Просвета на кюмбета - историята на една малка библиотека в Северозапада
С отопление на дърва и мъчно обновяващ се хартиен фонд, само че с читатели съвсем всички локални поданици и доста от гостуващите, най-вече деца - по този начин в резюме може да се опише съществуването на една библиотеката в романското село Долна Бешовица.
"Просвета на кюмбета " би било едно от вероятните заглавия на тази история, написа БНР.
„ В дребните села библиотеките са зарязани просто по този начин. Когато съм във почивка си взимам книги от учебната стратегия “, споделя ученичка.
Библиотеката на село Долна Бешовица се обитава в от дълго време затвореното селско учебно заведение, в края на олющен кулоар, край купчина дърва за огрев се намира библиотечния вход. Отвежда ни в една огромна, висока стая с лавици и книги, над които от едната страна подканва цитатът „ Напред, науката е слънце! “.
„ Библиотечният фонд ни е 9160 книги заведени. Но имаме и такива, които са донесени като дарения, само че не са заведени още. Имаме книги, които още стоят по кашоните, тъй като нямаме място къде да ги сложим. За жителите на селото мога да кажа, че четат хората. Има доста пенсионери, които идват, също и деца. Само библиотеката остана. Училището в селото е закрито. Всички младежи като няма къде да се препитават, няма работни места, всичко е по градовете. В селото е останало единствено едно младо семейство. Постоянно се съобразяваме с отпуснатия бюджет за библиотеката. Имаме сътрудници, които не могат да си вземат заплатите за ноември и декември. Взимаме членски импорт, само че хората са малко. Нямаме от какво да се устояваме. Най-лошото е, че не можем да си позволим нови книги “, показа библиотекарката Тинка Иванова
Кметът на Долна Бешовица Нели Стоянова е пръв асистент в библиотечните каузи: „ Мога да оказа помощ да внесем дърва или да подредим, да се окоси, само че дотук, тъй като и аз самата съм принудена да си правя тези неща, тъй като и аз нямам хора. Сградата към този момент е остаряла, не се поддържа. Фондът си е задоволително като литература. По един или различен мотив всеки опира до библиотеката “.
"Просвета на кюмбета " би било едно от вероятните заглавия на тази история, написа БНР.
„ В дребните села библиотеките са зарязани просто по този начин. Когато съм във почивка си взимам книги от учебната стратегия “, споделя ученичка.
Библиотеката на село Долна Бешовица се обитава в от дълго време затвореното селско учебно заведение, в края на олющен кулоар, край купчина дърва за огрев се намира библиотечния вход. Отвежда ни в една огромна, висока стая с лавици и книги, над които от едната страна подканва цитатът „ Напред, науката е слънце! “.
„ Библиотечният фонд ни е 9160 книги заведени. Но имаме и такива, които са донесени като дарения, само че не са заведени още. Имаме книги, които още стоят по кашоните, тъй като нямаме място къде да ги сложим. За жителите на селото мога да кажа, че четат хората. Има доста пенсионери, които идват, също и деца. Само библиотеката остана. Училището в селото е закрито. Всички младежи като няма къде да се препитават, няма работни места, всичко е по градовете. В селото е останало единствено едно младо семейство. Постоянно се съобразяваме с отпуснатия бюджет за библиотеката. Имаме сътрудници, които не могат да си вземат заплатите за ноември и декември. Взимаме членски импорт, само че хората са малко. Нямаме от какво да се устояваме. Най-лошото е, че не можем да си позволим нови книги “, показа библиотекарката Тинка Иванова
Кметът на Долна Бешовица Нели Стоянова е пръв асистент в библиотечните каузи: „ Мога да оказа помощ да внесем дърва или да подредим, да се окоси, само че дотук, тъй като и аз самата съм принудена да си правя тези неща, тъй като и аз нямам хора. Сградата към този момент е остаряла, не се поддържа. Фондът си е задоволително като литература. По един или различен мотив всеки опира до библиотеката “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ