С подкрепа от 24,2% от подадените гласове се очертава ГЕРБ

С поддръжка от 24,2% от подадените гласове се обрисува ГЕРБ да бъде първа политическа мощ в идващия парламент. При Българска социалистическа партия също записваме значимо възобновяване на позициите (19,1%). Това демонстрира изследване на " Сова Харис ". Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 5-12 октомври 2021 година измежду 1010 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Стохастична неточност: оптималната неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%. Изследването е по поръчка на " Дир.бг ". Избирателната интензивност има значение освен за легитимността на даден парламент, само че и за оформяне на съотношението на поддръжката към разнообразни политически субекти. Поради това при правенето на планирани резултати на интензивността се обръща особено внимание. В сегашния миг 55,2% от пълнолетните български жители декларират, че са изцяло сигурни, че ще гласоподават на идните избори на 14.11.2021 година (президентски и парламентарни). Изразено в безспорни стойности това значи към 3,0-3,1 млн. гласа, подадени в границите на страната. В съпоставяне с последните парламентарни избори покачването е с към 300 000 гласа. Съотнесено към изборите от април т.г. обаче, следим понижение със същата големина. Разбира се, предизборната акция занапред следва и редица фактори могат да доведат до промени и в двете направления. Освен чисто политическите аргументи, които въздействат на настройките на хората, би трябвало да се имат поради и други фактори, които ще повлияят на изборната интензивност. На първо място това е пикът на четвъртата вълна на епидемията от Ковид-19. 10,2% от всички гласоподаватели считат, че съществува действителна заплаха да се заразят в процеса на гласоподаване. Почти 3% от всички гласоподаватели (това е една цяла парламентарна група) декларират, че няма да гласоподават заради обстоятелството, че би трябвало да го създадат с машини. Към тези условия евентуално ще би трябвало да прибавим и очертаващи се остри обществени и стопански проблеми, които ще съпътстват предизборната акция.   Провалът на последните две Народни събрания, които не излъчиха постоянно държавно управление, води до разбъркване на политическите желания. Получените резултати демонстрират, че систематичните партии усъвършенстват позициите си за сметка на новите политически субекти. Към сегашния миг ГЕРБ освен резервират поддръжката си, само че и имат прочут напредък. С поддръжка от 24,2% от подадените гласове се обрисува ГЕРБ да бъде първа политическа мощ в идващия парламент. При Българска социалистическа партия също записваме значимо възобновяване на позициите (19,1%). Проблем за социалистите може да се окаже практическата реализация при вота за тях, защото по-възрастните им гласоподаватели са уязвими както от пандемията, по този начин и от запасите да гласоподават с машини. При обединенията, подкрепяни от протестния избор, записваме обилни промени. Появата на нов важен политически индивид в този бранш води до редукция на поддръжката за всички останали. „ Продължаваме промяната “ към този момент може да разчита на 14,6% от подадените гласове. При Има Такъв Народ - първата политическа мощ в предходния парламент - ерозията е най-силно изразена (14,4%). Виждаме, че се обрисува оспорвана борба за третото място, което може да придобие значимо значение при приемане на мандатите за лъчение на държавно управление от идващия парламент. Като сигурни участници в бъдещето Народно заседание са още Демократична България (9,0%) и Движение за права и свободи (8,7%). На ръба на бариерата е групировката „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ с 4,2%. Отсега можем да кажем, че и идващият Парламент ще бъде накълцан, като в него ще участват 6 или 7 политически субекта.  Кандидатирането на потвърдени специалисти в своите области като Анастас Герджиков и Лозан Панов увеличи интереса към президентската конкуренция. Номинирането им в последния миг обаче е огромен минус за техните кандидатури. Установено предписание е, че при издигането на ново лице в политическото пространство е нужен интервал от най-малко половин година за неговото показване. Избирателите желаят не просто да чуят няколко телевизионни изяви, само че в случай че е допустимо да придобият и непосредствени показа за индивида, на който ще възложат политическо посланичество. Закъснелият старт на въпросните кандидатури предопределя ниските равнища, от които се включват в предизборната битка. Засега записаната поддръжка за главните съперници на сегашния президент се лимитира главно в границите на партиите, които стоят за тях – надлежно ГЕРБ и Демократична България. Движение за права и свободи постоянно е било фактор в президентските избори. Сега с сгъстяване на позициите си посредством издигане на партийния водач за претендент и посредством връщането на Делян Пеевски в листите за депутат, Движението ще повлияе на цялостната обстановка. Например, поддръжката, която се ангажират да дадат на едната страна на втори тур на президентските избори, евентуално ще провокира анти-ДПС вълна. Това ще е от изгода за Румен Радев, който все още продължава да се обрисува като изявен любимец. Нагласите за гласоподаване на балотаж удостоверяват тази теза. Ако президентските избори се проведат сега, Румен Радев има действителен късмет да завоюва над половината от подадените гласове на първи тур. Най-вероятно обаче няма да е налице условието да са дали своят вот повече от 50% от гласоподавателите от изборните описи, с цел да може да бъде определен президент на първи тур.