С почетното звание последният римлянин“ са известни роденият в Силистра

С почетното звание „ последният римлянин “ са известни роденият в Силистра военачалник Флавий Аеций – спечелилият на Атила, философът Боеций и императорът Ромул Августул.

Сред носителите на това звание е и последният римски шеф на Галия – Сиагрий.

Към 460 година Галия (най-общо казано, това били земите на днешна Франция) в действителност се била отделила от Римската империята. Но в региона се запазили имперската организация и армията, а управителят й станал де факто самостоятелен държател. Той е бил подсилен от вождовете на варварските племена на нейната територия и от аристократите с гало-римски генезис.

Пръв подобен независим шеф бил един сподвижник на Флавий Аеций – Егидий. Той бил от местната аристокрация. Съвременниците му го дефинират като родом от Галия и християнин. Според една догадка, точно до него било написано през 448 година фамозното писмо от жителите на Британия с молба за помощ против нахлуващите на острова им диви сакси – само че, въпреки всичко, множеството историци считат, че то е било адресирано до Флавий Аеций.

Историкът Приск написа, че бъдещият император Майориан и Егидий са служили под командването на Аеций – следователно те са се сражавали против Атила в фамозната борба на Каталаунските полета.

Егидий бил назначен за магистрат на Галия от император Майориан. Най-вероятно това се е случило през 458 година, когато императорът бил в Галия. През 461 година Майориан бил свален и убит от военачалника Рицимер, който сложил на трона своя марионетка – императора Либий Север.

Войските, ситуирани в Галия, подкрепили Егидий и станали основа на неговата мощ. Армията на Егидий евентуално била допълнена и от варварските бойци-федерати, чиито селища се появили в Галия, както и с останките от разпуснатата войска на Майориан, събрана за поход срещу вандалите. Освен това, от Британия пристигнали 12 хиляди брити, прогонени от саксите. Така Егидий към този момент разполагал със сериозна мощ.

Рицимер желал да върне Галия под собствен надзор и назначил нов боен магистрат – своя родственик бургундския крал Гундиох. Егидий обаче почнал преговари с бургундите и постигнал мир, като запазил позицията си. Историкът Григорий Турски (от град Тур) написа, че франките свалили своя крал Хилдерик и провъзгласили Егидий за нов крал. Така в продължение на 8 години римският боен магистрат бил крал на франките, до момента в който те не повикали Хилдерик назад на трона.

Съвременните историци спорят за този епизод. Някои считат това изложение за неточност на Григорий Турски. Според други пък, Егидий и Хилдерик в действителност се борили за франкския престол, като всеки имал свои последователи.

През 463 година Егидий победил в главната борба в живота си – разгромил вестготите при Орлеан. Негов съдружник бил Хилдерик, който си възвърнал кралската власт. През 465 година Егидий починал – съгласно летописци от онази ера, или бил погубен от засада, или токсичен.

След гибелта му вестготите още веднъж нахлули в Галия, само че били разрушени от римският комит Павел с армия от римляни и франки. Не е ясно дали тук Хилдерик е бил съдружник на Павел. Статутът на Павел също е неразбираем. Предполага се, че той е бил пълководец под командването на Егидий и станал негов правоприемник като самостоятелен римски държател на част от Галия.

В източниците, описващи дейността на Егидий, в никакъв случай не се загатва град Соасон като център на римския наместник. Най-вероятно Егидий все още нямал военна столица. Той действал като римски боен магистрат, а създаването на „ кралство “ принадлежи на неговия наследник Сиагрий.

Териториите, които Егидий и Сиагрий контролирали, са сложни за определяне . Предполага се, че включвали долината на река Сена, централна Галия с градовете Соасон, Орлеан, Реймс и Троа.

Сиагрий враждувал с варварския вожд Одоакър, който свалил последния император на Западната римска империя – Ромул Августул. Източноримският историк Кандид написа, че когато Одоакър започнал да ръководи независимо, галите от Запада се разбунтували против него. И те, и Одоакър изпратили пратеници при императора на Константинопол Зенон, който предпочел да поддържа Одоакър. Най-вероятно под израза „ гали от Запада “ се подразбира Сиагрий.

През 486 г. франките нахлули в земите на римския анклав. Пет години по-рано синът на Хилдерик – Хлодвиг, бил наследил властта над тях и в този момент решил да разшири земите на своето кралство.

Римският държател решил да даде на франките генерално стълкновение. Нищо не се знае за армията му. Най-вероятно това били поданици на оживелите римски военни селища и земи под негов надзор, както и буцеларии (личната му защита от безчовечен дружинници). Подробности за борбата са незнайни, но армията на Сиагрий била разрушена. Самият той избягал в Аквитания при двора на вестготския цар Аларих II.

Хлодвиг изискал Сиагрий да му бъде предаден под опасността от война. Аларих му го предал и по-късно, по заповед на Хлодвиг римлянинът бил погубен с меч.

Към 500 година Хлодвиг съумял да заеме по-голямата част от Галия и да води войни с германските племена на тюрингите и алеманите. По-късно земите на Соасонското кралство станали център на страните на Меровингите и Каролингите.

Париж (Лютеция, Паризиус), който служел за седалище на римския префект на флота и щаб на императорите по време на война, последователно се оформил като основен град на кралството на франките.

Така последователно римска Галия вграждала сянката си в историята на днешна Франция.

–