С петминутно и 29-секундно видео Терънс Крауфорд обяви във вторник,

С петминутно и 29-секундно видео Терънс Крауфорд разгласи във вторник, че се отдръпва от дейния бокс на 38-годишна възраст. Крауфорд смъква ръкавиците след своята знакова победа над Канело Алварес през септември. Ако в действителност това е окончателният му край в бокса – а във бойните спортове постоянно се случва завръщане още веднъж и още веднъж – то това е край като от приказка.

Когато Крауфорд беше под крилото на Top Rank, промоутърът Боб Аръм един път фамозно се пошегува, че може да си купи имение в Бевърли Хилс с всички пари, които е изгубил, пробвайки се да трансформира Бъд в звезда.
Терънс Крауфорд приключва кариерата си
Крауфорд може да бъде тъмен, даже намерено провокационен. Винаги към него е имало големи съмнения. Но точно те го тласнаха към висоти, които малко на брой – и сигурно не Аръм – биха могли да плануват.

Стадионен мегасблъсък против безспорната звезда на спорта пред над 70 000 фенове, гледан от повече от 40 милиона души по Netflix. И показване, почтено за момента – безапелационна победа със съдийско решение над Алварес, която му донесе купата на списание " Ринг " в трета теглова категория.

Това не е просто достижение „ паунд за паунд “. Това е триумф от калибъра на тези, които запечатват статут на легенда за всички времена. И в спорт, който постоянно пенсионира бойците по собствен метод, е освежаващо да видиш някой да си тръгне – на върха на бокса – отказвайки се от десетки милиони долари, които още го чакат.

Реванш с Канело би бил следващ мегамач, въпреки и не толкоз огромен, колкото първия. Алварес прикани за подобен дуел през последните седмици. Крауфорд явно не демонстрира интерес – най-малко към този момент. А и почтено казано, кой различен към неговата категория би могъл да го развълнува?

Това значи, че можем да насочим вниманието си към мястото на Крауфорд в историята. А сравняването на боксьори от радикално разнообразни столетия постоянно е мъчно и постоянно незаслужено. Това е спорт със 150-годишна история в актуалната си форма, надалеч по-труден за нареждане от ММА.

Великият Хенри Армстронг се отдръпва през 1945 година със 180 мача зад тила си. Когато Джак Джонсън губи международната купа в тежка категория през 1915 година, Джес Уилард сервира сензация, нокаутирайки го в 26-ия рунд на плануван 45-рундов мач.

Крауфорд, който сменя гардовете, се състезава в ера, в която мачовете за купа са по 12 рунда. Той си потегля с безукорен баланс от 42 победи и 0 загуби, като в последните шест години от кариерата си се биеше единствено по един път годишно. Последният път, когато се качи на кръга два пъти в границите на една година, беше през 2019 година Всичко това демонстрира, че е съвсем безсмислено да се опитваме изрично да определим точното му място в аналите на историята.

Това, което можем да кажем сигурно, е, че Крауфорд е един от най-хубавите бойци на нашето време и евентуално най-великият на своята епоха. Но даже това изказване е мъчно за дефинитивно одобряване, до момента в който календарната 2025 година наближава края си.

Причината е, че още двама бойци от ранга на легендите не престават да пишат своите истории. Наоя Инуе ще се бие на 27 декември в Рияд, Саудитска Арабия, против Алан Пикасо по DAZN. Ако Инуе завоюва, както се чака, той ще стане първият боксьор след Лари Холмс, който прави четири отбрани на купата на " Ринг " в границите на една календарна година. Чудовището е на път към конфликт с Джунто Накатани през май на „ Токио Доум “ – още един мач, който може доста да укрепи наследството му.

Междувременно Олександър Усик е необятно приет за един от най-великите боксьори в полутежка категория (редом до Ивендър Холифийлд) и е на път да се утвърди като един от топ 10 тежките боксьори за всички времена. Наскоро Усик съобщи, че възнамерява да продължи да се боксира още няколко години.

С две победи над бъдещи членове на Залата на славата – Тайсън Фюри и Антъни Джошуа – Усик към момента има време да надгради наследството си. И през цялото това време диалогът „ паунд за паунд “ беше доминиран от три имена: Крауфорд, Инуе и Усик, като редът постоянно се променяше съгласно това кой се е бил най-скоро.

Похвалите, които в този момент се сипят към Крауфорд – изцяло заслужени – елементарно могат да бъдат повлияни от скорошните му триумфи. И с съображение, поради метода, по който той разглоби Канело в продължение на рундовете, в случай че се качи с две теглови категории нагоре, с цел да се изправи против него.

Това, което може би липсва в автобиографията на Крауфорд (и не безусловно по негова вина), са още няколко безапелационни победи от най-голям сан. Еръл Спенс е там – още един огромен мач, в който Крауфорд не остави никакви подозрения.

Ако Крауфорд беше подчинил изцяло категория до 154 паунда с победи над Себастиан Фундора, Джарън Енис и Върджил Ортис, причините му за най-велик боксьор на своята епоха щяха да бъдат още по-силни.

Същото важи и за интервала му в категория до 66.7 кг, въпреки че там той явно беше възпрепятстван от боксовата политика и обстоятелството, че Ал Хеймън контролираше водещите бойци в дивизията – Кийт Търман и Дани Гарсия.

След като Крауфорд разнищи Спенс, стана ясно за какво по-рано не е съумял да притегли останалите бойци от PBC.

Това, което знаем сигурно, е, че с отдръпването си Крауфорд оставя бокса без още една звезда – гений, който евентуално всички подценявахме преди дуела му с Канело.

А това, което към момента не знаем – колкото и да се опитваме – е едно: къде тъкмо ще заеме място Терънс Крауфорд в ехото на вечността?

Коментар на Майк Копинджър за списание " Ринг "