С опитомяването на котките и кучетата, тези животни са станали

С опитомяването на котките и кучетата, тези животни са станали доста по-разнообразни. Хората са опитали и са създали доста разнообразни породи. Парадоксално, разликата сред котките и кучетата е намаляла. Тези типове са станали по-сходни и ново проучване изяснява за какво.

Разгледайте персийската котка и мопса и техните 50 милиона години еволюция. Изглежда, че нямат нищо общо, само че учените са разкрили нещо забавно. Еволюционният биолог Аби Грейс Дрейк и нейните сътрудници сканирали 1810 черепа на котки, кучета и техните диви родственици. Въпреки далечната си история, доста породи котки и кучета показват поразителни сходства във формата на черепа.

В еволюционната биология дивергенцията е постоянно срещан развой. Казано по-просто, дивергенцията е когато два организма, които споделят общ генезис, с течение на времето стават все по-различни, само че актуалната конвергенция значи, че те стават по-сходни. Когато животинските популации се разделят и се приспособяват към разнообразни среди, последователно развиват нови черти — развой, прочут като дивергентна еволюция.

Това е един от главните разновидности, по които новите типове развиват отличителни черти, което кара популациите да еволюират по разнообразни способи. Но от време на време еволюцията може да върви в противоположната посока. Конвергенцията поражда, когато неродствени типове, подложени на подобен напън, без значение развиват сходни черти.

В случая с домашните котки, кучетата и доста други опитомени типове, умишленият и неумишленият човешки асортимент наподобява е довел до конвергенция, като инцидентно е насочил другите типове към сходни черти.

Породите с плоска зурла, като мопса и персийската котка, имат сходни структури на черепа, макар че са разграничени от десетки милиони години еволюционно разминаване. Дрейк и нейните сътрудници анализирали черепите освен на тези породи, само че и на други котки и повече от 100 породи кучета.

Констатациите на учените демонстрират, че опитомяването освен е разнообразило формите на черепите спрямо вълците и дивите котки, само че и е довело до това някои породи котки и кучета да си наподобяват, сближавайки се по удължените си или плоски лица. Дивите кучета (групата животни, която включва кучета, вълци, лисици и чакали) нормално имат сходен продължен череп, до момента в който дивите котки (групата животни, която включва домашни котки, лъвове, тигри и ягуари) демонстрират по-естествени вариации.

Въпреки това, домашните породи и от двата типа сега обгръщат по-екстремния диапазон в двата края на скалата. Поради човешката интервенция, отдалечени типове могат да стартират да си наподобяват и вследствие на това да страдат.

Защо хората избират животни с плоски лица? Това е обвързвано с един от главните човешки инстинкти. Ние просто реагираме по-силно на детските черти, като да вземем за пример кръгла глава, дребен нос и огромни, ниско ситуирани очи. Тези особености, пресилени при доста породи котки и кучета с плоска зурла, имитират външния тип на човешките бебета.

Човешкото поколение се ражда безпомощно и подвластно от родителите си, с цел да оцелее. Изброените черти на лицето подсъзнателно ни приказват за тази беззащитност и потребност от грижа. Еволюцията ни е направила чувствителни към тези сигнали за накърнимост.

Домашните животни в действителност са се възползвали от антични механизми за грижа, създадени за нашето поколение. Тези черти могат да дадат на домашните любимци преимущество при приемането на грижи и внимание от хората, само че има и обилни дефекти. В допълнение към безпомощния си тип, животните с плоска зурла в действителност са по-уязвими към здравословни проблеми, в това число и проблеми с дишането, невралгия и затруднения по време на раждане.

Селективното отглеждане сподели какъв брой елементарно хората могат да подчинят природата на своите желания и какъв брой бързо милиони години еволюционни разлики могат да бъдат заличени от няколко десетилетия неестествен асортимент.