С песен е белязан животът на гласовития родопчанин Кръстю Баргански,

С ария е белязан животът на гласовития родопчанин Кръстю Баргански, който е на прага на 75-годишнината си. Роден е в долината на чановете, пеещото село Широка лъка, в фамилията на Мария и Стойо Баргански. Не минавал ден без ария в къщата им, а от попрелките, съборите и домашните празници прехванал и дребният Кръстю, у който пламнала искрата към националната ария. Таланта му разкрил учителят по пеене в четвърто поделение Тодор Мурджев и незабавно го присъединил в учебния хор.

Другата огромна обич на дребния Кръстю бил акордеонът. Братовчед му Никола Чуртов към този момент имал акордеон и Кръстю почнал всеки ден да върви у тях с готовност да се научи да свири. Изискването било за всеки урок да носи по едно шише ракия, сякаш да си разтрива пръстите за по-технично свирене. След като изнесъл всичката ракия от у дома, дребният Кръстю почнал да събира скрито яйцата от курника и да ги носи на магазинера в бакалията. Срещу тях получавал шише с ракия, с която заплащал уроците по акордеон на братовчед си. По през целия ден разпъвал акордеона, а майка му все го навиквала да спре, тъй като от свирнята му кокошките спрели да снасят.

През 1960 година фамилията му се преселва в Смолян и когато се позамогва, му купуват акордеон. Радостта била неописуема, а желанието да свири на него още по-голямо.

Първото присъединяване на сцена пред многочислена аудитория на Кръстю Баргански било на фамозния Роженски събор. Изпял няколко песни и си отсвирвал самичък, приветствали го дълго, похвалили го и му пристигнал още по-голям кураж. Извикали го под силажите да попее на огромни компании, които му се отплатили добре, и това бил първият хонорар на младия гений.

После образува собствен оркестър, който свири главно в Широколъшкия ресторант, а от 1968 година става шлагер и по заведенията за хранене в Смолян. Бързо му се разнася славата на добър артист и музикант и получава покана от „ Балкантурист “ и всички обекти на „ Наркооп “. Знаело се, че там, където пее Баргана, свободни места в кръчмите нямало и хората даже си запазвали маси от предния ден. През 1975 година известният бизнесмен бай Панайот разкрил първото битово заведение „ Чевермето “ в курорта Пампорово и главният реализатор в него бил Кръстьо Баргански. Що чужденци са се снимали с него и що безсънни нощи е изкарал край чеверметата, единствено той си знае.

Днес родопският артист признава, че най-голямата школа за него била в оркестъра на Тодор Пичуров от Момчиловци. Заедно изкарали над 10 години и натрупал голям репертоар, който му оказал помощ в идващите изяви с оркестрите „ Младост “ на Иван Милев, „ Дълбокоизворската група “ на Байрям Каев, „ Славяни “ на Николай Трифонов и даже „ Тракия “ на Иво Папазов.

Кръстю Баргански има регистрирани студийни записи с оркестър „ Марица “ дружно с певицата Величка Гьорева и с оркестър „ Кристал “ на Евгени Ковачев в студиото на Радио Пловдив. Има удостоверение за първа категория, артист и музикант от тогавашната държавна атестационна комисия, която провела регулярни прослушвания.

Пиратски касети с документални записи на Баргански се продавали по всички пазари в страната, само че облагите за него били никакви. Малцина от младите артисти знаят, че песните „ Пусни ма майчинко “, „ Шишкова гайда “, „ Еленко моя дощерьо “, „ В село е дошол кадия “ са негово създание.

Най-популярният вид на песента „ Росни ми росни, Росице “, която пее даже Слави Трифонов, е по текст на Кръстьо Баргански. Оригиналната ария била със същата мелодия, само че различен текст, само че Кръстю я прекроил, като поставил собствен текст и запазил остарялата мелодия. Пуснал песента през 70-те години на предишния век по кръчмите в Пампорово и тя незабавно станала шлагер.

През живота си е работил какво ли не, от бояджия до водач, само че песните са доставяли най-голямата му приятност.