С покачването на доходността по дългосрочните американски държавни облигации до

С покачването на доходността по дълготрайните американски държавни облигации до равнища, невиждани от близо две десетилетия, едно класическо решения за обезпечаване на „ твърда “ пенсия — пожизнената доходна анюитетна лавица — още веднъж излиза на напред във времето. В среда на 4-5 % дълготрайни лихви за пръв път от 2007 година насам животозастрахователите могат да предложат обезпечени заплащания от 6% до съвсем 8% годишно за 65-годишен покупател, а при отсрочен старт на рентата (например от 75-годишна възраст) ставката надвишава двуцифрен %. Ключовият механизъм са така наречен „ mortality credits “ – груповият преразпределителен резултат, при който претърпелите участници получават част от неполучените заплащания на умрелите, тъй че междинната рентабилност се изкачва доста над това, което могат да обезпечат облигациите или известното предписание за 4% изтегляне от портфейл.Въпреки усъвършенстваната стопанска система на продукта, „ анюитетният абсурд “ остава: по-малко от една десета от 430-милиардния американски анюитетен пазар отива в чисти пожизнени ренти; множеството пенсионери избират еднократни суми или променлива рентабилност, тъй като подценяват риска да надживеят капитала си или не желаят да „ затворят “ активите без завещание. Академичният екип на Хорнеф, Маурер и Мичъл предлага решение от вида „ default, not mandate “ – автоматизирано конвертиране на 20% от 401(k) салдото над 250 000 USD в пожизнена лихва при навършване на 67 година с право на отвод. Емпирията от автоматизираното записване в 401(k) демонстрира, че вярно структурираната опция-по-подразбиране може внезапно да усъвършенства дълготрайните финансови резултати без да лимитира свободата на избора.За вложителя моментната опция се базира на два отличителни фактора: първо, високите лихви покачват началната вноска към обезпечената пенсия; второ, мощният $ и устойчивият пазар на труда задържат инфлационните упования надалеч под пика от 2022 година, тъй че действителната стойност на заплащанията наподобява по-стабилна. Ако обаче Фед смекчи политиката с две понижения през 2025 година, както обрисува удобният макро сюжет, настоящите котировки на рентите може да се окажат „ върхова оферта “, която скоро няма да се повтори.Практическият метод за основаване на „ частна пенсия “ през днешния ден стартира с делене на капитала на пласт за базови разноски и пласт за напредък. Частичното анюетизиране — 15-30 % от портфейла — покрива главните потребности (жилище, здраве, храна) с обезпечен кешфлоу, освобождавайки останалите активи за по-динамична алокация в акции, парцели или облигации. Допълнителна успеваемост внася „ стълбовата “ тактика, при която сериите анюитети се купуват на няколко транша (65 година, 70 година, 75 г.), с цел да се усредни лихвеният риск. Високият начален ваучър се реализира най-лесно с закрепени ренти, само че против осъвременяване може да се избере опционален инфлационен индексатор или отсрочена доходна лихва, започваща на 80+ години. Липсата на излишък за наследници постоянно е мотив „ срещу “, само че по-голямата сигурна годишна сума разрешава обилно даряване приживе и оптимална данъчна успеваемост.За европейския (вкл. българския) вложител директният достъп до американски анюитети е стеснен, само че аналогични решения оферират животозастрахователите посредством пожизнени ренти в евро или левови индексирани полици. Ключът е да се съпостави обезпечената техническа рента с доходността на дълготрайните държавни облигации: при настоящ приход 3,5-4 % по 30-годишния немски или български дълг, лихва с 5% обезпечен ваучър към този момент носи действителна „ парична награда “. Възможно е и хибридно решение — „ прагова “ лавица, която на 67 година стартира заплащания, а в случай че дълготрайните лихви скочат в бъдеще, разрешава разсрочено прибавяне на нови порции при по-изгодни цени.Заключението за вложител с небосвод 25-30 години до края на живота е ясно: актуалният лихвен цикъл отваря неповторим прозорец да се заключи висока действителна рентабилност в артикул с нулев кредитен риск и оптималната дълголетна отбрана. Колкото по-дълго трае двоен потрес „ цени + нефт “, толкоз по-вероятно е Фед да поддържа рестриктивния курс и обезпечените рентни ставки да останат атрактивни; в случай че напрежението се охлади и паричната политика омекне, днешните условия бързо ще се трансфорат в ретроспективен разкош. Изборът действително е сред психологическия комфорт на „ личен “ капитал и математическата сигурност на споделения многогодишен риск – а в актуалната обстановка математиката рядко е изглеждала толкоз безапелационна.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.