)
Условна присъда за шофьор, блъснал и убил жена на пешеходна пътека в Пловдив
С дефинитивно решение на Върховния касационен съд завърши делото за гибелта на 52-годишната зам.-директорка на пловдивско учебно заведение Милена Петрова, която беше блъсната и убита на пешеходна пътека. Шофьорът, предизвикал случая, получи условна присъда от една година отнемане от независимост с тригодишен изпитателен период. В ефира на „ Здравей, България “ синът на починалата, Георги Петров, изрази своето отчаяние и болежка от решението на съда. Според него, законът е написан по метод, който разрешава да се намират „ малки врати “.
Трагедията, която лиши живота на уважавания възпитател, се разигра преди повече от две години. Тогава младият водач, едвам с тримесечен стаж зад кормилото, блъска смъртоносно дамата, до момента в който отива на учебно заведение. Според данните от следствието, той е карал с малко над позволената скорост.
Първоначално съдът на първа инстанция беше постановил ефикасна присъда затвор, само че след това две други правосъдни инстанции трансформираха решението, стигайки до окончателната условна присъда.
„ По закон наказването е от 3 до 15 години. Поради ред смекчаващи виновността условия, това би трябвало да бъде понижено до минималния период – три години. Въпросът е, че прескачайки от едно на друго нещо, малко по малко преминахме до това да редуцираме присъдата до една година и най-после да я създадат условна “, изясни Георги Петров.
Той показа, че държанието на един от съдиите в Апелативния съд е било „ неуместно “. „ Той безусловно се подхилкваше, смееше се, говореше си нещо с негови колежки. Поведението му беше на човек, който се чуди какво ще закусва по-късно, а не който изслушва показания за случай, в който е умряла изцяло здрава 52-годишна жена “, описа с отвращение синът на жертвата.
За Георги този случай е трансформирал живота му радикално. „ Истината е, че аз не съм карал от едно известно време. Това е нещо, за което се сещам, когато прекосявам на пешеходна пътека, когато жена ми отива на работа или даже когато отивам да напазарувам. Постоянната мисъл, че един момент на заплеснатост или безнаказаност може да докара до съдбовен излаз “, показа той.
