С отварянето на коридорите на солидарност в помощ на износа

С отварянето на " коридорите на взаимност " в помощ на износа на селскостопански артикули от Украйна, България се трансформира в буферен склад. Зърното по тези коридори не доближава до страните по предопределение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва напън върху цените на продукцията, съобщи пред Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет (УС) на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Той даде образец със слънчогледа. " Колкото слънчоглед произвеждаме, толкоз слънчоглед е влезнал в страната. Складовете на преработвателните предприятия се пълнят с украински слънчоглед. Нашият слънчоглед стои непродаден. Реално пазарната обстановка сега е следната: имаме стока, желаеме да продаваме, само че няма пазар, няма интерес ", съобщи Костадинов и добави, че обстановката и с другите култури е сходна.

" Същото е ситуацията с пшеницата и царевицата. Имаме задоволително стока, само че няма пазар. Заради това цените се срутват. На борсата в международен мащаб цените също паднаха. Русия изнесе задоволително зърно, Украйна също. В момента цената на звук пшеница в България е към 500 лева, на слънчогледа към 900 лева, на царевицата 470 - 480 лева ", съобщи Костадин Костадинов.

По думите му зърнопроизводителите стартират да продават на цени под себестойност. Предишната година беше много динамична във връзка с инфлацията, нарастнаха горивата, торовете, семената. Произведохме един безценен артикул, който ще продаваме на загуба. Вече има зърнопроизводители, които заради неспособност да продадат стоката си, са изтеглили заеми. Пролетната сеитба също е под въпрос, защото цените на семената и препаратите са се повишили с 40 до 50%,  а липсва пазар за създадената през предходната година зърнена годишна продукция, разяснява още ръководителят на УС на НАЗ. 

В сходна обстановка са също Румъния, Чехия, Унгария и Полша. Производители от тези страни ще излязат с декларация до Съвета на министрите на Европейски Съюз и ще упорстват за незабавни ограничения за преодоляване на пренасищането на пазара, което води до напън върху цените. 

Очакваме европейските политици да ни чуят и да подхващат ограничения, които да лимитират този напън. Нека коридорът за експорт на украинското зърно в действителност да бъде кулоар и продукцията да доближава по предопределение, а не да стои на склад в страните от Черноморския район, създавайки напън върху локалните производители, уточни Костадинов. 

Проблемът бе разискван от земеделските министри на България, Полша, Румъния, Унгария и Чехия по време на провеждащото се в Германия интернационално ревю " Зелена седмица-Берлин 2023 ". Министрите се договориха тематиката да бъде сложена по време на идващото съвещание на Съвета на министрите на Европейския съюз. " Ние сме солидарни с Украйна, само че се основава локално пренасищане на пазара на земеделска продукция, тъй като вместо коридори за експорт, нашите страни се трансформират в хранилища. Необходима е европейска взаимност и за нашите страни, тъй като конкурентоспособността е нарушена ", съобщи Явор Гечев. 

Председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов открои и различен проблем. За българските зърнопроизводители главният изход на интернационалния пазар е през Черно море, само че поради войната в Украйна корабите заплащат доста по-високи застраховки и доста от тях не желаят да идват в региона. Фирмите, които търгуват с пшеница търсят други разновидности, не през Черно море. 

Освен тези проблеми, родните зърнопроизводители чакат загуби и поради топлата и суха зима. В огромна част от страната преваляванията, които са паднали от 1 септември до момента, са сред 80 и120 литра, което е безусловно незадоволително, с цел да се обезпечи влага на културите. Голяма част от пшеницата поникна при започване на декември. В момента е във фаза братене, което при едно внезапно захлаждане ще сътвори доста проблеми и ще има много отпаднали посеви. Студеният фронт, който в този момент настава е от порядъка на 0 до минус 1, минус 2 градуса. Той няма да сътвори съществени проблеми. Ако обаче има намаление на температурите до минус 5, минус 10 градуса, посевите ще измръзнат, изясни още Костадинов.