Откриха причината за изригването на Йелоустоунския супервулкан
С помощта на компютърен модел учени от Съединени американски щати и Швейцария откриха повода за появяването и изригването на супервулкана под парка "Йелоустоун ", заяви Лента.
Според тях под калдерата на релативно дребна дълбочина има мехур гореща магма, който е затиснат като в сандвич от по-студени магмени скали. Тази конструкция образува парещ мантиен поток, който прониква в земната кора.
През 2014-2015 година стана ясно, че под Йелоустоунската калдера са скрити два мехура магма на дълбочина 4-14 км и 20-45 км. Учените основали термомеханичен модел, с цел да дефинират вероятния генезис на тези структури. Били осъществени десетки опити посредством потребление на виртуална земна повърхнина с размери 1000 км на 300 км. Моделът обхванал интервал от 7-8 милиона години, показва Българска телеграфна агенция.
В други изследвания, отдадени на изригвания на Йелоустоунския супервулкан, вниманието било фокусирано върху промени над променливата "шапка " на потока. Експериментите са се отличавали един от различен по температурата на потока, плътността и състава на скалите в земната кора. Учени от Тексаския университет установяваха, че потокът фактически зарежда магмено огнище под Йелоустоунската калдера. В компютърния модел образуването на потока почнало от мехура парещ материал с диаметър 160 км в най-широката му част. Потокът се издигнал към земната кора със скорост 4,7 сантиметра годишно. Учените съумели да проследят по какъв начин се разпределя разтопеният материал в мантията и кората на Земята 210 000 години и два и повече милиона години след образуването на потока.
Оказало се, че 250 000 години по-късно потокът почнал да прониква в земната кора, която след това се разделила на две интрузивни зони. Едната била над границата на Мохоровичич, а другата - на дълбочина 7-15 км. Седем милиона години по-късно земната кора се отместила на 150 км на югозапад и това довело до изстудяване на интрузивни скали и формиране на мехури магма, ситуирани един над различен. Между тези огнища има преходна зона от по-студена магма. При това разтопени скали от горния мехур от време на време излизат на повърхността. Изображението на сляганията съответствало на това, при което температурата на мантийния поток надвишава обкръжаващата го тога със 175 градуса Целзий, а кората е с дебелина 80 км.
Резултатите от проучването са оповестени в Geophysical Research Letters.
Според тях под калдерата на релативно дребна дълбочина има мехур гореща магма, който е затиснат като в сандвич от по-студени магмени скали. Тази конструкция образува парещ мантиен поток, който прониква в земната кора.
През 2014-2015 година стана ясно, че под Йелоустоунската калдера са скрити два мехура магма на дълбочина 4-14 км и 20-45 км. Учените основали термомеханичен модел, с цел да дефинират вероятния генезис на тези структури. Били осъществени десетки опити посредством потребление на виртуална земна повърхнина с размери 1000 км на 300 км. Моделът обхванал интервал от 7-8 милиона години, показва Българска телеграфна агенция.
В други изследвания, отдадени на изригвания на Йелоустоунския супервулкан, вниманието било фокусирано върху промени над променливата "шапка " на потока. Експериментите са се отличавали един от различен по температурата на потока, плътността и състава на скалите в земната кора. Учени от Тексаския университет установяваха, че потокът фактически зарежда магмено огнище под Йелоустоунската калдера. В компютърния модел образуването на потока почнало от мехура парещ материал с диаметър 160 км в най-широката му част. Потокът се издигнал към земната кора със скорост 4,7 сантиметра годишно. Учените съумели да проследят по какъв начин се разпределя разтопеният материал в мантията и кората на Земята 210 000 години и два и повече милиона години след образуването на потока.
Оказало се, че 250 000 години по-късно потокът почнал да прониква в земната кора, която след това се разделила на две интрузивни зони. Едната била над границата на Мохоровичич, а другата - на дълбочина 7-15 км. Седем милиона години по-късно земната кора се отместила на 150 км на югозапад и това довело до изстудяване на интрузивни скали и формиране на мехури магма, ситуирани един над различен. Между тези огнища има преходна зона от по-студена магма. При това разтопени скали от горния мехур от време на време излизат на повърхността. Изображението на сляганията съответствало на това, при което температурата на мантийния поток надвишава обкръжаващата го тога със 175 градуса Целзий, а кората е с дебелина 80 км.
Резултатите от проучването са оповестени в Geophysical Research Letters.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ