С помощта на специализиран софтуер, сред над 63 000 разсекретени

С помощта на профилиран програмен продукт, измежду над 63 000 разкрити страници от архива по делото за убийството на Джон Ф. Кенеди, публицисти от „ 24 часа “ откриват български връзки, останали скрити до момента. Те излизат нескрито след решението на президента Доналд Тръмп да разгласява всички документи от следствието.

В центъра на една от тези истории се оказва Манфред Р. Шрьодер – немски академик и специалист по звучност, работещ в именитите Bell Laboratories в Съединени американски щати. Въпреки че проучванията му са ориентирани към телекомуникациите, персоналният му живот не остава отвън вниманието на разследващите служби.

Причината? Съпругата на Шрьодер – Ани – е българка, а фамилията ѝ живее в София. Според конфиденциален отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ, това го прави евентуална цел на разследващите служби от руския блок, които постоянно употребяват България като медиатор в шпионски интервенции, прикривайки присъединяване на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Семейни връзки, предизвикващи паника
През 1961 година тъщата на Шрьодер краткотрайно се реалокира в Съединени американски щати, само че ненадейно се връща в България, съгласно формалната версия – заради носталгия и сложна акомодация. Това обаче разсънва съмнения – дали в действителност решението е било непринудено, или е било резултат от напън от българските управляващи?

През 1963 година, когато Шрьодер възнамерява пътешестване до Съюз на съветските социалистически републики за научни цели, американските служби се тревожат освен от престоя му в Москва, само че и от непланирано посещаване в София, където има намерение да види фамилията на брачната половинка си. Централно разузнавателно управление на САЩ счита, че това би била идеална опция за опит за вербовка от страна на руските или българските служби.
Инструкции и предизвестия от Централно разузнавателно управление на САЩ
В подготовката за пътуването, Централно разузнавателно управление на САЩ предизвестява Шрьодер за типичните способи на руските служби – в това число прочувствен напън посредством околните му. Възможен сюжет, съгласно отчета, включва заричане за подпомагане за бягство на балдъзата му, която изразявала мощно предпочитание да напусне България – капан, в който той можел да бъде замесен.

Служителите инструктират учения да заобикаля всевъзможни задължения или обещания, а в случай че бъде притиснат – просто да дава отговор:

„ Ще помисля, когато се прибера вкъщи. “

Научен разум с бурно минало

Шрьодер, който оцелява Втората международна война като младеж във фашистка Германия, се интересува от технологии още от рано. Построява личен късовълнов предавател, с цел да слуша излъчвания на Би Би Си, а на 16-годишна възраст е мобилизиран във военновъздушните сили, където служи в Полша и Холандия. Благодарение на гения си по електроника, е подготвен в потреблението на радарни системи – опит, който по-късно придвижва в научната си работа в Съединени американски щати.
От цел – до помощник на разузнаването
В последна сметка, съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ, Шрьодер не е вербуван. След завръщането си в Съединени американски щати, той осъзнава манипулативните опити, на които е бил подложен, и стартира интензивно съдействие с американските служби. Той продължава научната си кариера и умира през 2009 година в Гьотинген, Германия, на 83 години.

Оставя след себе си богато научно завещание, брачна половинка – българката Ани, щерка Марион в Германия и двама синове – Джулиан и Александър, живеещи в Съединени американски щати.