С полагане на цветя пред паметника на Панайот Волов в

С полагане на цветя пред паметника на Панайот Волов в Бяла, регионалният шеф на Русе Драгомир Драганов, кметът на община Бяла Димитър Славов и ръководителят на локалния Общински съвет Мариан Антонов уважиха паметта на починалите в Априлското въстание преди 149 години. „ Априлци са в нас. Не в камъка и бронза на паметниците, а в тези мигове, когато избираме доблестта пред удобството, общото богатство пред персоналната полза, както и това да бъдем непримирими пред малодушието. Нека националните ни герои бъдат освен част от учебниците по история, само че и честен ориентир в съвремието ни “, съобщи Драганов. „ Тези храбри българи знаеха, че народ без независимост не е народ, а сянка от себе си и по тази причина отдадоха живота си за нашата независимост “, добави Драганов. От своя страна кметът Славов уточни, че през днешния ден свеждаме глави с благодарност пред едно от най-смелите, само че и трагични събития в българската история. „ Имената на тези почтени мъже са гласът на съвестта ни, който ни припомня, че родината не е единствено земя, а и отговорност “, добави Славов. „ Силното общество не чака избавител – то построява бъдещето със личните си ръце. Ако желаеме фактически да отдадем респект пред националните си герои, то най-важното е да живеем почтено и да отстояваме историята си “, показа Мариан Антонов.

Припомняме, че Панайот Волов е измежду основателите, учредителите и основните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително придвижване през епохата на Възраждането. Априлската епопея приключва с голяма филантропична покруса, мирното население изпитва на гърба си фанатичната свирепост на османските войски и башибозук. С дейностите си Високата врата недвусмислено демонстрира, че няма по никакъв метод да разреши на българите да отхвърлят властта на султана. Безпощадно потушено Априлското въстание въпреки всичко изиграва своята историческа роля – Европа научава, че освен босненци, сърби и черногорци, само че и българите желаят своята независимост и са подготвени дадат живота си за нея. Изправени пред вълната от съпричастност със ориста на покорените нации държавните управления на остарелия континент нямат избор с изключение на да се заемат с решаването и на българския въпрос – в началото със средствата на дипломацията, а по-късно и на бойното поле.