С поредица от скандали, липса на изслушване и без ключови

С поредност от кавги, липса на чуване и без основни вносители протече разискването на законопроекта за офшорния вятър в постройката на Народното събрание. Вносителят на плана – Ивайло Мирчев от Политическа партия – Демократична България не се появи на проведеното от него събитие, а водещ народен представител на събитието бе лекарят Александър Симидчиев.  С сходна атмосфера всички искащи да вземат участие в дебатите за произвеждане на електрическа енергия в Черно море останаха извънредно недоволни.  А вносителите на проектозакона ги нямаше, тъй като са били „ в командировка “, изясни при започване на разискването Симидчиев. Той философски устоя подвикванията в залата, която бе изпълнена с ядосани представители на хотелиерския отрасъл, риболовни сдружения и екологични организации. Все отново в средата на разискването на съвещанието пристигна и депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, който изслуша настояванията на хората този законопроект да бъде отритнат напълно от депутатите. Подобно мнение изрази и Борислав Гуцанов от Българска социалистическа партия, който също застъпи тезата, че този законопроект би трябвало да бъде отритнат. Още по тематиката ВЕИ 30 яну 2024 ВЕИ 26 яну 2024 В последна сметка Делян Добрев увери всички присъстващи, че законопроектът няма да се гледа на второ четене в енергийната комисия, до момента в който не бъдат получени всички писмени мнения на заинтригуваните страни. Според него провеждането на кръглата маса в този си тип е безусловно безсмислено, а много от присъстващите даже нарекоха сбирката „ цирк “. Припомняме, че вносители на плана за Закон за силата от възобновими източници в морските пространства са Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Рамадан Аталай (ДПС), Гроздан Караджов (ИТН), Станислав Анастасов (ДПС), Владислав Панев (ПП-ДБ) и Калоян Икономов (ПП-ДБ).  Никой от тях, с изключение на Делян Добрев, не съумя да участва на днешната среща и да чуе настояванията на хората от морските общини.   Ирина Матеева, която е орнитолог и член на Българското сдружение за отбрана на птиците изиска депутатите по-скоро да се съсредоточат върху транспониране на директивата за картографиране на ВЕИ зоните в България. От сдружението са правили и изследвания за миграцията на птиците около ветропарковете в Североизточна България като данните им сочат, че птиците заобикалят тези райони и летят най-вече над морето. Сегашният законопроект за офшорния вятър „ би изтласкал “ птиците още по-навътре в Черно море.
Рибарските организации се тормозят от построяването на подводни кабели за възможните офшорни ВяЕЦ, като показаха данни по какъв начин стотици хектари в морето ще бъдат неразрешени за професионален лов на риба. Това ще се случи при създаване на вятърни централи. От сдруженията дадоха за образец газовата платформа Галата, към която към този момент няма риба, както и по трасето на газопровода, което стига на юг от Варна. Хотелиерите въпреки това показаха своите опасения, че никой туристи не би желал да гледа от прозореца си вятърни централи в морето. Те са безапелационни, че сходни вятърни паркове ще се виждат от брега и няма да бъдат издигнати надалеч във вътрешността в морето. Причината за това ще са огромните разноски за построяването на ВяЕЦ в дълбоководната част на Черно море. Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията показа прогнозите на ЦИД във връзка с вятърния капацитет на Черно море. Оказа се, че само България не е направила никакви процедури за контролиране на процеса по развиване на офшорния потенциал. Подобни планове към този момент се развиват в Румъния, в Гърция също сътвориха свое законодателство и към този момент имат планове за офшорни вятърни централи, изясни специалистът по енергийни политики на ЦИД.  По думите му е реалистично в българската икономическа зона да бъдат построени 3-4 гигавата вятърни електроцентрали в средносрочен проект. Големият вятърен капацитет на страната се намира и в дълбоката част на Черно море. Там вложенията също ще бъдат доста по-големи, изясни Владимиров, макар възгласите в залата. От проучването на ЦИД са обрисувани четири главно зони с ветроенергиен капацитет – край морето на Шабла, Варна, Обзор и във вътрешността в дълбоката част наоколо до турската граница. България и Румъния могат да положат взаимни старания за създаване на общи ветроенергийни планове в тази посока. Но е значима регулаторната рамка за офшорния вятър. Подобни планове се построяват с десетилетия, напомни Владимиров. Според него вероятните вложения във офшорен вятър у нас възлизат на към 22 милиарда евро като може да основат 27 000 работни места.