Музеят на авиацията край Пловдив отбелязва патронния си празник с образователна инициатива
С истинска стратегия и взор към звездите, Музеят на авиацията край Пловдив посреща авансово „ Деня на авиацията и космонавтиката “ – 12 април. България е шестата галактическа страна в света и през днешния ден деца и техните родители имаха опция да се срещнат с приноса на страната ни в проучването на Вселената.
Спускаемият уред, с който първият български космонавт Георги Иванов се връща на Земята след 31 обиколки на планетата, провокира интерес измежду всички гости на музея, измежду които бяха и писателят-фантаст Николай Пеев с тригодишната му щерка.
Николай Пеев – правист и писател-фантаст: „ Много от нещата, за които са писали преди 50–60 години създателите, на процедура ги живеем сега. Те към този момент не са фантастика, а всекидневие за нас. Беше доста забавно да се срещна с авиационната техника и с това, което демонстрират в музея. “
Образователната игра „ Мисия Марс “ с любопитни обстоятелства за алената планета беше едно от вълнуващите завършения за децата. Най-любопитните имаха опция сами да основат калиграфски надписи и своя „ галактическа писменост “.
Кристина Танева – шеф на креативна академия за деца: „ Красивото писане и основаването на галактическа писменост държат фантазиите живи, развиват въображението на децата и ги стимулират да доближават по-високи звезди. “
През целия ден в музея беше прожектиран документалният филм „ Длъжен да оцелее “, отдаден на Георги Иванов. Новата лунна задача Артемис II е следващото доказателство, че в проучването на Космоса не престават да се виждат ярки български следи.
Рада Банялиева – шеф на Музея на авиацията, филиал на НВИМ: „ По-известни са двата българо-съветски полета, в които имаме присъединяване, само че малко хора знаят за Видин Табаков и Иван Ночев – хора, които са работили за НАСА и са взели участие в задачата „ Аполо “ и кацането на Луната. Сега българинът Петко Динчев прави видеокамерите, които снимаха прелестните фотоси, които всички видяхме. “
От управлението на музея обмислят да насочат особено предложение към основателя на камерите, с които е оборудван галактическият транспортен съд.
Спускаемият уред, с който първият български космонавт Георги Иванов се връща на Земята след 31 обиколки на планетата, провокира интерес измежду всички гости на музея, измежду които бяха и писателят-фантаст Николай Пеев с тригодишната му щерка.
Николай Пеев – правист и писател-фантаст: „ Много от нещата, за които са писали преди 50–60 години създателите, на процедура ги живеем сега. Те към този момент не са фантастика, а всекидневие за нас. Беше доста забавно да се срещна с авиационната техника и с това, което демонстрират в музея. “
Образователната игра „ Мисия Марс “ с любопитни обстоятелства за алената планета беше едно от вълнуващите завършения за децата. Най-любопитните имаха опция сами да основат калиграфски надписи и своя „ галактическа писменост “.
Кристина Танева – шеф на креативна академия за деца: „ Красивото писане и основаването на галактическа писменост държат фантазиите живи, развиват въображението на децата и ги стимулират да доближават по-високи звезди. “
През целия ден в музея беше прожектиран документалният филм „ Длъжен да оцелее “, отдаден на Георги Иванов. Новата лунна задача Артемис II е следващото доказателство, че в проучването на Космоса не престават да се виждат ярки български следи.
Рада Банялиева – шеф на Музея на авиацията, филиал на НВИМ: „ По-известни са двата българо-съветски полета, в които имаме присъединяване, само че малко хора знаят за Видин Табаков и Иван Ночев – хора, които са работили за НАСА и са взели участие в задачата „ Аполо “ и кацането на Луната. Сега българинът Петко Динчев прави видеокамерите, които снимаха прелестните фотоси, които всички видяхме. “
От управлението на музея обмислят да насочат особено предложение към основателя на камерите, с които е оборудван галактическият транспортен съд.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ