С откриването на паметна плоча беше отбелязана годишнина от т. нар. Кървава Коледа
С откриването на паметна плоча в София и панихида в храм „ Св. Николай Софийски “ бяха маркирани 81 години от така наречен Кървава Коледа във Вардарска Македония през януари 1945 година
Събитието бе проведено от Инициативния комитет за отбелязването на годишнината от Кървавата Коледа. Защо е значимо да знаем и да помним историята - тъй като тя има своите отблясъци върху съвремието и върху днешния ден на българите в Република Северна Македония, сподели първоначално журналистката Милена Милотинова, член на Инициативния комитет и създател на кино лентата „ Само тъй като бяха българи “. По думите й за мрачните събития преди 81 години към момента се знае малко и по тази причина би трябвало да се отворят архивите на тогавашната комунистическа Държавна сигурност. „ Отварянето на архивите е нещо, което е контрактувано и записано в един от протоколите към двустранния контракт сред София и Скопие, подписан през 2017 година, което е част от преговорната рамка на Република Северна Македония (РСМ) за Европейския съюз “, уточни Милотинова.
След нейните встъпителни думи последва тирада на президента Румен Радев, прочетена от секретаря за връзки с медиите на президентството. „ Масовото изтребване на хиляди хора, почнало през януари 1945 година е кулминационна точка на политика на систематични репресии против етническите българи в тази географска област и целенасоченото разпалване на ненавист против тях “, се означи в словото на президента. „ Събитията от този тъмен интервал към момента не са задоволително осветлени, защото господстващата политическа конюнктура тогава не разрешава да се разкрият действителните измерения на това злокобно закононарушение, маскирано зад претенциите за антифашистка битка “, споделя президентът. Според него 81 години по-късно още веднъж сме очевидци на жестоко потъпкване на правата на жителите с българско съзнание в РСМ. „ Управляващите в Скопие отхвърлят да изпълнят мъчно контрактувания в границите на Европейския съюз компромис за равноправното регистриране на българите в Конституцията на страната, което да открие пътя на РСМ към Обединена Европа “, показва президентът. Вярвам, че днешният помен за почтените жертви на " Кървавата Коледа " ще укрепи вярата в младите българи и от двете страни на границата, че трагичната история не трябва да се не помни, с цел да не се повтори още веднъж, акцентира Радев.
Председателят на Македонския теоретичен институт (МНИ) проф. доктор Георги Николов увери, че учените ще се заемат съществено с проучването на събитията, свързани с " Кървавата Коледа ", тъй като към момента има живи потомци на починалите през оня интервал българи. Не търсим отплата и възмездие, само че не виждаме и смирение, сподели той.
Без правдивост няма вероятност за развиване, най-малкото не европейско такова, сподели някогашният длъжностен министър председател и някогашен дипломат в Италия Марин Райков. Той също прикани да не се не помнят историческите събития. Според Благой Шаторов от Културния център „ Иван Михайлов ", българските институции демонстрират поддръжка за македонските българи.
Паметната плоча бе сложена върху храма „ Св. Николай Софийски “. Присъстващите възпламениха свещи в памет на починалите.
Събитието бе проведено от Инициативния комитет за отбелязването на годишнината от Кървавата Коледа. Защо е значимо да знаем и да помним историята - тъй като тя има своите отблясъци върху съвремието и върху днешния ден на българите в Република Северна Македония, сподели първоначално журналистката Милена Милотинова, член на Инициативния комитет и създател на кино лентата „ Само тъй като бяха българи “. По думите й за мрачните събития преди 81 години към момента се знае малко и по тази причина би трябвало да се отворят архивите на тогавашната комунистическа Държавна сигурност. „ Отварянето на архивите е нещо, което е контрактувано и записано в един от протоколите към двустранния контракт сред София и Скопие, подписан през 2017 година, което е част от преговорната рамка на Република Северна Македония (РСМ) за Европейския съюз “, уточни Милотинова.
След нейните встъпителни думи последва тирада на президента Румен Радев, прочетена от секретаря за връзки с медиите на президентството. „ Масовото изтребване на хиляди хора, почнало през януари 1945 година е кулминационна точка на политика на систематични репресии против етническите българи в тази географска област и целенасоченото разпалване на ненавист против тях “, се означи в словото на президента. „ Събитията от този тъмен интервал към момента не са задоволително осветлени, защото господстващата политическа конюнктура тогава не разрешава да се разкрият действителните измерения на това злокобно закононарушение, маскирано зад претенциите за антифашистка битка “, споделя президентът. Според него 81 години по-късно още веднъж сме очевидци на жестоко потъпкване на правата на жителите с българско съзнание в РСМ. „ Управляващите в Скопие отхвърлят да изпълнят мъчно контрактувания в границите на Европейския съюз компромис за равноправното регистриране на българите в Конституцията на страната, което да открие пътя на РСМ към Обединена Европа “, показва президентът. Вярвам, че днешният помен за почтените жертви на " Кървавата Коледа " ще укрепи вярата в младите българи и от двете страни на границата, че трагичната история не трябва да се не помни, с цел да не се повтори още веднъж, акцентира Радев.
Председателят на Македонския теоретичен институт (МНИ) проф. доктор Георги Николов увери, че учените ще се заемат съществено с проучването на събитията, свързани с " Кървавата Коледа ", тъй като към момента има живи потомци на починалите през оня интервал българи. Не търсим отплата и възмездие, само че не виждаме и смирение, сподели той.
Без правдивост няма вероятност за развиване, най-малкото не европейско такова, сподели някогашният длъжностен министър председател и някогашен дипломат в Италия Марин Райков. Той също прикани да не се не помнят историческите събития. Според Благой Шаторов от Културния център „ Иван Михайлов ", българските институции демонстрират поддръжка за македонските българи.
Паметната плоча бе сложена върху храма „ Св. Николай Софийски “. Присъстващите възпламениха свещи в памет на починалите.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




