С Пламен имахме връзка 7 години. Той беше женен, аз

С Пламен имахме връзка 7 години. Той беше женен, аз – със съществено гадже, в което виждах бъдещия си брачен партньор. Затова не считам да се извинявам, че съм се намесила в неговия живот за да разбия фамилията му. Напротив – той нахлу в моя и разпердушини душевния ми мир. В продължение на 3 месеца лъжех годеника си Иван, измислях аргументи, с цел да се видя с Пламен и да се обичан до обезумялост. Не аз, а той сложи въпроса за развода си. Което пък ми даде храброст да заявя на Иван, че се разделяме.

Странно, сега, до момента в който пиша, цялата настръхнах. С няколко думи затворих страница от живота си и сложих линия на човек, който единствено месеци преди този момент считах за непосредствен и даже бях уверена, че го обичам. Но тогава беше трудно и унизително. Иван ме гледаше с помътнели от болежка очи и повтаряше: „ Защо ми причиняваш това, за какво? С какво те разочаровах, какво не ти угодих, къде сгреших…? “ Как можех да му обясня, че няма никаква виновност, че е добър и почтен човек, кадърен да направи доста дами щастливи. Просто Пламен беше класа. Притежаваше магнетизъм, на който бе невероятно да се устои. На всичко от горната страна и виртуозен ухажор. До срещата ми с него не допусках, че сексът може да играе такава значима роля в връзките сред мъжа и дамата. Да те прави подвластен от колегата, да те кара да прощаваш минусите му от боязън, че може да те накаже, като те лиши от дозата опиат, а ти си в абстиненция…

Малко преди Пламен да се се срещне с юриста си, майка му падна неприятно и си счупи таза. След комплицираната интервенция я прибраха в дома им, а брачната половинка му се зае с възобновяване на свекърва си. Мина година, до момента в който проходи, и когато заговориха, че към този момент може сама да се оправя и е време да я върнат в гарсониерата й, старицата получи тежък инсулт. Цялата й лява страна се сковава, загуби и говора си. И още веднъж легна на плещите на снаха си. Лекарите не й даваха доста живот, само че сърцето на старицата се оказа доста крепко и тя изкара на легло и в инвалидния стол цели 5 години. На няколко пъти я чакаха да съобщи Богу дух, само че за изненада на всички, и най-много на докторите, тя напряко възкръсваше, въпреки и като жив мъртвец. В тази обстановка въобще не можеше да мислим за бракоразвод, самата аз не бих го позволила. Пламен беше повече от сигурен, че в случай че преместим майка му в моя дом в това положение, напряко ще я убием. Това обаче не му пречеше да се виждаме постоянно и даже да остава при мен за цяла нощ.

Няколко месеца откакто женицата умря, Пламен подаде молба за бракоразвод. И двамата се изненадахме, че не срещна опозиция от страна на брачната половинка си. Оказа се, че тя е знаела за връзката ни, даже му декларирала, че също си има другар, за който счита да се омъжва. Може и преднамерено да го е споделила, с цел да си спести унижението, а може и да е било истина, само че за мен това нямаше значение, даже ме устройваше. Винаги съм се плашила от свадите, а по този начин се съкратяваше времето до заветния момент, в който с Пламен най-накрая щяхме да узаконим връзката си. Скоро откакто излезе правосъдното решение, направихме страхотна женитба. Поканихме 40 души общи другари, роднините бяха най-вече от моя страна. Аз – в бяла дантелена рокля и покривало с 5-метров воал, а Пламен – в смокинг. Най-сетне момичешката ми фантазия се сбъдна и аз се почувствах на върха на щастието.

Една година бе задоволителна, с цел да схвана, че нещо сред нас не е наред. Започнах за откривам черти в характера на Пламен, които до тогава като че ли не бях забелязала. Усещах по какъв начин изгубвам почва под краката си и покачвам звук за дребни неща, само че те бяха разследване от забележимото безразличие на брачна половинка ми към мен. Копнеех за дете, а той се разсейваше, че още не му било времето. Исках намерено да излизаме по заведения, на кино и спектакъл, а той стартира все по-често да закъснява или да върви в командировки. Виждах по какъв начин театърът, който с него разигравахме години наред се повтаря, единствено че към този момент ролята на основната героиня ми бе отнета.

Една вечер не устоях и гледайки го право в очите, го помолих да ми каже истината: какво се случва сред нас. Тогава чух най-страшното самопризнание, което женските уши могат да понесат. Скоро след сватбата схванал, че още веднъж е позволил неточност. Не бил мъж за фамилен живот, бракът го отегчавал, даже понижавал потентността му. Докато сме били гаджета, ме виждал с други очи. Мисълта, че чука непознато, поддържал адреналина му на равнище. Тогава се чувствал във форма, а не по домашни пантофи, с вестник във фотьойла или пред тв приемника. А със идващите думи напряко ме умъртви. От месеци насам си имал държанка, която му работила като физиотерапия. Нищо съществено, просто за релакс. Каза, че откровено се надява да се разведем без кавги, тъй като от това никой няма изгода. И, с цел да не ми даде опция да отвръщам, се облече и съобщи, че отива да прекара нощта при нея.

Не знам дали ще ми повярвате, само че наред с болката от обидата почувствах и някакво облекчение. Мисъл като гръмотевица проряза съзнанието ми: не съм подозирала, че 8 от най-хубавите си години съм подарила на един недоразвит простак, чийто смисъл на съществуването е да чука непозната жена. Сега, към този момент на 32, се пробвам да подредя живота си, без да хвърча в облаците. Нямам време за губене, желая да имам дете, даже две. Надявам се да открия точния човек – естествен, земен мъж, който не се опасява от обвързване посредством сватбен автограф. Обнадеждена съм, тъй като постоянно когато си го помисля, слушам сърцето ми да шепне: не е късно, към момента не е…

(P. S.: Ако тази моя фантазия се реализира, ще ви пиша. Обещавам ви!)

Райна

Инфо: Лична драма