В Пловдив отбелязаха 186-годишнината от рождението на Левски
С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 186-тата годишнина от рождението на Апостола на свободата. Слово за делото и живота на великия българин произнесе журналистът от БНТ-Пловдив- Владислав Севов, притежател на Награда " Пловдив " в раздел " Журналистика " за 2022 година
" Обръщам се към Вас с вярата, че през днешния ден ще честваме. Повече радостно и чистосърдечно, в сравнение с със строгостта на формалното честване. Защото честваме раждането на най-почитания активист от националнореволюционния ни именник, а и евентуално най-почитания от всички българи изобщо. Празнуваме историческото достолепие да имаме в пантеона си архетип на единението. Празнуваме сполучливото съединяване на история и поверие, които извайват блян – митологизиран, само че и неоспорим. Празнуваме опцията да изричаме анафорично „ честваме “, без предразсъдъци.
Да се вживеем в това само преимущество на днешния ден пред безспорния му по-мощен другар през февруари. Мнозина виждат абсурд в по-внушителното честване на деня на гибелта, само че то евентуално е последование на вековните наредби за удостояване на безсмъртието. Както в християнския календар огромните тържества в респект на мъчениците са точно дните на тяхната физическа гибел – на тяхното успение (дума, чието звучене препраща по едно и също време към заспиване, само че и към успяване по пътя към безконечен живот). И на двете дати, в изразите наизуст за Апостола, сме призвани да припомняме градивни и приобщаващи завещания.
Едва ли имаме различен исторически облик, в чието завещание с такава плът да участва концепцията за единство, уточни журналистът.
" При Левски, несъмнено, тя потегля от най-прагматични устои – единството е самосъхранително за първия ни същински строен революционен проект през Възраждането – оттатък разпилените четнически погроми и оттатък покорността пред външни сили. Единението в тази апостолска задача е уставно изтъкнато, само че и блестящо изричано като кредо в писма, мемоари, диалози... Опоетизирано след това в сентенциите, изведени от там, доста от които знаем от невръстни. Ето по този начин Левски става настойник на мечтаната единодушие. Както и на доста други достолепия, само че сякаш това е през днешния ден най-насъщното. И персонално аз с тази мисъл ще положа през днешния ден букета си под неговия облик, по този начин уместно ситуиран в полите на централния пловдивски рид.
Неговото водачество в народностното схващане е феномен, който изумява. Със сигурност доста българи абсолютно го слагат в челото на листата с национални герои, без да могат да обяснят тъкмо за какво. Скоро си говорихме със спътници по един културен маршрут, че доста фамилни истории препредават някаква персонална съпричастност към Левски и дори постоянно показват съответно място на укриването му в някоя остаряла фамилна къща. Толкова са доста тези места, че Апостола не би смогнал да ги обиколи, дори в случай че беше живял два пъти по-дълго. А самият той очевидно също е вярвал в силата на сказанието, на творчеството...
Левски за нашия народ е и действителност, и ария, с които можем да местим камъни. И в случай че не запращаме тези камъни едни против други, може и в съвременността да се роди образец за огромен взаимен строеж. "
Цялото слово можете да видите
" Обръщам се към Вас с вярата, че през днешния ден ще честваме. Повече радостно и чистосърдечно, в сравнение с със строгостта на формалното честване. Защото честваме раждането на най-почитания активист от националнореволюционния ни именник, а и евентуално най-почитания от всички българи изобщо. Празнуваме историческото достолепие да имаме в пантеона си архетип на единението. Празнуваме сполучливото съединяване на история и поверие, които извайват блян – митологизиран, само че и неоспорим. Празнуваме опцията да изричаме анафорично „ честваме “, без предразсъдъци.
Да се вживеем в това само преимущество на днешния ден пред безспорния му по-мощен другар през февруари. Мнозина виждат абсурд в по-внушителното честване на деня на гибелта, само че то евентуално е последование на вековните наредби за удостояване на безсмъртието. Както в християнския календар огромните тържества в респект на мъчениците са точно дните на тяхната физическа гибел – на тяхното успение (дума, чието звучене препраща по едно и също време към заспиване, само че и към успяване по пътя към безконечен живот). И на двете дати, в изразите наизуст за Апостола, сме призвани да припомняме градивни и приобщаващи завещания.
Едва ли имаме различен исторически облик, в чието завещание с такава плът да участва концепцията за единство, уточни журналистът.
" При Левски, несъмнено, тя потегля от най-прагматични устои – единството е самосъхранително за първия ни същински строен революционен проект през Възраждането – оттатък разпилените четнически погроми и оттатък покорността пред външни сили. Единението в тази апостолска задача е уставно изтъкнато, само че и блестящо изричано като кредо в писма, мемоари, диалози... Опоетизирано след това в сентенциите, изведени от там, доста от които знаем от невръстни. Ето по този начин Левски става настойник на мечтаната единодушие. Както и на доста други достолепия, само че сякаш това е през днешния ден най-насъщното. И персонално аз с тази мисъл ще положа през днешния ден букета си под неговия облик, по този начин уместно ситуиран в полите на централния пловдивски рид.
Неговото водачество в народностното схващане е феномен, който изумява. Със сигурност доста българи абсолютно го слагат в челото на листата с национални герои, без да могат да обяснят тъкмо за какво. Скоро си говорихме със спътници по един културен маршрут, че доста фамилни истории препредават някаква персонална съпричастност към Левски и дори постоянно показват съответно място на укриването му в някоя остаряла фамилна къща. Толкова са доста тези места, че Апостола не би смогнал да ги обиколи, дори в случай че беше живял два пъти по-дълго. А самият той очевидно също е вярвал в силата на сказанието, на творчеството...
Левски за нашия народ е и действителност, и ария, с които можем да местим камъни. И в случай че не запращаме тези камъни едни против други, може и в съвременността да се роди образец за огромен взаимен строеж. "
Цялото слово можете да видите
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ