремежи от 90-те години на предишния век ".
В Британия пред Politico: Балканите са на прага на спор
Русия съзнателно тества решителността и качествата на НАТО и Европейски Съюз, които би трябвало да отстояват стабилността на Балканите
Размяна на земя
Защо е страшна една нова замяна на територии и население на Балканите? Истината е, че има доста огнища на спорове, подготвени да експлодират, изключително в две страни, Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече, в сравнение с Косово.
" И по този начин, за какво да не вършим " спокойно прекачване " сред двата центъра Белград и Тирана и един път вечно да решим сръбския и албанския въпрос и да обезвредим национализма? ", споделят някои.
Първо, тези, които са обезпокоени от тази вероятност, дават отговор - тъй като етническият микс измежду балканското население, изключително в някогашна Югославия, е подобен, че разделянето е невероятно, в случай че не бъде наложено с меч, както се случи през 1990-те години на югославските войни, което значи повече спорове и още кръв.
Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв метод ще реализиран съглашение. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите включват земя от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и основават " Велика Сърбия ". Неин аналог ще бъде " Велика Албания " посредством сливане на " страната майка " с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), секторите от Черна гора и Южна Албания и, несъмнено, Чамерия, район, ситуиран съвсем напълно в гръцкия район Епир. Като реакция, България ще претендира за останалата част от Северна Македония, Хърватия за Херцеговина, като към този момент ще имате две разширени страни на Балканите и салдото на силите, където сега не господства нито една мощ, ще е нарушен.
Ще толерират ли Гърция и Турция други, които стават по-големи към тях или даже, в тази ситуация на Гърция, за тяхна сметка? Ще разрешат ли европейските, американските и съветските ползи нова геополитическа действителност на Балканите?
При подобен сюжет портите на Пъкъла ще се отворят и тъкмо по тази причина хората се опасяват от вероятността за евакуиране на Съединени американски щати.
Балканските цели на Съединени американски щати: Западните Балкани в Европейски Съюз и отпор на съветското и китайско въздействие
Габриел Ескобар: Не можем да позволим на Русия и Китай да съумеят
Преопакован шовинизъм
Посоченият нагоре всекидневен документ не е първият документ, който предизвиква сходни сюжети и разпалва апетити. Подобни пожелания, под формата на оферти и сюжети за разрешаване на проблемите, се популяризират понякога, основно от политици и етнически теоретици както в Тирана, по този начин и в Белград. Напоследък сходни оферти бяха преопаковани, с цел да смекчат страховете на тези, които плануват нови спорове.
Така албанците заменят " Велика Албания " в реториката си с " Естествена Албания " или, според от публиката, с " Националния съюз на албанците ", в който включват своите етнически събратя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и по-смелите, гръцки Епир, където съвсем не са останали, само че където някои членове на прокуденото население и техните потомци се надяват да се завърнат.
Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич " всички сърби в една Сърбия ", оферират по-приемливата цел за " сръбски свят ", което несъмнено би означавало анексирането на части на Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят сърби (или където са живели преди, в тази ситуация с Хърватия). Тази точка, обвързвана с смяната в реториката, само че не и всъщност, бе ясно изразена от водача на Черна гора Мило Джуканович.
Българите не приказват намерено за " Велика България ", само че тласкани от твърди националисти, влязоха в дневния ред на двустранните връзки със Северна Македония и Европейски Съюз, разказът " Една нация, две страни ", където Северна Македония се смята просто за изгубена от стадото овца, останала бездомна поради споровете от 19-ти и началото на 20-ти век и която, като се има поради верният поврат на историята, ще се причисли още веднъж към националното стадо. Тази реторика съчетава безпокойствие за възобновление на национализма, иредентизма и ново балканско безумство.
Американците и европейците понякога подлагаха на критика остро както управляващите в Албания, по този начин и в Косово поради иредентистки изказвания и изказвания за обединяването на двете страни, само че водачите на етническите албанци няма да трансформират реториката си. В меморандум до албанското министерство на Европа и външните работи Държавният департамент на Съединени американски щати изрази загрижеността си по отношение на позицията на албанското управление, отбелязвайки, че то освен предизвиква провокативно държание и отклонява целите на района, само че и че евентуално подбужда към принуждение, подкопава мира и непоклатимост и визира двустранните връзки. Меморандумът прикани Албания да не принуждава Съединени американски щати да го денонсират обществено.
Флориан К. Фейерабенд, специалист по въпросите на Югоизточна Европа във Фондация " Конрад Аденауер ", осъди изказванията на Еди Рама за албано-косовска конфедерация по следния метод: " Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в 21-ви век. Всички знаем до каква степен докара югославският иредентизъм през 20-ти век. Скърбихме за стотици хиляди жертви. Но когато тези проекти се появяват още веднъж в изказвания, ние сме загрижени. Общият европейски дом е тъкмо противоположното на националистическо-популистката политика ".
Докъде ще докара този параноичен диалог и кой, с изключение на американците, може го постави край? Засега и до момента в който американците са играчи в района, никой не смее да реализира тези проекти, дипломатично или военно.
Изпълнителната заповед на Байдън
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън издаде изпълнителна заповед на 8 юни ( " Изпълнителна заповед за блокиране на собствеността и прекъсване на влизането в Съединените щати на избрани лица, допринасящи за дестабилизиращата обстановка в Западните Балкани " ), която заплашва със наказания всеки, който е виновен или съизвършител или който е " директно или индиректно взел участие в нарушаване или деяние, което е попречило или застрашавало използването на което и да е съглашение за районна сигурност, мир, съдействие или взаимно признание или рамка, или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани... в това число Споразумението от Преспа от 2018 г.; Охридското рамково съглашение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънското споразумение; или заключенията на Съвета на конференцията за използване на мира, извършена в Лондон през декември 1995 година "
Това беше обръщение към всеки, който има намерение да наруши настоящия баланс на силите, че Съединени американски щати няма да разрешат това да се случи.
Това обаче бе преди злополуката с отдръпването от Афганистан, нито пък Съединени американски щати към момента бяха оповестили външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, отразявайки новите геополитически цели на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да забележим подиуми като в Кабул с американски бойци, тълпящи се към летищата, с цел да се завърнат вкъщи.
Колкото и да се развиват районните въпроси, несъмнено е, че Съединени американски щати няма да изтеглят военното си наличие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за извънредно значими за дейности в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Предстои да забележим какво възнамерява да направи със Западните Балкани. Там равновесието е толкоз нежно, а конфликтът за въздействие с Русия е подобен, че даже чувството за овакантяване на американците може да докара до рискови разтърсвания.
Конфликтът в Украйна и Косово са свързани, Путин желае ескалация в Югоизточна Европа
В НАТО би трябвало да са подготвени за съветско подстрекаване на доста фронтове, а Сърбия явно се готви за война
Реакцията на другия балкански " популярен идеалист ", Белград, бе бърза: министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин сподели, че обединяването на сърбите е " единствената преграда пред Велика Албания ". А зад Белград се е Кремъл, който оголва зъбите си против Рама и Запада, аплодирайки " филантропичните начинания на Белград за сръбския народ ", т.е. " Велика Сърбия ".
Както се показаха сърбите - в прочут смисъл не незаслужено: " Не можете да възбраните на сърбите това, което позволявате на албанците. А тези, които мълчат за изказванията на Рама за основаването на " Велика Албания ", би трябвало да мълчат, когато ние, сърбите, приказваме за " Сръбския свят ".
Албанците и сърбите тестват водите при всяка опция в последно време, все по-често, очаквайки с неспокойствие бъдещо преструктуриране на границите на Балканите, посредством които ще реализиран по този начин мечтаната национална интеграция, посредством интеграция в някакъв общ народен дом на техните етнически " братя ", които остават " в капан " в прилежащи страни, след кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.
Българският шовинизъм не изостава, възраждайки историческите искания против Северна Македония; Хърватия чака шанса да се разшири при положение на преструктуриране на границите за да отнеме част от Босна.
Това не е първият път, когато Рама приказва за албански съюз, както постоянно са го правили неговите прародители в Тирана и Прищина. Нито пък сърбите изоставят фантазиите си за владичество над балканските славяни, а надълбоко вкоренения български шовинизъм в никакъв случай не е спрял да мечтае за нов Санстефански кротичък контракт (подписан през 1878 година сред Руската и Османската империи и който планува България, доста по-голяма от актуалните й граници).
Идеите за иредентизъм постоянно са дебнели на Балканите, изплуващи, когато исторически и геополитически условия разрешават. Бихме желали да имаме вяра, че с края на югославските войни, когато нациите се избиваха една друга, с цел да основат свои лични страни и бяха посрещнати с външна интервенция, национализмът е обезвреден. Постепенното унищожаване на границите посредством обещаната интеграция в Европейския съюз бе част от западната тактика за консолидиране на мира и стабилността в района, както и за основаване на безвредна зона на въздействие в сухопътния кулоар от Адриатическо до Черно море.
The Economist: Балканите са в конкуренция за въоръжаване - Сърбия трескаво купува оръжия
Преди 30 година Сърбия води война с дребни съседи, не с по-големи като България или Румния, обградена е от НАТО, само че желае да е подготвена
" Злонамерени " играчи
Жаравата на национализма обаче към момента гори под повърхността и понякога бива канализирана от мощни играчи - или " злонамерени ", както ги разказа президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за " Катимерини " - за подкрепяне на техните ползи. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат идните неприятности и бързат ли да оформят своя дневен ред?
Мнозина виждат заплахата цялото следвоенно положение в региона да се разпадне с тъжни последствия. Бившият дипломат на Съединени американски щати в Белград Уилям Монтгомъри (онзи, който преди назначението си там ръководеше акцията за свалянето на сърбина Слободан Милошевич през 2000 г.) сподели неотдавна за хърватската телевизия за опасенията си, че могат да избухнат нови спорове на Балканите, тъй като, както той сподели, нито един от проблемите не е решен, предупреждавайки, че регионът към този момент не е приоритет за външната политика на Съединени американски щати. Този факт, последователното затихване на интереса на Съединени американски щати към района в името на други геополитически цели - Тихия океан, Китай, по-широкият район на Източна Азия - кара някои да потръпнат.
Американците постановиха балканската карта след гражданската война и остават гаранти на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и непоклатимост. Харесва ли ви или не, Съединени американски щати са преобладаващата мощ в района и тяхното неявяване ще сътвори рискова празнина, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, задоволително мощни, с цел да потопят региона в безпорядък. Дали в действителност Съединени американски щати ще се измъкнат от зоната, единствено те си знаят; този боязън обаче е необятно публикуван. Дипломати и политици обезпокоително се пробват да си показват " утрешния ден " на Балканите, без мощната ръка на Съединени американски щати върху контрола, който подсигурява мир и непоклатимост и поддържа геополитически съюзи.
Доскоро отговорът можеше да бъде: американците си отиват, само че идват французите, германците и Европейският съюз. Вече не. Изглежда западнобалканските общества са изгубили доверие в Европа. Силите на Европейски Съюз вземат участие всяка в своя дискретна игра за власт, с цел да продължат своите държавни и стопански ползи. Нежеланието на Брюксел да продължи процеса на участие на претендентите популяризира отчаяние измежду хората, които усещат, че европейците ги заблуждават. И на проевропейските водачи, и на жителите наподобява им омръзна.
В един миг френският президент Еманюел Макрон блокира договарянията с Албания и Северна Македония, с цел да се пазари с Берлин; въпреки това, Гърция или България ги стопират поради исторически конфликти; даже някогашният немски канцлер Ангела Меркел, която тръбеше за тактиката за интеграция на Западните Балкани в Европейски Съюз, им заби нож в гърба на неотдавнашна среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предлагането на словенското председателство за установяване на 2030 година като целева дата за привършване на договарянията за присъединение. В страните от Западните Балкани доминира убеждението, че " те не ни желаят ".
Руското предложение
" Съединени американски щати не участват толкоз в региона, те имат други световни цели, а европейците рядко показват общ фронт по доста въпроси. Европейската вероятност губи своята прелест и от ден на ден хора в региона търсят други други възможности ", предизвести Пендаровски, намеквайки за съветско предложение, което се разнася на Балканите и присъединението към Евразийския съюз.
В атмосфера на безпокойствие за " утрешия ден " на Балканите без американците, гласовете за ново нареждане на границите, което да помогне за окончателното решение на трите " горещи " исторически казуса на района (албански, македонски, сръбски) стават все по-силни. Не е инцидентно, че всекидневен документ, приписван на словенския министър председател Янез Янша - което той отхвърля - бе публикуван предходната пролет в дипломатическите кръгове и медиите в Западните Балкани, което провокира неспокойствие. Сред предложенията му бе " мирното делене " на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, основаване на съюз на Албания и Косово и автономност за следено от сърби Северно Косово.
" Промяната на граници би отворила кутията на Пандора ", сподели тогавашният висш представител за Босна Валентин Инцко. " Ако някой желае да мисли за смяна на граници, първо би трябвало да посети военните гробища от Франция до Сталинград ", до момента в който БиБиСи разяснява, че неофициалният документ се чете като " етнонационалистически лист с стремежи от 90-те години на предишния век ".
В Британия пред Politico: Балканите са на прага на спор
Русия съзнателно тества решителността и качествата на НАТО и Европейски Съюз, които би трябвало да отстояват стабилността на Балканите
Размяна на земя
Защо е страшна една нова замяна на територии и население на Балканите? Истината е, че има доста огнища на спорове, подготвени да експлодират, изключително в две страни, Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече, в сравнение с Косово.
" И по този начин, за какво да не вършим " спокойно прекачване " сред двата центъра Белград и Тирана и един път вечно да решим сръбския и албанския въпрос и да обезвредим национализма? ", споделят някои.
Първо, тези, които са обезпокоени от тази вероятност, дават отговор - тъй като етническият микс измежду балканското население, изключително в някогашна Югославия, е подобен, че разделянето е невероятно, в случай че не бъде наложено с меч, както се случи през 1990-те години на югославските войни, което значи повече спорове и още кръв.
Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв метод ще реализиран съглашение. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите включват земя от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и основават " Велика Сърбия ". Неин аналог ще бъде " Велика Албания " посредством сливане на " страната майка " с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), секторите от Черна гора и Южна Албания и, несъмнено, Чамерия, район, ситуиран съвсем напълно в гръцкия район Епир. Като реакция, България ще претендира за останалата част от Северна Македония, Хърватия за Херцеговина, като към този момент ще имате две разширени страни на Балканите и салдото на силите, където сега не господства нито една мощ, ще е нарушен.
Ще толерират ли Гърция и Турция други, които стават по-големи към тях или даже, в тази ситуация на Гърция, за тяхна сметка? Ще разрешат ли европейските, американските и съветските ползи нова геополитическа действителност на Балканите?
При подобен сюжет портите на Пъкъла ще се отворят и тъкмо по тази причина хората се опасяват от вероятността за евакуиране на Съединени американски щати.
Балканските цели на Съединени американски щати: Западните Балкани в Европейски Съюз и отпор на съветското и китайско въздействие
Габриел Ескобар: Не можем да позволим на Русия и Китай да съумеят
Преопакован шовинизъм
Посоченият нагоре всекидневен документ не е първият документ, който предизвиква сходни сюжети и разпалва апетити. Подобни пожелания, под формата на оферти и сюжети за разрешаване на проблемите, се популяризират понякога, основно от политици и етнически теоретици както в Тирана, по този начин и в Белград. Напоследък сходни оферти бяха преопаковани, с цел да смекчат страховете на тези, които плануват нови спорове.
Така албанците заменят " Велика Албания " в реториката си с " Естествена Албания " или, според от публиката, с " Националния съюз на албанците ", в който включват своите етнически събратя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и по-смелите, гръцки Епир, където съвсем не са останали, само че където някои членове на прокуденото население и техните потомци се надяват да се завърнат.
Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич " всички сърби в една Сърбия ", оферират по-приемливата цел за " сръбски свят ", което несъмнено би означавало анексирането на части на Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят сърби (или където са живели преди, в тази ситуация с Хърватия). Тази точка, обвързвана с смяната в реториката, само че не и всъщност, бе ясно изразена от водача на Черна гора Мило Джуканович.
Българите не приказват намерено за " Велика България ", само че тласкани от твърди националисти, влязоха в дневния ред на двустранните връзки със Северна Македония и Европейски Съюз, разказът " Една нация, две страни ", където Северна Македония се смята просто за изгубена от стадото овца, останала бездомна поради споровете от 19-ти и началото на 20-ти век и която, като се има поради верният поврат на историята, ще се причисли още веднъж към националното стадо. Тази реторика съчетава безпокойствие за възобновление на национализма, иредентизма и ново балканско безумство.
Американците и европейците понякога подлагаха на критика остро както управляващите в Албания, по този начин и в Косово поради иредентистки изказвания и изказвания за обединяването на двете страни, само че водачите на етническите албанци няма да трансформират реториката си. В меморандум до албанското министерство на Европа и външните работи Държавният департамент на Съединени американски щати изрази загрижеността си по отношение на позицията на албанското управление, отбелязвайки, че то освен предизвиква провокативно държание и отклонява целите на района, само че и че евентуално подбужда към принуждение, подкопава мира и непоклатимост и визира двустранните връзки. Меморандумът прикани Албания да не принуждава Съединени американски щати да го денонсират обществено.
Флориан К. Фейерабенд, специалист по въпросите на Югоизточна Европа във Фондация " Конрад Аденауер ", осъди изказванията на Еди Рама за албано-косовска конфедерация по следния метод: " Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в 21-ви век. Всички знаем до каква степен докара югославският иредентизъм през 20-ти век. Скърбихме за стотици хиляди жертви. Но когато тези проекти се появяват още веднъж в изказвания, ние сме загрижени. Общият европейски дом е тъкмо противоположното на националистическо-популистката политика ".
Докъде ще докара този параноичен диалог и кой, с изключение на американците, може го постави край? Засега и до момента в който американците са играчи в района, никой не смее да реализира тези проекти, дипломатично или военно.
Изпълнителната заповед на Байдън
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън издаде изпълнителна заповед на 8 юни ( " Изпълнителна заповед за блокиране на собствеността и прекъсване на влизането в Съединените щати на избрани лица, допринасящи за дестабилизиращата обстановка в Западните Балкани " ), която заплашва със наказания всеки, който е виновен или съизвършител или който е " директно или индиректно взел участие в нарушаване или деяние, което е попречило или застрашавало използването на което и да е съглашение за районна сигурност, мир, съдействие или взаимно признание или рамка, или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани... в това число Споразумението от Преспа от 2018 г.; Охридското рамково съглашение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънското споразумение; или заключенията на Съвета на конференцията за използване на мира, извършена в Лондон през декември 1995 година "
Това беше обръщение към всеки, който има намерение да наруши настоящия баланс на силите, че Съединени американски щати няма да разрешат това да се случи.
Това обаче бе преди злополуката с отдръпването от Афганистан, нито пък Съединени американски щати към момента бяха оповестили външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, отразявайки новите геополитически цели на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да забележим подиуми като в Кабул с американски бойци, тълпящи се към летищата, с цел да се завърнат вкъщи.
Колкото и да се развиват районните въпроси, несъмнено е, че Съединени американски щати няма да изтеглят военното си наличие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за извънредно значими за дейности в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Предстои да забележим какво възнамерява да направи със Западните Балкани. Там равновесието е толкоз нежно, а конфликтът за въздействие с Русия е подобен, че даже чувството за овакантяване на американците може да докара до рискови разтърсвания.
Конфликтът в Украйна и Косово са свързани, Путин желае ескалация в Югоизточна Европа
В НАТО би трябвало да са подготвени за съветско подстрекаване на доста фронтове, а Сърбия явно се готви за война
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ